Двама министри обвиниха Кунева за замразените пари за наука

Големият проблем бил, че лично е поела контрола след скандала със съмнителните проекти

Александра Маркарян Последна промяна на 13 февруари 2017 в 18:53 5409 3

Вицепремиерът по европейските фондове Малина Крумова и министърът на образованието Николай Денков обвиниха Меглена Кунева за замразените пари по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Двамата дадоха пресконференция днес след критиките от Еврокомисията и замразяването на междинните плащания по програмата - общо за 1,37 милиарда лева.

Според Крумова и Денков основният проблем, който вижда Еврокомисията е, че Кунева лично е поела контрола над програмата и така е нарушила изискване на европейски регламент за разделение на функциите при управлението. Тя го направи след скандала със съмнителните ромски проекти в община Панчарево. Макар че в нея има само 7 души от ромски произход, три новосъздадени фирми със сходни имена спечелиха 1,5 млн. лева за обучение на роми в Панчарево.

Кунева отказа да подпише договорите, но не уволни ръководителя на оперативната програма Иван Модев, а само му отне контрола над програмата. В момента Модев е началник на кабинета на Денков. Октомври месец 2016г. правата му като ръководител на управляващия орган бяха възстановени, но дотогава Кунева изпълняваше функциите му.

Тя иззема функциите от главния директор на дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" Иван Модев на 5 юни и влиза в противоречие с европейския регламент. Това продължава до 24 октомври 2016 г., поясни Крумова.

Министър Денков обяви, че вече е подготвил четири варианта, които ще предложи на ЕК, за да излезем от ситуацията с разделението на функциите. При първите два за управляващия орган на оперативната (въпросната дирекция) да отговаря отделен зам.-министър в МОН. Ръководството на звената, които изпълняват проекти в МОН, може да се делегира на другите двама зам.-министри (за училищното образование и за висшето образование и науката). Вместо това може и да се създаде отделно Звено за изпълнение на проектите на МОН.

Третият вариант предвижда управляващият орган да стане изпълнителна агенция към МОН, директно подчинена на министъра на образованието и науката или на заместник-министър. Четвъртият е управлението да излезе от МОН и да бъде поето от агенция под прякото подчинение на министър председателя.

Той не посочи сроковете, в които някой от четирите варианта ще бъде приложен. Каза само, че за част от вариантите са необходими до 3 месеца, а за "най-тежките" варианти - до 6 месеца, тоест няма как мерките да бъдат приложени в рамките на служебния кабинет.

Писмото, изпратено миналата седмица от ЕК, обаче посочва не само разделението на функциите като проблем. Одитът, проведен от 24 до 28 октомври 2016 г., показва както сериозни проблеми в структурата и функционирането на управленските и контролните органи, така и с избора на оценителите, и с неподходящи операции, и с липсата на прозрачност при оценяването на проектите, както и неадекватно проследяване на индикаторите за потенциална измама. Тези проблеми бяха бегло засегнати на пресконференцията, а в същност от част от тях биха произтекли очакваните финансови корекции.

Попитани от журналист на пресконференцията днес каква отговорност носят те двамата за допуснатите нарушения, министър Денков не отговори по същество. Вместо това показа хронология кой кога е бил министър в контекста на изготвянето, приемането, утвърждаването и старта на оперативната програма. Модев запази мълчание.

Заради проблемите с програмата ще бъдат наложени финансови корекции по вече сключените договори (те са 166 за над 300 млн. лева). Точният им размер не можел да се определи само на база писмото от ЕК. Това щяло да е възможно след пристигането на одитния доклад.

Според писмото обаче слабости има и в половината проверени операции по време на одита. Сам по себе си проблемът с разделението на отговорностите не би могъл да доведе до финансови корекции. За да бъдат предложени корекции трябва да има идентифицирани проблеми с недопустими операции или с недопустими отделни разходи, т.е. да има установена щета за европейския бюджет. На пресконференцията днес не бяха изложени данни за конкретните съмнителни разходи, както и за отговорните лица по тях.

От ЕК посочват и мерки, които трябва да предприемат българските власти, ако искат размразяване на плащанията, като най-важните са:

1. Разделение на функциите за управляващия орган по отношение на бенефициентите;

2. Подобряване на процедурите при:

- дизайн на поканите за кандидатстване;

- подбора на операциите;

- същността и надеждността на крайните получатели на финансиране;

- оценка на административния капацитет на бенефициентите;

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11714

3

OTBPAT

14.02 2017 в 09:26

@2
Пръмовица опитала еднолично да я разпредели към "правилните" 'ора :)

73928

2

El Commandante

13.02 2017 в 21:50

Мързи ме да го чета тва целото, я некой да резюмира: Кунка ли краднА парата или не?