Житие и страдание на св. мъченик Севастиан и дружината му   Севастиан бил началник на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан. Царете го обичали за неговата храброст и мъдрост и винаги го държали при себе си, оказвайки му пълно доверие. Но те не знаели, че Севастиан е християнин. Не поради страх от преследвания Севастиан криел вярата си, но още не било дошло времето открито да изповядва Христа. А дотогава той не пропускал случай да помага на своите едноверци и спокойно очаквал времето, когато Господ ще го призове на свещен подвиг. Това време настъпило. Двама братя - Маркелин и Марко - поради християнската им вяра били доведени в Рим при управителя на града, който поискал те да се отрекат от Христа. Най-ужасните изтезания не поколебали твърдостта на двамата братя. Осъдили ги на смърт. Те вече навели глави под секирата на палача, готови радостно да умрат за Името Христово, когато изведнъж управителят, смекчен от просбите на роднините им, се съгласил да отложи за един месец смъртното наказание. Мъчениците били дадени под надзора на един езичник, на име Никострат, който бил длъжен след месец пак да ги представи на управителя, ако в продължение на това време те не се отрекат от вярата си. Наченала се за братята нова борба, по-трудна от първата. Роднините им езичници всякак се стараели да ги отклонят от светия подвиг. Което не могли да направят нито страхът от смъртта, нито най-ужасните мъчения, това направили молбите на престарелите родители, риданието на жените и децата, увещанията на сродниците и приятелите. Сърцата на твърдите мъченици се поколебали, духът им изгубил предишната бодрост. Те плачели заедно със семействата си и почти били готови да купят с отстъпничество от Христа правото на живот и на неговите блага. Севастиан се намирал в дома на Никострат с многобройните роднини и приятели на Маркелин и Марко. Като забелязал, че мъчениците са готови да отстъпят на молбите и сълзите на своите близки, той станал и, като се обърнал към тях, извикал: "О, крепки Христови войници! Нима вие, които така твърдо претърпяхте мъчения, ще свалите от себе си сега, заради милувки и сълзи, заслужения венец? Бъдете достойни войници на Христа! Въоръжете се с вяра, издигнете вашето славно знаме и не го предавайте за детински плачове! Тия същите, които сега плачат, биха се зарадвали за вас, ако знаеха това, което вие знаете. Те мислят, че няма друг живот вън от тоя, от който вие се лишавате заради Христа. Да знаеха, че след тоя живот има вечен живот, и сами щяха да пожелаят да разделят вашия подвиг и щяха да презират временния живот. И заслужава ли нашият временен живот да го скъпим тъй много? Не учи ли ни той на всичко лошо? Това, дето брат убива брата, разбойник ограбва пътника, горделивец обижда смирения, виновен преследва невинния - коя е причината за всичко това, ако не любовта към тоя живот и неговите блага! И тоя именно живот сега ви прелъстява! - продължавал Севастиан, обръщайки се към приятелите и сродниците на Маркелин и Марко - заради него вие искате да отвърнете вашите възлюбени от пътя към вечния живот! Временният живот ви учи, родители, чрез безумни ридания да отвличате вашите синове от служба на Небесния Цар! Той ви учи, о жени, чрез милувки и сълзи да разслабите твърдите души на мъчениците. Вие им желаете не живот, а смърт; робство, а не свобода. Дори и да склоняха те на вашите молби, то, след като поживеят малко време, нали ще бъдат принудени да се разделят с вас? Но ще се разделят тогава, за да получат вечни мъки в огнената геена, където има безкрайни страдания. Дайте им тогаз да избягнат вечната мъка, и нека техният пример научи и вас! Нека приготвят те и за вас жилища в райските обители, където сияе вечен ден, където светлината не залязва и радостта е безкрайна, където няма ни сълзи, ни въздишки, ни скърби, където ангелите вечно славословят Небесния Цар! О родители, о приятели, о честни жени на св. мъже! Не искайте да ги лишите от тоя вечен, радостен живот! Не ги викайте от радост към плач, от светлина към тъмнина! А вие, свети мъже, не давайте да ви прелъсти хитрият враг, който действа над вас чрез вашите домашни! Помнете думите: "Врагове на човека са неговите домашни" (Мат. 10:36), защото не са ваши приятели тия, които желаят да ви отлъчат от Бога. Не изпускайте от ръцете си вашата награда, понеже вие стоите вече пред вратите на небесния чертог! Вече се плете за вас венецът; вече Христос ви очаква! Спомнете си думите: "Който обича баща или майка, син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37). Не бъдете тъй неразумни, че наченатото духом да го завършите плътски! О, да удостои и мен Господ Бог да дам живота си за Неговото Име!" Когато Севастиан свършил тая реч, необикновена светлина го огряла. Почуда и благоговеен трепет изпълнили всички сърца. Тук се намирала между другите жената на Никострат - Зоя, която 6 години преди това онемяла. Тя разбрала думите на Севастиан, видяла небесното сияние около него и паднала пред нозете му. Той дигнал очи към небето и извикал: - Ако наистина аз съм раб Христов и е истинско всичко това, което ви казах и на което повярва тая жена, то да заповяда Господ да се разкъсат връзките, които свързват нейния език! Като казал това, той направил кръст на устата на Зоя, и тя извикала: - Блажен си ти, благословени са думите на твоите уста, и блажени са повярвалите чрез тебе в Христа Спасителя, живия Бог! Както зората с появяването си прогонва нощната тъмнина, така светлината на твоите думи разсея в душата ми мрака на заблуждението, и устата ми се отвориха за славословие Господу. Всички свидетели на това чудо повярвали в Христа, а Маркелин и Марко, изпълнени с нова сила и ревност към Бога, се готвели мъжествено да се държат за неговото Име. - Да презрем тялото, се провикнали те, за да спасим душата! Ще се убоим ли от временната смърт, когато пред нас е вечният живот? Нека се боят тия, които не знаят за бъдещия живот!" Подобни чувства въодушевявали и останалите; всички се отричали от предишните заблуждения, каели се за греховете си, пламенно обикнали Бога и се готвели да пожертват за Него живота си. Севастиан, Маркелин и Марко научили на закона Господен неповярвалите. Под покровителството на Никострат те ходели по тъмниците и там занасяли светлината и утешението на християнката вяра. В това свято дело им помагал св. Поликарп презвитер. - Блажени сте вие - казвал той на новите християни, - защото сте повярвали на думите на Христа, Който е казал: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:28-29).   © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).   Житие на св. Модест Йерусалимски   Светителят Модест, архиепископ Йерусалимски, се родил в Севастия Кападокийска (в Мала Азия, на границата с Армения; виж Кападокия) в християнско семейство и от ранни години почувствувал влечение към строгия иночески живот. Св. Модест приел монашески постриг и по-късно бил настоятел на създадената през IV век обител на преподобния Теодосий Велики - основателя на общежитийното монашество в Палестина. В това време (614 г.) персийският цар Хозрой се обедининил с юдеите да изтреби християните и предприел опустошително нашествие в Сирия и Палестина. Десетки хиляди християни били убити, християнските храмове били разрушени, Йерусалимският патриарх Захарий и много други християни били взети в плен заедно със Светия Кръст Господен. В това смутно време на св. Модест било възложено временно да управлява Йерусалимската църква като местоблюдител на патриаршеската катедра. Той грижливо събрал останките на убитите монаси от обителта на св. Сава Освещени и с почет ги погребал. С помощта на св. александрийски патриарх Йоан Милостиви, той прекратил разрушаването на Йерусалимския храм на Гроба Господен, на Храма във Витлеем и на други християнски светини. Четиринадесет години по-късно патриарх Захарий се върнал от плена с Господния Кръст. След неговата смърт св. Модест бил поставен за патриарх на Йерусалим (632 г.). Св. Модест починал на 18 декември 634 година на 97 годишна възраст.