От началото на годината търговците таксуват с 20 стотинки кутиите, в които слагат храна за вкъщи, без значение каква е големината им, без значение дали клиентите ги искат или не, без значение дали носят собствена кутия, за да избегнат пластмасовата и за да не плащат допълнително нещо, което не желаят. 

За тази практика се убедихме освен по сигналите на читатели, но и след като проверихме масова практика ли е това при веригите. Попитахме и Комисията за защита на потребителите какво е тяхното становище и след близо едномесечно чакане КЗП на практика оправда... търговските вериги. 

Оказва се, че от 1 януари всички плащаме за кутиите, а понякога дори не разбираме за това. 

След като читател на OFFNews сигнализира, че една от големите търговски вериги - "Кауфланд", таксува клиенти с 20 ст. за кутия за храна, дори потребителят да не я иска и да не я е взел, репортер на OFFNews провери в практика ли се превръща това.

Внимание! Заплащането на опаковките при покупки от топлата витрина в магазините е некоректна практика

Оказа се, че веригите "Фантастико", "Про Маркет", "Билла", "Кауфланд" и "Т Маркет" таксуват кутиите, дори да не ги искаме. От "Кауфланд" връщат 20-те стотинки при поискване, но... като ваучер за пазаруване в магазина.

В "Т Маркет" ("Максима България") поискахме маслини от витрината на обслужване и изрично помолихме да бъдат поставени в плик. На касата обаче беше таксувана кутия. Касиерка обясни, че "така е заложено в системата" - отговор, използван и от други служители в различните магазини. В същия обект управителят заяви, че "така са се разбрали веригите". На въпрос не означава ли тази договорка съществуването на картел управителят не отговори.

Поиска да ни върне 20-те стотинки, но без документ. Допълни, че е прецедент някой да не иска кутия, но не можа да отговори знаят ли всички клиенти, че кутиите се таксуват. На въпроса предоставя ли веригата алтернатива не получихме отговор, защото "не се е случвало досега", но управителят ни увери, че "ако си донесете кутия - няма проблем".

Този отговор обаче не ни удовлетвори, затова изпратихме сигнал до Комисията за защита на потребителите с приложени снимки на касовия бон и опакования продукт. Оттам отговориха, че извършват множество проверки в търговски обекти на "Т Маркет" и че са констатирани нередности, за които са образувани административни преписки срещу дружеството.

"При извършена проверка инспектори на Регионална дирекция - София като тайни клиенти са закупили маслини, като са пожелали те да се поставят в пликче. При маркиране на каса стойността на кутията се маркира автоматично, но се сторнира, което е видно от касовите бонове", съобщават от КЗП, но не дават информация дали касиерът е сторнирал сумата, без тайните клиенти да са поискали, или след като специално са обърнали внимание за това.

КЗП не доказаха твърдението си, предоставяйки ни касовите бонове от проверката, но ни благодариха за подадения сигнал. От отговора им не се разбира и кога и защо е извършено сторното. Не стана ясно и в кой обект е извършена проверката.

За съществуването на практика за принудителна продажба на кутии потвърди уклончиво зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева пред в. "24 часа" през март. В коментар за въведената от 1 януари 2023 г. продуктова такса за опаковки тя заяви, че таксата ще е дължима чак от началото на 2024 г., но това не спира търговците принудително да продават кутиите още от тази година.

"Сумата, която плащат потребителите за пластмасовата опаковка, цели да се намали употребата им", твърди Колева и допълва, че всеки, който продава кутиите, е длъжен да осигури алтернатива.

Алтернативите са много - храната да бъде опакована в плик, а не в кутия, потребителите да използват свои кутии, да се предлагат алтернативи на пластмасовите кутии, които да не увеличават крайната цена за клиента. 

"Имахме и срещи с някои от търговските вериги и те споделят, че отделното заплащане се спазва (на касата или на витрината на обслужване потребителите не се уведомяват за новостта, а се таксуват директно - б.а.), но за тях е предизвикателство да се осигури алтернатива. Потребителите вече масово решават, че след като ще заплащат допълнително, не желаят пластмасови опаковки, а искат алтернативи", казва още Колева тогава.

Наредбата е в сила от 2 ноември 2021 г. Пред OFFNews от Министерството на околната среда и водите обясниха, че "с нея се въвеждат редица нови изисквания за секторите, които произвеждат, употребяват и пускат на пазара продукти от пластмаса за еднократна употреба. С влизането ѝ в сила се забранява пускането на пазара на 10 вида пластмасови продукти за еднократна употреба: клечки за уши, чаши, прибори за хранене, чинийки, сламки и други".

Отделно от това са регламентирани мерки за намаляване на потреблението на определени пластмасови продукти за еднократна употреба, както и въвеждането на разширена отговорност на производителя за конкретни пластмасови продукти.

Попитахме дали наредбата обхваща пликовете, в които може да се сложи храна от страна на търговците. От МОСВ потвърдиха, че пликовете и обвивките, които се използват за храна, предназначена за незабавна консумация от плика без по-нататъшна подготовка, са в обхвата на наредбата. Сред възможните алтернативи са и съдовете за многократна употреба, чрез които крайният клиент получава поръчката си в кутия на търговеца за многократна употреба срещу определен депозит. Когато клиентът върне кутията, търговецът възстановява сумата, а кутията преминава през процес на дезинфекция и се пуска за последваща употреба. Друга възможност е използването на съдове, изработени от алтернативни материали като бамбук, алуминий и др.

Тъй като по наши наблюдения практиката и въпреки наредбата си продължаваше, на 3 май изпратихме запитване до КЗП. Попитахме дали продажбата на кутиите е нелоялна търговска практика; какво трябва да направят потребителите, ако се сблъскат с нея, освен да подадат сигнал до КЗП - например да поискат ли връщане на парите им. Поискахме да разберем и какви мерки се взимат при установяване на нарушение и дали е нарушение продажбата на кутии за храна от витрините за обслужване, без те да са поискани и взети от потребителите.

Въпреки че запитването ни беше съгласно изискванията на Закона за достъп до обществена информация, който определя 14-дневен срок за предоставяне на отговор, получихме такъв едва на 23-ия ден. На многократните ни напомняния в този период получавахме лаконични обяснения за забавянето - че се работи по запитването ни, но кога ще ни върнат отговор не знаят.

И така, чрез получения на 26 май отговор КЗП оправдава... веригите. Твърди, че практиката за продажба на пластмасови кутии за храна от витрина на обслужване не се счита за нелоялна, въпреки че според официалния сайт на Европейския съюз принудителната продажба е определена като агресивна практика, а според Закона за защита на потребителите "нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики".

От отговора не става ясно и каква е била практиката преди упоменатата дата.

КЗП ни информира също, че съгласно становище на Българската агенция по безопасност на храните и Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти, бизнес операторите, използващи пластмасови продукти за еднократна употреба, трябва да прилагат мерки за устойчивото им намаляване. Само че практиката показва, че бизнес операторите не предпочитат алтернативите на пластмасата, които няма да натоварят сметката на клиента, а залагат на кутии срещу заплащане.

Използването на собствени кутии за многократна употреба устойчиво намалява употребата на еднократните кутии - потвърждават от КЗП, но допълват, че в сегашното европейско и национално законодателство няма разписана такава възможност с аргумента, че "... то съществено повишава риска от замърсяване на храните и възникване на здравословни последици за всички потребители".

От отговора на КЗП става ясно също, че са установени множеството случаи, в които макар потребителят да не взима кутия, тя се таксува. Колко са тези случаи, какви мерки са предприети срещу търговците, в кои градове са установени не се уточнява.

Попитахме и в какви срокове се извършват проверките и при установяване на нарушения какви мерки се взимат. От КЗП не отговориха конкретно, но увериха, че при всяко нарушение се „взимат мерки за санкциониране“.

А какво трябва да потребителите, ако са нарушени правата им - поинтересувахме се ние, а от КЗП отговориха, могат да подадат сигнал и да поискат парите си, а при отказ да им бъдат върнати - да изискат обезщетение. Комисията цитира чл. 68м от Закона за защита на потребителите. Не става ясно това обезщетение как се изисква: иска се от търговеца; сезира се КЗП; сезира се съд (ако да, кой съд), какъв трябва да е размерът на исканото обезщетение, какъв е срокът за изискването му. Така може да се окаже, че ако поискаме да ни върнат 20-тте стотинки, ще трябва да платим няколкостотин лева на адвокат.

Макар близо половин година всички имащи отношение институции да не казваха почти нищо за практиката за продажба на кутии, вече има официален отговор, но той е по-скоро оправдание. 

След близо едномесечното чакане на отговор от Комисията за защита на потребителите не оправда очакванията да са защитени потребителите, а напротив - защити търговските вериги.

Когато се изпрати сигнал до КЗП, в отговора си оттам винаги благодарят: "Комисия за защита на потребителите Ви благодари за оказаното доверие и при нарушаване на Вашите потребителски права (...) винаги може да се обърнете за съдействие, информация, извършване на проверка и предприемане на своевременни законоустановени мерки".

След решението си да оправдае веригите най-вероятно много от потребителите няма да благодарят на КЗП.