Quantcast

Новата опозиция

Антоний Гълъбов Последна промяна на 06 ноември 2014 в 19:44 5895 5

След един месец разговори, консултации и преговори окончателният проект на правителството бе договорен в рамките на последните три дни. Още в изборната нощ бяха очевидни трудностите, които би трябвало да бъдат преодолени. До сегашния резултат можеше да се достигне на десетия ден след изборите. Но продължителните преговори, фокусирали общественото и медийно внимание, постигнаха целта си. Сега всички разбират, че това правителство е съставено в резултат от много усилия, компромиси и неуморна работа. Тази тактика би трябвало да осигури на новия кабинет поне няколко седмици относително спокойствие. Но докато се търсеха пътища за изграждане на управляващо мнозинство, встрани от вниманието на мнозина, бе консолидирана новата парламентарна опозиция.

Структурата на кабинета отразява равнището на постигнатото парламентарно съгласие. Всъщност основният залог за стабилността на управлението, както в нощта след изборите, така и сега, винаги се е намирал в Народното събрание. Водените от ГЕРБ преговори започнаха с двустранните консултации, които обикновено се провеждат след по-общи консултации. Изгубено бе много време преди да бъде потвърдена първоначалната констатация, че българските избиратели не излъчиха ясна политическа воля за реформи.

В парламента няма мнозинство от политически формации, споделящи в еднаква степен разбирането за необходимостта от определени реформи. Нещо повече, както в българското общество, така и сред неговите народни представители няма съгласие относно перспективата относно стратегическите приоритети за развитието на България през следващите години. Затова и произведеното политическо съгласие не се основава на някакво ново, реформаторско мнозинство, изградено на основата на проведените преговори.

Консултациите не промениха съществено позициите на преговарящите. В резултат от това бе създаден един тематичен политически документ, който все още не е управленска програма. Списъкът от теми и намерения, обобщени в Програмната декларация на новото правителство, позволява разширени интерпретации и внимателно оставя встрани всяко конкретно политическо решение, което би могло да подложи на съмнение деликатното ръвновесие на постигнатото съгласие. Всичко това означава, че управленската програма на ГЕРБ ще бъде основния програмен документ на правителството, а останалите теми, включени в Декларацията, ще имат спомагателно значение.

Съсредоточаването на вниманието върху постигането на парламентарно мнозинство отклони възможността да бъде формирано правителство на малцинството с ясен идеологически образ. Ако коалиционно споразумение за управление между ГЕРБ и Реформаторския блок, макар и с уговорки, остава в рамките на едно и също европейско политическо семейство, то присъединяването на АБВ промени тази перспектива. Не се реализира и възможността за формирането на програмно правителство на малцинството, което да се опита да генерира съгласие около ясен управленски дневен ред. В крайна сметка, като начин на функциониране, правителството ще работи именно като програмно, но с всички ограничения на коалиционен кабинет.

Структурата на кабинета очертава линии на напрежение и конфликтни зони. Четиримата вицепремиери не са равнопоставени по отношение на обхавата на секторните политики, за които ще носят отговорност. Вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация би трябвало да има изключително важни функции по координацията и поддържането на динамичното равновесие в изпълнителната власт. В същото време вицепремиерът остава относително изолиран от секторите, в които би трябвало да се реализират политики, които биха били немислими без административна реформа.

Вицепремиерът по европейските въпроси, институционални политики и механизма за сътрудничество и проверка на свой ред би трябвало да координира европейските политики и реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи. Демаркационната линия между него и третия вицепремиер, който ще отговаря за европейските фондове и икономиката, остава недостатъчно ясно дефинирана. Наблюдението, координацията и контрола върху развитието на европейските политики не би могло да се осъществява без координация с управлението на европейските фондове. В същото време, само при този вицепремиер са очертани ясно приоритетните сфери, в които ще реализира своята роля.

Четвъртият вицепремиер, добавен в последния момент по коалиционни съображения, ще координира и управлява демографската и социалната политика. Всъщност „трудът” изчезна като предмет на държавна политика, отчасти заменен от едно разширено разбиране за социална политика. В същото време това е и единственият вицепремиер, който има и статута на министър. Всички останали нямат свой собствен министерски портфейл.

Тази конструкция предполага силна и стабилна политическа подкрепа. В противен случай, архитектурата на кабинета може да се окаже недостатъчно устойчива, за да издържи на същественото натоварване, което му предстои. Ключова гаранция за устойчивостта на кабинета ще бъде ефективното взаимодействие между отделните министерства и активната координираща роля на вицепремиерите.

Едновременно с това партийното разпределение на съответните ресори показва, че в „зоната на отговорност” на РБ попадат всички рискови министерства, които биха могли да реализират конкретни реформи единствено и само при предварително постигнато съгласие с ГЕРБ. Тежестта на реформите ще бъде носена от РБ, а възможностите за напредък ще продължат да бъдат под контрола на мандатоносителя.

Съставът на правителството не отразява устойчиво парламентарно мнозинство, формирано около общ дневен ред. Основният тест, през който премина Народното събрание в първите две седмици от съществуването си, бе оценката за дейността на служебното правителство. В дните, отредени за парламентарен контрол, стана ясно че новата опозиция е много по-единна отколкото изглеждаше след обявяването на резултатите от парламентарните избори.

Персоналният състав на новото правителство включва в себе си министри и заместник-министри от служебното правителство. Именно затова динамиката на парламентарния контрол, критиките и атаките срещу служебното правителство очертаха профила на новата опозиция, на чиито критики ще трябва да устои правителството.

Водеща роля в новата опозиция играят БСП и ДПС. Независимо от декларираното противопоставяне между двете политически формации, те успешно координираха своите критики срещу служебното правителство. Атаките срещу служебното правителство са генерална репетиция за противопоставянето срещу новия кабинет Борисов. Около основните оси на прогандната кампания срещу кабинета Близнашки, от момента на неговото формиране до сега, бе в основата на предизборната кампания, както на партии, които декларираха подкрепа за коалиционното правителство на ГЕРБ, така и партии от новата опозиция. В хода на парламентарния блиц-контрол към атаките от страна на БСП, ДПС, Атака и БДЦ се добавиха и депутати от Патриотичния фронт и АБВ.

Парламентарната тежест на новата опозиция не изглежда достатъчна, за да бламира правителството през следващите месеци, но това не и нейната цел. Обединени около общия си генезис и непрекъсваемите си връзки с тоталитания режим, депутатите от БСП, ДПС, Атака, БДЦ, АБВ и ПФ притежават всички необходими инструменти, за да блокират усилията за провеждането на реформи. Макар и пръснати в различни политически формации, в сегашния състав на Народното събрание намериха място твърде много фигури, противопоставяли се твърде дълго и успешно на необходимите демократични и управленски реформи.

Новата опозиция е обединена около отказа от реформи. Нейни говорители има във всички парламентарни групи. Движени от общия си стремеж за съхранение, всеки от тях е готов да противодейства на усилията за демократична модернизация на България. Това е въпрос на оцеляване. Всяко усилие за превръщането на България в нормална демократична страна, управлявана ефективно, противодействаща успешно на корупцията и организираната престъпност, съкращава политическия живот на това невидимо мнозинство.

Тази нова опозиция ще спекулира успешно с всяка грешка и ще усилва всяка нерегламентирана зависимост между участниците в управляващото мнозинство. Тя ще се бори за общественото внимание и ще моделира мненията на различни групи от българското общество. Тя ще разгражда всеки изминал ден крехката подкрепа за управлението, все така пазейки се от поемането на политическа отговорност.

Можем да се справим с тази нова опозиция, дори и ако не подкрепяме новото управление. Трябва да го направим, защото нейните говорители и „стратези” са част от онази сива, примитивна, но все така непреодолима преграда пред пълноценното и успешно развитие на България. Те бранят своето влияние върху живота ни. Въпросът е: какво ще отстояваме ние? Имаме ли сили да отстояваме гражданското си достойнство и собствената си свобода? Защото, ако нямаме отговор на тези въпроси, това означава, че „новата” опозиция отново ще продължи да ни управлява.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.11 2014 в 19:29

Да, великолепно е. И както виждаме възможно. Нащрек сме–къде е проблема? Браво български орли!

07.11 2014 в 10:44

великолепно! който трябва да разбере, е разбрал.нали искахте програма за реформи и идеология на протестиращите.ето я! събрана е в последните 5 абзаца. те обясняват защо бяхме всички и сме на улицата, въпреки различията си, те обясняват и за какво се борят и в името на какво правят краткосрочни компромиси част от хората в реформаторския блок, хората около президента, те обясняват защо има коалиция и защо се направи правителство, те обясняват защо трябва да останем нащрек и да продължим протеста и идеята на протеста по всякакъв начин.с малки стъпки но уверено и упорито.

07.11 2014 в 01:48

Комунистите, корпорацията на фесовете и дьонметата, суеците и пидерите трябва да останат в една опозиция, защото са производни на едни и същи пари и представляват едни и същи интереси, външни за България.

06.11 2014 в 22:27

Г-н ГЪЛЪБОВ наистина ли мислите ,че тая сволъч събрани от кол и въже са способни да правят реформи? Там са за власт ,влияние и пари ,за друго нищо не са Примера и с калфин и великия предател и комбинатор Гошето Първанов. И недей да бъркаш опозицията , тя е за това да са им трън в задника им и да нямат мира от опозицията докато правят "реформите", демек правят кражбите.Боко ги усети и ги зазоби с министерски кресла , но забележи кои министерства им раздаде и кои си остави за ГЕРБ. Селския хитрец си бавна и четири заместници и по този начин си гарантира спокойството от димките ,които ще се дигат след няколко месеца , а боко ще си играе тенис , футбол и ще раже лентички .Има и да харчи доста пари над 15 милиарда лв минимум и ще се прави на благодетел определен от Бог. И вие г-н ГЪЛЪБОВ ще чакате дребни подаяния , както и сега ги получаваш от боко да му лъскаш имиджа на селския хитрец

06.11 2014 в 20:22

Пълни глупости! Гражданинът Цветанов/чрез В.Вучков/ и агент Буда ли ще борят демократично престъпността?