Quantcast

Шансовете на стабилността

Антоний Гълъбов Последна промяна на 11 септември 2014 в 14:09 4938 2

Резултатите от парламентарните избори ще зависят от перспективата за изграждане на относително стабилно управление. Налице е относително широко обществено съгласие около необходимостта от приемане на определени политически компромиси в името на по-голяма устойчивост и предвидимост.

Съществена част от избирателите ще определят поведението си в зависимост не толкова от посланията на предизборната кампания, колкото от вероятността за съставяне на устойчиво управляващо мнозинство. Техният дял и политическата им мобилизация могат да определят разпределението на силите в следващото Народно събрание.

Мотивите за участие в изборите могат да бъдат определени от две хипотези за следващото управление.

Първият модел постепенно набира влияние, доколкото лансира тезата, че трябва да се гласува за съставянето на правителство. Това означава гласуване в полза на по-големите политически формации.

Втората хипотеза отстоява разбирането, че съставянето на мнозинство и правителство е ангажимент на политиците, а не на избирателите, които би трябвало да подкрепят партиите и коалициите, които в най-голяма степен отразяват техните собствени интереси и очаквания. На нея разчитат в по-голяма степен малките политически формации.

Пространството на политическия избор се определя от още две противоположни перспективи. Първата се конструира около представата за състав на парламента, който би могъл да завърши успешно целия си мандат. Формално това би означавало насока на развитие, която би могла да сложи край на политическата криза. Втората перспектива е съставяне на програмно правителство и предварително ограничен в мандата си парламент, който да подготви следващи предсрочни избори в рамките на следващите две години.

Резултатите от изследването на Alpha Research, проведено в навечерието на предизборната кампания и края на първия месец от дейността на служебното правителство, показва относително ясна перспектива за съставяне на дясно-центристко коалиционно управление.

В следващия състав на Народно събрание изглеждат възможни или двойна коалиция със скрита подкрепа, или четворна коалиция. В случай, че в парламента успеят да влязат седем политически субекта, може да се стигне до парадоксалната ситуация мандатът да започне с едно управляващо мнозинство и да завърши дейността си с промяна в него или дори с друго мнозинство. И в двата случая формирането на устойчиво мнозинство ще зависи от партийните стратегии.

След изборите за Европейския парламент изглежда, че ГЕРБ бележи ръст, а БСП продължава да губи влияние. Перспективата за коалиционно управление на ГЕРБ и Реформаторския блок изглежда стабилна, но само от гледна точка на формиране на парламентарно мнозинство. Сходствата в програмните намерения на двете политически формации, поне засега, не са достатъчни, за да изградят основата на правителствена програма за управление. Тезата на Реформаторския блок за необходимостта от ограничен до две години мандат на Народното събрание не кореспондира с плановете на ГЕРБ. Окончателното решение ще зависи от резултатите от местните избори през 2015 година. Стабилизирането на подкрепата за Реформаторския блок и запазването на влиянието на ГЕРБ биха могли да определят решението за предсрочно прекратяване на мандата на 43-то Народно събрание. Но нито една от тези хипотези не предполага постигането на предварително съгласие по отношение на управлението през следващите месеци.

За БСП задачата изглежда още по-сложна. Процесът на трансформация в лявата част на политическия спектър няма да придобие завършен вид на тези избори. АБВ има шанс да присъства в следващия парламент, а Движение 21 да реализира резултат, който да стабилизира перспективите му за трайно участие в политическия живот. БСП ще се опита да стабилизира подкрепа на минимални равнища, но ще продължи да губи както съществени групи от партийната си номенклатура, така и перспективни групи от активни хора, които биха искали да бъдат представлявани от модерна европейска лява партия. Критично значение за социалистите ще имат местните избори. Ако тенденцията от последните избори продължи, БСП може да изгуби традиционната си местна подкрепа. Социалистите ще предпочетат да запазят постигнатия на парламентарните избори резултат на всяка цена и ще се противопоставят на всяка идея за нови предсрочни избори, най-вероятно през 2016 година.

Обединението на националистическите формации се нуждае от още време, за да успее да преодолее съпротивата на Атака. Участието на Патриотичния фронт в следващия парламент изглежда много вероятно, но все още Атака разчита на подкрепа, която може да се окаже недостатъчна за участие в 43-то Народно събрание, но потиска електоралния ръст на останалите формации. Фронтът би могъл да подкрепи перспективата за нови предсрочни избори през 2016 година, но не сега, преди да е тествал влиянието си на местните избори. Като се има предвид негативната тенденция в подкрепата за ББЦ, коалицията ще следва стратегията на БСП и ще се противопостави на бързи предсрочни избори, опитвайки се да запази постигнатия резултат.

Стратегията на ДПС изглежда предвидима. Движението ще се опита да поддържа определена дистанция спрямо управляващата коалиция, но решението за подкрепа на съкратен мандат на парламента ще зависи от насоката и дълбочината на планираните реформи. Ако надделее тезата на Реформаторския блок за необходимостта от подготовка на промени в Конституцията, които да осигурят цялостна реформа на съдебната власт, ДПС ще подкрепи по-скоро обратната теза. Ако към съдебната реформа бъде включена и реформа на местните и регионални власти, ДПС ще потърси всички възможни средства за блокиране на подобен политически план.

Съставянето на програмно правителство, разчитащо на парламентарна подкрепа за определени реформи и подготовката на конституционни промени, с ограничен мандат, изглежда разумно политическо решение, което би могло да използва енергията на кризата за провеждането на необходимите реформи. Проблемът е в това, че една решителна реформаторска политика няма да постигне по-широка парламентарна подкрепа. Тезата на бъдещата опозиция ще спекулира с необходимостта от завършване на пълен мандат като предпоставка за излизане от политическата криза. Използването на подобен „прозорец от възможности” за реформи би застрашил базисни предпоставки за съхранението на БСП и ДПС, както и би ограничил перспективите за политическо инженерство, осигуряващо присъствието на политически формации като ББЦ.

Предизборната кампания вече артикулира достатъчно отчетливо две перспективи по отношение на представата за политическа стабилност.

Едната е динамична и е ориентирана към превръщането на кризата в условия за реформи.

Втората е стабилността на оцеляването, при която водещо значение има липсата на промени.

В контекста на първата изглежда възможно и необходимо формирането на политическо съгласие около програмно правителство с ограничен мандат.

Втората ще настоява за създаване на предпоставки за завършване на мандата на всяка цена, включително и при промяна на състава на управляващото мнозинството. Популисткият заряд на втората теза и ниската степен на съгласуваност в действията на ГЕРБ и Реформаторския блок могат да направят именно тази перспектива по-реалистична.

Напълно възможно е в името на представата за неподвижната стабилност да пропуснем шансовете за развитие. Подобен сценарий няма да избегне нови предсрочни избори, но ще увеличи техния разрушителен ефект. Именно затова изборът, който трябва да направят българските граждани, е между тези две представи за стабилност.

Първата ще търси политическо съгласие за промяна, а втората ще разчита на страха от загуба като гаранция за запазване на статуквото.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12.09 2014 в 22:32


Ще има тиквена стабилност.

11.09 2014 в 14:38

Мъдро... Наистина сме на кръстопът като нация. Косата ми настръхва при мисълта, че още 4 години, пък може и пак, и пак, и пак... да слушам как се дърлят Борисов и Станишев/Миков/Цонев/Местан, не дай си Боже да се включи и Новият политик... Уф, имаме ли сили като нация да си подредим къщата, да разберем, че пари за пенсии, без възможност инициативните хора да правят бизнес, не може за има и че като гледаш храна по телевизора, това не те нахранва...