Референдумът на Слави е отказ от демокрация

Антоний Гълъбов Последна промяна на 30 октомври 2016 в 08:13 40753 37

Винаги са казвали, че демокрацията е скъпа форма на управление. Тя коства допълнителни усилия; разширяване на обхвата на онези, които трябва да изразят мнение; удължаване на времето за вземане на решение; непрекъснато усилие за прозрачност при вземането на решения и допълнителни инвестиции в осигуряването на по-високо равнище на компетентност на гражданите, които трябва да могат да контролират прилагането на взетите решения.

Демокрацията има своя цена, но истинската й стойност не зависи от изразходваните финансови средства или от онова, което някой е готов да плати за нея.

Гражданската кампания за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление създаде подходяща среда за спекулации на тема пряка демокрация. Различни центрове на влияние разпознаха в противопоставянето между пряката и представителната демокрация възможност за компрометиране на политическото представителство. Омразата на всеки авторитарен или тоталитарен режим към демокрацията никога не е имала нужда от конкретни основания. Представителната демокрация отразява интересите или липсата на позиция на всички граждани. Тя изгражда институции, а представителната демокрация отразява подкрепата за една или друга идея и личност.

Всеки опит за противопоставяне между тях е единствено и само израз на омраза и страх от демокрацията. Всеки, който твърди, че представителната демокрация трябва да бъде заменена изцяло с пряка, всъщност подкрепя единствено и само едноличната власт. Всеки, който твърди, че кризата на доверие в представителните институции означава, че те трябва да бъдат закрити, се опитва да установи авторитарен режим. Всеки, който твърди, че прякото участие на гражданите може да замести отговорността на техните представители, или не разбира онова, което твърди, или се опитва да излъже всички.

През тази година бяха инициирани два референдума. За разлика от първите два национални референдума, организирани и проведени по инициатива на Народното събрание и на Президента на Републиката, тези две инициативи бяха подкрепени с гласовете на десетки хиляди хора. И двата референдума – и този на „Шоуто на Слави”, и предложенията на Веселин Марешки трябваше да докажат подкрепата на гражданите, за да предизвикат решение за произвеждане на национален референдум от страна на Народното събрание. „Шоуто на Слави” успя да получи необходимата гражданска подкрепа, но предложените въпроси бяха редуцирани. Предложението за допитване на Марешки не успя да набере необходимия брой валидни подписи, но и двете инициативи заслужават внимание, независимо от техния резултат.

Референдумът за ядрената енергия бе иницииран от БСП. Партийните структури бяха мобилизирани до краен предел. Събраните подписи бяха повече от 760 000. След проверката се оказа, че около 250 000 от тях не отговарят на изискванията, но все пак останалите бяха достатъчно, за да бъде открита процедурата за допитване до народа. Редакцията на първоначалния въпрос, който не съответстваше на кампанията, с която бяха набирани подписите, удвои неговия смисъл и създаде допълнително объркване. Твърдението, че това е референдум за „Белене” не отговаряше на истината. Резултатите от референдума всъщност не означаваха почти нищо. И въпреки всичко, този референдум отразяваше представите и очакванията на съществена част от българските граждани.

Вторият референдум бе иницииран от Президента Плевнелиев. Темите на предложението бяха три и имаха пряко отношение към организацията на изборния процес – задължително, електронно гласуване и въвеждане на мажоритарен избор. Парламентарното мнозинство отхвърли предложението. ГЕРБ мобилизираха структурите си в подкрепа на инициативен комитет за свикване на референдум за изборните правила и успяха да постигнат необходимата гражданска норма. Следващото мнозинство в Народното събрание отхвърли два от трите въпроса, но все пак референдум бе проведен и неговите резултати доведоха до промяна в Изборния кодекс. И този референдум, както и първият, отразяваше очакванията и доминиращите нагласи на съществени групи от български избиратели.

Всичко това се промени през тази година. Двете предложения за допитване до народа, едно от които ще се реализира едновременно с първия тур на президентските избори, бяха инициирани не от политически партии, а от корпоративни субекти и граждански организации. Разликата е съществена. В първите два случая зад инициативата за свикване на референдум стояха конкретни политически субекти и институции. Зад инициативата на „Шоуто на Слави” и на Марешки, се предполага, че стои гражданска подкрепа, но тя не би била факт без съществуващите корпоративни структури.

Въпросът не е в това има ли право бизнесът у нас да инициира допитване до народа. Всяка група от български граждани има право да започне подобна инициатива и ако тя отговаря на законовите изисквания, тя би трябвало да бъде разгледана от народните представители. Законът много ясно определя кой и по какъв начин има право да лансира подобна инициатива. Истинският проблем е в това не кой, а по повод на какво използва инструментариума на пряката демокрация.

„Шоуто на Слави” като корпоративен бизнес субект мобилизира своите ресурси, за да предизвика провеждането на референдум. В него, освен повтарянето на въпроси, които вече бяха поставени или отхвърлени в проекта на Президента, компанията реши да се довери на „сценаристите” за определяне на темите, по които би трябвало да се произнесат българските граждани. Въпросите на „сценаристите на Шоуто” отговарят на тяхното ниво на компетентност и собствената им представа за демокрация.

Инициативата на Марешки за провеждане на референдум успя да набере съществена гражданска подкрепа, но въпросите в нея интересуват преди всичко бизнес стратегията на предприемача. Ако неговата компания разполагаше с още малко повече време, най-вероятно на 6 ноември щяхме да гласуваме на два референдума. Въпросите в този проект отговарят на конкретни корпоративни интереси, но отново са формулирани в лабораторни условия, най-вероятно с помощта на експерти по PR и маркетинг.

Ако се вгледаме по-внимателно в двата проекта, при тях става въпрос за използване на инструментариума на пряката демокрация от страна на бизнес корпорации, които се опитват да изземат или наложат дневен ред. Няма гражданска инициатива при формулирането на основните теми и въпроси, които да бъдат предложени за референдум. Няма дори елементарно усилие да бъде установено доколко именно тези въпроси имат отношение към дневния ред на българското общество. Именно затова „Шоуто на Слави” си позволи отново да постави въпрос, по който вече е налице законова промяна, а другата инициатива реши да използва референдума за форма на национално маркетингово изследване за развитието на аптечната мрежа.

Злоупотребата с представата за пряката като алтернатива на представителната демокрация се превръща в типичен инструмент на съвременната пропагандна война срещу европейските ценности и смисъла на демокрацията. В крайна сметка това е война срещу гражданите. През последните няколко години това се случи с т.нар. референдум за независимост на Крим, в опитите за предизвикване на референдум за автономия на гагаузите в Молдова; референдумът в Гърция и Унгария, както и чрез всички други форми на пропагандна война срещу основите на демокрацията, в която пряката й форма се обявява за панацея на всички политически проблеми.

Ако една бизнес корпорация, независимо дали тя развива своята дейност в сферата на медиите или търговията с горива и медикаменти, успява да предизвика допитване до народа по темите, които тя сметне за необходимо, това означава само, че е налице страх от демокрацията. Когато бизнесът бъде намесен в това да подмени демократичния избор с някаква форма на директен маркетинг или финансирано с публични средства допитване, това означава отказ от демокрация. Ако служители в корпорациите подменят гражданите при формулирането на въпросите, които наистина интересуват българското общество, това означава само, че страхът от демокрацията би могъл да разруши самия смисъл на народовластието.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8738

35

Mr Hivaga

31.10 2016 в 10:43

Хахаха статията просто няма логична основа. Корпорации ,които правят референдум до тук добре ,но ми е трудно да си представя какви печалби ще направят от тези въпроси ?
Тоест корпорация ще инвестира хипотетично милиони за да организира нещо такова и накрая ще сложи въпроси ,от които не печели нищо ?! Хаха не просто слага въпроси ,от който не печели пари, но слага и птенциално полезни за обществото въпроси, автора следва да благодари и благославя такива корпорации или просто е написал "гениална" безсмислица.

10847

31

БирникЪ

31.10 2016 в 09:34

Най-много тъпота се лее от мислители с докторска степен по социология, политология, културология, антропология и др. „логии“, които произвеждат думи и получават пари според броя написани и изчетени думи.
А „лозите“ – най-отдалечените от реалността, са превзели медиите, поради което имаме безкрайно предлагане на идиотия. Тя е като слънчевата енергия. Ще свърши след някой-друг милиард години.

59993

30

Red or Dead

30.10 2016 в 23:28

Йончев, какво става бре, този сайт има ли админ или.....да!?!?

След кратка разходка из различните теми видях едно и също.....третополовият дует “Скуби Ду“ е оср*ал целия ТИ сайт....покажи малко достойнство и чест и проложи НАЙ-ПОСЛЕ ПРАВИЛНИКА......това което се случва е плод на твоята тактика, която им даде чувство за безнаказаност.....само погледни какви ги е натворил в тази тема......'чесън'.....ако това ви е емблемата и знамето на евротолерантноста......