Учени изследват способността на ДНК проби да издържат на високото ускорение по време на изстрелването на ракета, по време на космическия полет и при изключително високата температура по време на повторното навлизане в атмосферата при кацането, пише списание PLoS ONE.

Изложените констатации в списание PLoS ONE са нов принос към нарастващия обем на доказателства, че някои живи организми могат да оцелеят в екстремните условия на радиация, вакуум и температури в космоса и да се развиват, когато попаднат в безопасна среда.

"Бяхме напълно изненадани - казват двама от авторите на изследването, професор Оливър Улрих и д-р Кора Тийл, от Университета в Цюрих. - Първоначално ние замислихме този експеримент като тест за стабилността на биомаркери по време на космически полет. Никога не сме очаквали материалът ДНК да оцелее непокътнат и да възстанови функционалната си активност."

Резултатите повдигат въпроса за адекватността на хипотезата за панспермията.

Панспермията е хипотеза, според която семената на живота са разпространени в цялата Вселена и освен това животът на Земята е започнал от такива, кацнали на Земята семена. Идеята произхожда от съчиненията на Анаксагор. Според него, животът е възникнал от семе, което съществува “винаги и навсякъде”. В съвременна форма е предложена отново от Херман фон Хелмхолц през 1879 г. и популяризирана от шведския химик Свантe Арениус. Той разработва една от разновидностите на панспермията – радиационната панспермия, според която частици живо вещество – спори или бактерии, заседнали на микрочастици космически прах, посредством енергията на светлината се пренасят от една планета на друга и когато попаднат на планета с подходящи условия за живот, те дават началото на биологическа еволюция.

Още по темата

07/05/2014

Технологии

Как изглежда Земята от Космоса (гледайте на живо)