Срам или страх

Антоний Гълъбов Последна промяна на 13 ноември 2014 в 21:13 9028 17

Манипулираната всекидневно памет за тоталитарния режим се превръща в системен риск пред бъдещето на демокрацията в България. Българското общество продължава да бъде тровено систематично и безмилостно. Първо родителите излъгаха децата си. Предпочетоха да не отговорят на въпросите им защо са живели така. Вместо това им говореха за летните ваканции, за „палките” салам и за безплатното образование и здравеопазване. Пропускаха внимателно всички компромиси, унижението и страховете си. Не искаха да отговорят на въпроса защо са се правели, че не виждат какво се случва зад гръмките лозунги на „реалния социализъм”. Така смятаха, че ще ги предпазят от отровата на тоталитарния режим. Но, децата им си тръгнаха, а те намразиха „демокрацията”, която ги била връхлетяла като стихийно бедствие.

Доказано е, че когато една общност систематично унищожава паметта си, това е или от срам или от страх. Има племена и народи, които умишлено са предпочитали да забравят част от общото си минало. Това им е позволявало да продължават да живеят заедно. Едно от най-известните определения за нация включва именно подобна обща воля – заедно да си спомняме определени неща, но и заедно да забравяме други. Така се изгражда национална памет. Но, нашият случай не е такъв.

Срамът предполага поне две неща – нравствени критерии и общо съзнание за щетите, които сме нанесли на себе си и на другите. Има народи, които от срам са опитвали да забравят миналото си. Внимателно са заобикаляли определени факти от общата си история или просто са разказвали за нещо друго. Споделеният срам също може да обедини една общност. Готовността да приемем, че онова, в което сме били въвлечени ни е покрило с позор, може да бъде градивна сила. Или поне да промени нещо в начина, по който се опитваме да постигаме целите си. Но, нашият случай не е такъв.

Ние не постигнахме съгласие около онова, което заедно трябва да помним и заедно да се опитаме да забравим. Не постигнахме съгласие около дали онова, което сме правили е позор или слава, както казва Ботев. Не споделяме общ нравствен хоризонт, нито имаме общи цели. Припомняме си избирателно, когато ни е удобно или когато се стремим да изглеждаме по подходящ начин пред властимащите. Затова и българската национална общност колабира. Затова имаме толкова много патриотари и всякакви породи про-руски и славянофилски националисти, и толкова малко истински патриоти.

Не е вярно това, че предпочитаме да си спомняме само хубавите неща и затова паметта за тоталитарния режим е жива. По-вероятно изглежда мнозина от т.нар. носталгици да съжаляват просто за собствената си младост. Те предпочита да забравят избирателно – онова, което тогава им е пречело и угнетявало, и да си спомнят само онав, което им липсва все повече. Но, за всички останали, желанието отново и отново да настояват, че „преди е било по-добре”, има много по-дълбоки основания, които никога не са имали нищо общо с отношението им към демокрацията или пазарната икономика.

Продължават да ни лъжат, и ние продължаваме да повтаряме лъжите. Дори си измисляме нови. Отново и отново, докато напълно загубим чувство за реалност. Не вярваме на онова, което ни говорят, но и не искаме да погледнем истината в очите. Защото ни е страх, че ако само за момент напуснем мъгливата сянка на политическата пропаганда ще трябва да се запитаме: как стигнахме дотук? Затова предпочитаме да ни смятат за най-нещастните хора на планетата, но не и да се опитаме да променим онова, което уж ни правело нещастни.

Страх ни е от това, че миналото не е свършило. Обвързаностите и зависимостите, компромисите и унижението не са си отишли. Защото символите на всичко това продължават да тегнат над нас. Прекалено много хора, свързани с това минало продължават да определят бъдещето на България. И те се страхуват, но от това, че биха могли да изгубят позициите и влиянието си. Преди двадесет и пет години, същите тези хора и техните родители изпитваха панически ужас от това, че спрямо тях могат да постъпят, както те се разправиха с политическия и стопански елит на България след окупацията на Червената армия през 1944 година. Но само дни по-късно, разбраха че нищо не е загубено и че ще успеят да удържат властта си чрез страховете на другите. И така двадесет и пет години.

Вярно е, че младите хора в България не знаят почти нищо за тоталитарния режим. Но, причината за това не са само учебниците. Вярно е и това, че мутациите на тоталитарната власт съвпаднаха с голямата Интернет-революция. Но, в това ново пространство се възпроизведоха старите клишета на комунистическата пропаганда и агитация, а истинските жертви на режима решиха, че е по-добре да сложат край на паметта и да гледат напред. Така младите хора в България продължават да повтарят защитните лъжи на собствените си родители но все така не са готови да отстояват правото си да знаят какво точно се е случвало в България.

Можем да променим съдържанието на учебниците и да включим в него поне част от истината за варварския образ на „народната власт”. Можем да разказваме много повече за онова, което действително се е случило, но все така се колебаем да посочим и да се разграничим от онези, които изградиха и продължават да поддържат виртуалната реалност на т.нар. „носталгия по социализма”. А те са тук, край нас, както онези прословути трактори „Беларус”, които никой не изнесе зад граница, а просто прибра в двора на партийния секретар на бившето ТЗКС. Но, най-абсурдното е, че именно тези хора, техните деца и внуци продължават не само да искат да ни управляват, а и да ни обясняват какво е демокрация и пазарна икономика.

Сенките на миналото у нас продължават да изглеждат прекалено дълги. В България не се появи феномена „поколение без бащи”, както в Германия след края на национал-социалистическия режим. Колективната памет на германците запази за дълго белезите на този чудовищен режим и чувството за вина, но върху тях, малко по малко, десетилетия по-късно, възникна общата воля да бъде сложен край на този кошмар.

У нас, вместо синове и дъщери, които не биха желали да си спомнят за онова, което са правили родителите им, се появи „поколението без деца”. Стотици хиляди хора у нас продължават да настояват на собствената си лъжа, страдайки за това, че децата им ги изоставиха и отидоха да живеят там, където „народната власт” не е успяла да приложи на практика „диктатурата на пролетариата”. Върху техните илюзии и страхове продължават да изграждат влиянието и богатството си децата на онези, които пропиляха живота им. Те ще продължават да гласуват и да се противопоставят на всичко, което избраха техните деца; ще продължават да вярват, че „демокрацията” е прогонила децата им и ги е потопила в отчайващата социална изолация и самота, в която живеят.

Кое е по-силното чувство по отношение на тоталитарния режим – срама или страха? Страх ли ни е, че в един момент ще трябва да се засрамим от всичко онова, което сме направили? Или просто ни е срам от собствения ни страх да се противопоставим на лъжите, с които продължават да ни заливат? Което и чувство да е по-силно, резултат остава един и същ. Паметта избледнява за сметка на пропагандното клише, обслужващо днешния ден, което се опитва да редактира собствения ни живот, за да осигури оцеляването на един фалшив политически елит в бъдеще.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.12 2014 в 14:54

Иначе този доц.Гълъбов и на живо съм го срещал - харесва ми, симпатичен и интелигентен, но явно живеем в различно време и различни светове.И откъде накъде той ще ми налага своето разбиране за МОЕТО време?!Такива наукообразници като него и Янакиев,Благоев,Минчев и пр.светила на СУ бих пратил за защита на професорските си амбиции в Абу Гариб, Гуантанамо, в килията на Майнинг/ Сноудън има малко късмет, че не го хванаха!/ и тогава да ми пише, че Народната власт била варварска!Тези пишман-професори защо ли си траят за епохата на "Макартизма", ами бръщолевят само за марксизма?!...

07.12 2014 в 04:18

Трябва българската история да се пренапиши!Младото поколение трябва да знае истината и само истината!Нима историците не я знаят?Как им е спокойна съвестта,когато преподават в училища и университети невярна информация.Нека прочитем и прочетат книгата на Георги Мишев "Мир на страха ни" -издателска къща "Хермес"

07.12 2014 в 02:13

Много точен политико-исторически разрез. Основната причина за тоталния крах на България е неосъщесвената пълна лустрация. Другите го направиха и успяха, а ние още десетилетия ще търпим всички полуграмотни комунистически идиоти, които много ефектвно ни пречат да вървим напред. Това поне го могат.

14.11 2014 в 22:09

Пренаписване на учебниците по история !

Проклятието на България се нарича Русия !

Лустрация веднага на комунистите - историци...те са и ДС деятели...

- Иван Илчев - ректор на СУ, в което учебно заведение под неговата егида се подвизават най-много доносници на ДС - верни съратници на БСП.
- Искра Баева - преносител на силно заразен virus "Moscow" - професор по история в СУ, разбирай - професор по история на КПСС ...
- Драгомир Драганов - другарят Алкохолик Драганов, (така го кръстиха студентите) който се смята за голям историк, а той е само един дребен пияница.
- Гоце АБВанов също се мисли за историк.
- "Историка" Станишев - потомствен предател на България, също се пише за историк.
- Андрей Пантев не само се взема за историк, него цялото бивше БКП и настоящо БСП - червено войнство, си го смятат за собствен социалистически историк. Пантев идва от думата панта - безделник, негодник, хаймана, хайлазин, хайта, келепирджия, муфтаджия, апаш, крадец, обирач.., КОМУНИСТин, ПРЕДАТЕЛоид, СССРджия,
- Красимир Каракачанов, учител по история-депутат!? - агент "Иван" от Шесто управление на ДС през 1989 г.

------------------------------
Допълнете поне едно име на историк-комунист, в списъка по-горе !

14.11 2014 в 16:10

Истината боли. Боли ли?!,както един гоУем политик питаше. Боли, но е много хубаво на тези некадърници в парламента да им е както едно време, когато някой друг плаща, те не си дават зор и всичко е наред. Лошото уважаеми българи, че голяма част от нас сме се превърнали в мрънкащи и мързеливи човечета без грам воля да променим съдбата си. И няма как да я променим, защото сме прости, неуки и огромни философи. И по тази причина си мечтаем за комунизма. И затова до ден днешен живеем в комунизъм, където лъжем , че работим, а той ни лъже че ни плаща. Какво ли не бих дал за да се събудите, да намерите сили в себе си и да прекратите пагубното си живуркане. Ще се боря докрай да премахнем този манталитет! Няма да им се дадем на тези боклуци в парламента!

14.11 2014 в 16:07

Истината боли. Боли ли?!,както един гоУем политик питаше. Боли, но е много хубаво на тези некадърници в парламента да им е както едно време, когато някой друг плаща, те не си дават зор и всичко е наред. Лошото уважаеми българи, че голяма част от нас сме се превърнали в мрънкащи и мързеливи човечета без грам воля да променим съдбата си. И няма как да я променим, защото сме прости, неуки и огромни философи. И по тази причина си мечтаем за комунизма. И затова до ден днешен живеем в комунизъм, където лъжем , че работим, а той ни лъже че ни плаща. Какво ли не бих дал за да се събудите, да намерите сили в себе си и да прекратите пагубното си живуркане. Ще се боря докрай да премахнем този манталитет! Няма да им се дадем на тези боклуци в парламента!

14.11 2014 в 12:19

Боряна Бонева, именно геноцидът и терорът доведоха до дееволюцията на хората в добитък.
Комунизъмът не може без геноцид и терор.
Най-будните и непримиримите "просто" избиват.
Останалите мачкат докато ги превърнат в послушен матрял - именно живеещ в страх и лишен от морални устои (срам).

Нещо повече:
Докато националсоциализъмЪ избива "низшите" раси, комунизъмЪ избива цвета на нацията. Това е предопределно от самата им същност.
Има един филм, "Съветската история"...

Унищожението на по-свестната част от нацията и превръщането на останалите в дезинтегрирана сбирщина груби материалисти е най-голямото престъпление на комунизма. Това ни е и най-големият проблем в момента - последствията от комунистическия геноцид и терор.

14.11 2014 в 11:19

1. че защо мисли че родителите са живеели при социализва в "унижение и страхове". Те приемаха нещата тогава за редни. И други мисли намаха. Затова и такава памет.
2. понеже нямат памет и преценка за онова време като за нещо унизително или срамно или нередно, не може да имат и оценка за сегашното, освен като различно и според личното си соц. състояние за по добро или по лошо.
3. тъй като повечето намираха живуркането си при социализма за задоволително екзистен минимума им и напълно задоволяващо личните им амбиции и най- вече възможности, те бяха доволни.
4. тъй като критериите за можене и изискванията за просперитет в свободното общество, без ограничения и без това кой да казва кой може и кой не, са по ВИСОКИ а те не отговарят на тях, затова ще ВЪЗПИТАВАТ ДЕЦАТА СИ, че миналото е било добро и е давало сигурност, настоящето лошо.
ОВЦЕТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПУСНАТИ ОТ КОШАРАТА, НО КОШАРАТА НЕ НАПУСКА ОВЦЕТЕ.