Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

Евангелие от Лука 2:10

Днес християнският свят празнува Рождество Христово.

Разказът за раждането на Христос в провинция Юдея на Римската империя - възприеман понякога като приказна история, несвързана с исторически лица и събития - е предаден в две от четирите евангелия, с които започва Новият завет на Библията – на Матей и на Лука. Евангелистът Марк ни въвежда в историята години след раждането на Христос – от служението на Йоан Кръстител, а текстът в Евангелието от Йоан е много, много различен от останалите три. Но разгледани заедно, посланията на четиримата рисуват завършена картина, затова и представяме всички тях.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ

А рождението на Исус Христос стана така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, още преди да се бяха събрали, оказа се, че тя е заченала от Святия Дух. А мъжът Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. Но когато намисли това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Святия Дух. Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил“, което значи: Бог с нас.

И така, Йосиф, като стана от сън, направи, както му заповяда ангелът от Господа, и взе жена си; но не я познаваше, докато тя роди първородния си син; и Го нарече Исус.

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод (Ирод Велики (на латински Herodes Magnus) управлява Юдея с подкрепата на Рим от 37 г. пр.н.е. до смъртта си през 4 г. пр.н.е. Той е известен с мащабните си строителни проекти, включително Втория храм в Йерусалим, бел. ред.), ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим. И казаха: "Къде е родилият се Юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним". Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него. Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос. А те му казаха: "Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка:

„И ти, Витлееме, земьо Юдова,

никак не си най-малък между Юдовите началства,

защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще бъде пастир на Моя народ Израил.“

В бяло е обозначено местоположението на Витлеем.

Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно разучи от тях времето, когато се е явила звездата. И като ги изпрати във Витлеем, каза им: "Идете, разпитайте внимателно за Детето; и като Го намерите, известете ме, за да ида и аз да Му се поклоня".

А те, като изслушаха царя, си тръгнаха; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше Детето. Като видяха звездата, се зарадваха твърде много. И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.

А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха по друг път в своята страна.

А след като си отидоха, ето, ангел от Господа се явява насън на Йосиф и казва: "Стани, вземи Детето и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще потърси Детето, за да Го погуби. И така, той стана, взе Детето и майка Му през нощта и отиде в Египет, където остана до смъртта на Ирод, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си“.

Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се много и прати да погубят всички момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две години и по-малки, според времето, което внимателно беше разучил от мъдреците. Тогава се изпълни изреченото от пророк Йеремия, който казва:

„Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече.“

А като умря Ирод (когато Ирод Велики умира през 4 г. пр.н.е., царството му е разделено между тримата му синове: Архелай, който управлявал Юдея (където се намирал Витлеем; Филип, който станал тетрарх на Итурея и Трахонит; и Антипа, който станал тетрарх на Галилея, бел. ред.), ето, ангел от Господа се яви насън на Йосиф в Египет и каза:

"Стани, вземи Детето и майка Му и иди в Израилевата земя; защото измряха онези, които искаха живота на Детето".

И така, той стана, взе Детето и майка Му и дойде в Израилевата земя. Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, на мястото на баща си Ирод, страхуваше се да иде там; и предупреден от Бога насън, се оттегли в Галилейските околии, дойде и се засели в един град, наречен Назарет; за да се сбъдне казаното чрез пророците, че ще се нарече Назорей.

В бяло е обозначено местоположението на Назарет.

Матей, глава първа, стихове 18-25 и глава втора, ст. 1-23

Много по-подробен е разказът в Евангелието от Лука, включва и историята на Йоан Кръстител, но не и някои от споменатите от Матей моменти.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст. И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му каза:

„Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ“.

А Захария каза на ангела: „Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст?“.

Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома.

А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: „Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват“.

А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет (Назарет е много малко градче в област Галилея, на около 15 мили западно от южния край на Галилейското езеро.), при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

И като дойде ангелът при нея, каза: „Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът каза: „Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус (Гръцката форма на името Iēsous, преведено на латински като Исус, е същата като еврейското Йешуа, което означава "Йехова спасява" (Йехова обикновено се предава като "Господ" в Стария завет), бел ред.). Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край“.

А Мария каза на ангела: „Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?“. И ангелът отговори: "Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна. Защото за Бога няма нищо невъзможно".

И Мария каза: "Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи". И ангелът си отиде от нея.

През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град, и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух и след като извика със силен глас, каза: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа“.

И Мария каза: „Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века“.

А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си.

А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син. И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му каза: „Не, ще се нарече Йоан“. Казаха: „Няма никой в рода ти, който се нарича с това име“. И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. А той поиска дъсчица и написа тези думи: „Йоан му е името“. И те всички се зачудиха. И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него.

Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: „Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира“.

А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил.

Рождението на Исус Христос

А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август (Октавиан Август, първият римски император, управлявал Римската империя 41 години - от 27 г. пр.н.е. до смъртта си през 14 г., бел. ред.) да се извърши преброяване по цялата земя. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. И когато бяха там, дойде време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:

„Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“.

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: "Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви." И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.

Като се навършиха и дните за очистването им според Мойсеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа (както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“) и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник. И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога: „Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. Защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил“.

А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: „Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца“.

Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Йерусалим. И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.

Лука 1:5-80 и 2:1-40

Повествованието в евангелието от Марк започва доста по-късно хронологически, той не се спира на раждането на Йоан Кръстител и на Христос.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК

Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син; както е писано в книгата на пророк Исая:

„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път; глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него“.

Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.

А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед. И като проповядваше, казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух“.

И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение“.

Евангелие от Марк 1:1-11

Съвсем различен от предходните три е подходът в последното от евангелията - на Йоан.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана.

Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него. Той не беше светлината, но дойде да свидетелства за Светлината.

Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света. Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.

И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

Йоан свидетелства за Него и казваше със силен глас: „Ето Този, за Когото говорих: Този, Който идва след мене, стана по-горен от мене, понеже е бил преди мене“. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.

Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

И това е свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: „Ти кой си?“. Той изповяда и не отрече, а изповяда: „Не съм аз Христос“. И го попитаха: „Тогава кой си ти? Илия ли си?“. Той каза: „Не съм“. „Пророкът ли си?“ И отговори: „Не съм“. Тогава му казаха: „Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили. Какво казваш за себе си?“. Той каза: „Аз съм „глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа“, както каза пророк Исая“.

А изпратените бяха от фарисеите. И го попитаха: „А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът? Йоан им отговори: „Аз кръщавам с вода. Но сред вас стои Един, Когото вие не познавате. Този, Който идва след мене, Който беше преди мене, на Когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му“.

Това стана във Витания отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.

На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света! Този е, за Когото казах: „След мен идва Човек, Който стана по-горен от мене, защото е бил преди мен“. И аз не Го познавах; но дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израил“. И Йоан свидетелства, като каза: „Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: „Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух“. И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син“.

Йоан 1:1-34

Един от пасажите, предаващи есенцията на смисъла от идването на Божия Син на земята, жертвата Му на кръста и възкресението: спасението - също се намира в евангелието от Йоан и насочва фокуса на читателя върху единствения начин за достигането му: вярата във възкръсналия Христос, разпънат, за да изкупи греховете на човечеството:

„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“

Евангелие от Йоан 3:14-17

Честито Рождество Христово!

Библейските пасажи са взети от https://www.bible.com/, (ББД, ревизирано издание), а обяснителните бележки и географските карти - от https://netbible.org/.