Quantcast

Радан Кънев (част I): КТБ и самоостракирането

Ивайло Цветков Последна промяна на 27 февруари 2016 в 14:39 20674 0

Какво казва докладът за КТБ?

Аз вече си признах, че не съм чел 500 страници за една сутрин и не съм способен на такова усилие. Стана малко като в онзи виц от края на 90-те – ако Иван Костов тръгне да ходи по водата, заглавието в “Труд” е “Иван Костов не може да плува” (смях). Днес в една медия вече имаше заглавие “Радан Кънев си призна, че не може да прочете 500 страници”. Истината е, че аз съм виждал подобни доклади - макар и не от такъв мащаб и не по такъв повод, но подготвяни от такива компании, - и знам, че става дума за нещо изключително трудно за четене; плюс това, че в секретния си вид, в който нямаш право дори да си водиш записки, прочитането по-скоро има общообразователен характер.

Мен пък ме забавлява нещо съвсем идиосинкратично: според мен от 240 депутати едва ли има и 10, които могат да го прочетат на английски – да не говорим да го осмислят. Това сякаш за пореден път прави унила, безпомощна снимка на родното представителство – нещо като произведение на Араки. Примерно.

Имаше вече скандал по темата с езика - сутринта на председателски съвет в парламента. Естествено, че високоспециализираният юридически английски език е достъпен само за неколцина души в парламента. Слава богу, част от тях са от нашата група. Вече и Мартин Димитров, и Пепи Славов, и Гроздан Караджов вече придобиха представа за съдържанието. Но тук – забележи - има два изключително важни момента. Единият е, че ние не знаем какво е заданието.

Аха. Отговорът, един вид, е 42, но остава една дреболия - какъв е въпросът.

(смях) Точно така. Ние имаме 500 страници отговор, но не знаем какъв е въпросът. И второто е, че независимо какъв е въпросът, този тип доклади имат за цел събиране на доказателства - било за гражданско, било за наказателно съдопроизводство. А не разкриване на истината за целите на справедливостта. Т.е. ако някой очаква от този доклад драматична информация и отговор на въпроса “кой”, ще бъде разочарован. Въпросът за мен е “къде” – т.е. къде са парите. И в случая, доколкото разбрах от колегите, в заданието няма откриване на т. нар. “beneficial owner” на офшорните компании; с други думи, фирмата не е имала за цел да открие кой стои зад компаниите, а къде са парите на банката.

Може да се предположи, че “им” трябваха две години, за да преточат парите през някакви схеми и те да заминат нанякъде. Сега вече можем да поканим и марсианци да разследват – с приблизително същия резултат.

Аз не мисля така. При желание от страна на прокуратурата в България, може да се стигне до всяка стотинка. Но и с високоспециализирано съдействие отвън, защото аз не вярвам в наличието на достатъчен брой професионалисти вътре в нашата прокуратура за такава задача. Виж, парите никога не изчезват. Един добър юрист знае методите за преточване на парите - и всеки от тези методи, сам по себе си, е атакуем. В една над десетгодишна перспектива аз смятам, че може да се стигне до почти всеки лев, както и до истината за почти всяко лице, което е въвлечено в такава операция. Но да припомня: не е реалистично да се очакват някакви драматични разкрития и шокиращи резултати от този доклад - и затова за мен темата “публичен ли е докладът или не” е второстепенна. По-важната тема е работи ли някой наистина за събиране на парите добросъвестно и професионално.

Според теб има ли такава воля в прокуратурата? Дори да не достига моментната експертиза?

Дълбоко ме съмнява.

Пак ли заради цацаровия вид сатрапия? Вертикалната византийска структура в прокуратурата? И, още по-важно, ако прокуратурата разполага с доказателства, дали не ги пъха в най-долното чекмедже, с цел да ги “ползва” по своему?

Това е сложен въпрос, но принципно да. Има папки с доказателства срещу лица на високи длъжности, политици, магистрати. Те обаче не водят до дела, а се използват за контрол. Тук връзката е абсолютно ясна. Да осъдиш някого за корупция, както правят румънците, не е просто публично назидание или публична демонстрация, че се налага справедливост. Или, както има един хубав български израз, “се въздава справедливост”. То е и знак, че освобождаваш този човек от зависимостта. Тук има едно по-абстрактно, но и по-значимо обществено съдържание на наказанието. Т.е. когато накажеш един човек, ти всъщност му връщаш свободата, той вече не е зависим. Той си изтърпява наказанието и не може да бъде изнудван до гроб. А в момента наличието на неразкрити корупционни престъпления създава верига от роби по най-високите етажи. Както, примерно, в Османската империя – и в Римската, и т.н. - най-високопоставените служители са били роби-евнуси, които са на позиции, съотносими с тези на министрите в България. Такъв човек няма свобода, макар че разполага с пари, собствени слуги, доста прилично битие и т.н. Той има богатство, но няма свобода. И всъщност България се управлява от роби-евнуси. Хора, които могат да имат всичко на света, но нямат свободата си - тя е в тези папки.

Ако имаме нужда от външен доклад за КТБ, за какво ни служат всъщност БОРКОР, дирекцията “Финансово разузнаване” в ДАНС и въобще цялата паяжина от служби?

“Защото не могат да разследват сами себе си” е единият възможен отговор (смях). Знаеш, че аз бях част от комисията за разследване на случая. За мен там вътре бяха най-скандални разговорите с представителите на ДАНС и тъкмо с дирекцията за финансово разузнаване, което е поделение на ДАНС – мисля, че повечето от колегите в комисията бяха искрено възмутени от отговорите, които получиха. Тези заседания са секретни, аз не мога да ти разкажа за тях, но в крайна сметка се натрапи един окончателен извод – всички тези хора за нищо не стават, тоест ние трябва да сме наясно, че нямаме финансово разузнаване.

Вкупом непотребни.

Да, вкупом станаха и са непотребни поради това, че не работят, а само взимат заплати. Или пък по-циничното обяснение – всъщност новите български служби не се различават много от службите при соца.

Може ли да се каже, че българските служби са интегрална част от грабежа?

Да. Никой не ни отговори на въпроса има ли в ръководството на банките по принцип ченгета на финансовото разузнаване – естествено, че трябва да има, какво друго правят, ако нямат агенти там? И има ли например в борда на КТБ високопоставени български ченгета, от новите? Неофициалната информация, която се предъвква е, че в точно тази банка всички - начело с главния банкер Цветан Василев - са били свързани със службите. Много голям е рискът службите да са били съпричастни към целия комплекс от машинации, които са се извършвали там. Интересно е, че ние направихме окончателния доклад на тази комисия, аз пуснах особено мнение към него в три точки: прокуратура, КФН и ДАНС. В частта ДАНС колегите възприеха моето особено мнение и го включиха в доклада. Там имаше много крайни препоръки за тотален преглед на това, което върши ДАНС в сферата на финансовото разузнаване. Нищо от тези препоръки не се е придвижило.

Ето ти още по-интересен въпрос, макар и леко риторичен. Раздавала ли е – и, още по-хубаво, раздава ли в момента - някоя друга банка необезпечени кредити?

Той въпросът звучи другояче. Защото по документи КТБ не е давала необезпечени кредити, по документи КТБ е най-изрядната банка на света и с най-добрия кредитен портфейл. Но да, естествено, че е възможно - точно по тази причина.

Въпреки стрес-тестовете?

Щом могат БНБ, ДАНС, прокуратура да се примирят с това, че КТБ им изпраща едни изрядни документи, защо не? При положение, че пресата бумти за конкретни нередности непрекъснато и че пред очите на всички КТБ инвестира в много специфични активи – създава медийна империя, създава партия? Това са публични тайни. Те обаче си преглеждат документите, изрядно фалшифицирани, и казват “чудесно”. Така че тук въпросът е дали са си взели поука, когато друга банка подава изрядни документи - да гледат какво стои зад тях и дали имат тези механизми.

Да опитаме да обобщим. Външният доклад за КТБ препотвърждава, че мажоритарният собственик я е превърнал във вид “пирамида” – въпросът обаче е дали има документи, че далеч не е бил сам. Защото иначе всичко би могло да се сведе до следното - всички ядоха, пиха и си тръгнаха по-рано, оставяйки “булката-беглец” да плати сметката за всичко. Това, разбира се, не оправдава изумителната аматьорщина, гаргантюанска алчност и особения вид селска хюбрис на Цветан Василев, която направо плаче за своята, хм, Немезида.

Безспорно е така. Подозирам, че прокуратурата ще сведе обвиненията до Цветан Василев и някакъв непосредствен антураж, а не до фигури, които са сложили “чадъра” над целия този процес, защото той без “чадър” не може да мине.

Кой слага “чадър” в България?

“Чадър” може да ти сложат НАП, ДАНС и прокуратурата, не са неограничен кръг хора. Но “чадър” може да има и донякъде над радикалните проблеми, повдигнати в програмата на Реформаторския блок. Вярно, че не успяваме да приложим решенията им в това управление, но си давам сметка, че може би трябва да се мисли и малко по-смело от това.

Например?

Например за мерки от типа на закриване и преучредяване на служби. Това, което направи Саакашвили в Грузия. Той – много грубо казано, за да опишем процеса – закри и създаде наново грузинската полиция, защото видя, че там има само две неща: безогледна корупция на всички нива и пряко ръчно управление от Русия, пак на всички нива. И прецени, че няма как да се лекува това тяло, защото то е чуждо на нацията.

Добре, но пак опираме до проблема, фигуративно казано, “sine qua non” - “защото не могат да разследват сами себе си”.

Според мен у хората вече се заражда подобно разбиране. Но имаме, така да се каже, и структурен проблем. Няколко пъти идват тия образи на политическия месия, уж да “изметат” старото - без обаче да можем да си го представим като спокойна и конструктивна мярка, а не като революция. Не е необходимо да има насилие, не е необходимо да има тълпи по улицата. Просто поредица от законодателни действия. Но това, което може би пречи на хората да си го представят конструктивно, се корени в следното: забравихме да си даваме сметка, че ние сме част от най-голямата общност на богатство и законност в този свят. А като членове на НАТО сме членове и на далеч най-голямата общност на сила и сигурност. Така че, ако се наложи, има какво да замести липсващата за една седмица българска институция, която е в такъв процес на, да кажем, крайно оздравяване. Ние не сме поднадзорни на някакви чичковци, които пишат доклади, пускат ни порции и някакви фондове. Ние сме част от общност от над 400 милиона души, които живеят най-добре на този свят от гледна точка на доходи, на сигурност, на образование, изхранване, здравеопазване.

Но какво да правим с периферното мислене, оплетено с трагично-колективистична култура и незараснали обществено-стратификационни, манталитетни и какви ли още не рани от соца?

Малко се страхуваме да мечтаем, според мен. Все още ни е трудно да си представим какви шансове имаме да се развиваме като държава в ЕС. Робите-евнуси – за които стана дума - на високите нива, около дивана на султана, не са там, за да мечтаят. Те са там, за да смятат, да подслушват, да събират информация, без да имат действителна функция. Те затова са евнуси, защото нямат функцията да полагат стратегически цели, да мечтаят за тях.
Може би има връзка между мечтите и тестостерона (смях). Ще дам един пример, който много ме тормози: с прочутия плавателен канал “Варна-Русе”. В момента, в който областният управител на Варна – един много читав човек – си позволява да мечтае (Стоян Пасев – б.а.), постави тази тема, изрови някакви стари планове и се възторгна, и каза, “абе, защо да не мислим за това”? Той не каза “почваме утре да копаем”, не беше нарамил кирка, не ми се струва човек с политически амбиции да си прави евтин пиар или нещо такова - и на следващия ден такъв присмех настана, особено в нашите, десните среди, които сякаш винаги са цинични към мащабните идеи.

Това има ли общо с роенето в РБ, впрочем?

Не знам. Може би да.

Мечтите понякога – и по-точно, в 97,4% от случаите - стават на парчета.

(смях) Понякога да. Каналът, впрочем, е проект на дядо ми, който е бил шеф на пристанище “Варна” - бил е чиновник и същевременно мечтател. Но не е станало. Дълга история, която – накратко – ни препраща към 30-те, когато е имало мисловен, експертен и спокоен възход. За какъвто трябва да мечтаем.

Което – кой знае защо – ме подсеща за премиера, с извинение. Какво всъщност прави Борисов в момента със спрените поръчки?

Нищо - просто показва, че все още може да печели гласове с публични жестове, т.е. да печели истинска подкрепа, докато везирите могат само да купуват. Направи “показно” как с един жест може да им отнеме възможността да купят 200 000 гласа, а той да се опита да ги спечели публично. Друг въпрос е, че според мен му мина времето на тези жестове и въобще нямаше ефекта, който се очакваше. Този път, вместо да получи всенародни аплодисменти, той получи въпроси защо ги допусна тези поръчки.

Един вид, защо априори се раздадоха парите на пеевци, златевци и всякакви “малки котета”, за да им се взимат след това?

(смее се) Например.

Но и това не изчерпва въпроса. Дали не става дума за живковско снишаване, докато всъщност истинската цел е всичко това да мине по прословутия вече нов ЗОП, за който дори ти каза, че има – ако си спомням правилно – поне осем нови вратички за корупция?

Толкова броихме с един много сериозен екип, който работи по закона. Т.е. това не е мой извод, това е извод на хора, които цял живот с това са се занимавали. Гроздан Караджов беше координаторът на това усилие – да намерим вратите в закона и да се опитаме да ги затворим, само че не можахме. В пленарна зала не можахме.

Добре, да кажем, че Борисов мести поръчките към други везири – и на нова цена.

Когато говорим за Бойко, моето мнение е, че винаги публичният жест е водещ в мотивацията. Т.е. стремежът да се хареса на хората. Но тук неслучайно говорех и за мечтите преди малко - аз смятам, че този ситуационен популизъм, ad hoc разсичането на гордиеви възли пред медиите, се изчерпва. Защото ти, ако на едно въже, дълго 400 м, имаш гордиев възел на всеки метър...

Накрая ще получиш 400 въженца по един метър. Без да насилвам философски метафората.

И с които дори кръста не можеш да си опашеш (смях). Виж, Борисов е на този етап от живота си, в който вече вижда, че от неговите много талантливи публични жестове няма да има резултат. И хората вече питат какво следва след пет години, какво следва след десет. Дори 50-годишните почнаха да се замислят дали все пак не е по-добре да емигрират. Преди десет години, когато бяха 40-годишни, казваха “късно ми е”. А сега, на 50, казват “дали все пак не е достатъчно рано”.

Ти специално в какви отношения си с Борисов? Ако Москов (за който ще говорим по-късно) се предполага, че му е вид приятел, ти какъв му се падаш? И още по-важно: в какви отношения си изобщо с властта в момента?

Аз с Борисов винаги съм бил в едни и същи отношения - независимо че в момента сме се разделичили много, чисто политически. И тези отношения се градят на това, че ние никога не сме се лъгали в очите. Но целият този дебат в съдебната реформа, който доведе до раздялата ни в политиката, изигра своята роля в тези отношения. Хората загубиха всякакво доверие във властта и всякаква мотивация да се развиват в България.

Въпросът е по-скоро, че ти си в самоостракирана позиция, която обаче страда от вид неопределеност. Дори в очите на симпатизантите на ДСБ. А Борисов – със специфичния си гочо- и дочоолувски нюх – сякаш се възползва от това за неговото своеобразно divide et impera.

Ти го наричаш “самоостракиране” и това е може би не e лошо определение, но да не забравяме здравия разум зад това решение. Това е стратегически ход - и за мен самия, и за начина, по който виждам развитието на България. Това не е ход, който да донесе непосредствени позитиви - и хората, които го свързват примерно с президентски избори, показват изключително лоша преценка на ситуацията. Ако целта беше да постигна максимум на президентски избори, в България това се постига, когато седиш във властта, а не извън нея. Парадоксално, но е така. Въпросът е, че някой трябва да заеме позицията, в която казва, че има и друг път. Такъв тип ходове не може да очакваш да ги предприеме мнозинството, винаги ги предприема малцинство. Това е все едно на англичаните през 1940-а година да им поставиш въпроса, “ами така и така останахте сами, що не вземете да се присъедините към тази форма на европейски съюз, която Хитлер изгради” (смях). У нас в момента има шокиращо мнозинство около запазване на статуквото на привилегиите, на тоя дълбоко корумпиран модел на упражняване на властта. И някой трябваше да излезе и да каже, “вижте какво, пичове, има и друг път”. Сигурно бавничко ще тръгнем по него, но такъв има и той минава включително през отказ от властта. Някой трябва да може и да се отказва от тази пуста власт.

Може ли да се каже, че Реформаторският блок се окопа във властта, макар и – ако позволиш - срещу огризки?

Сам разбираш, че не мога да говоря от името на целия блок. Не знам. Знам само, че сегашният модел има страшно много измерения – от Пеевски надолу има доста по-префинени елементи на корупция. И най-опасният е, че присъствието във властта гарантира възможността за назначаване на партийни кадри на работа. Най-лошото е, че това се възприема за нормално в абсолютно всяка партия. И малките партии, както и големите, се превръщат в бюра по труда. Записването в партия се превръща в записване в листата на чакащите за някаква работа. И тъй като си достигнал до тази работа не с образование и труд, а с партийна вярност, ти съответно очакваш и работа, на която да не се пребиваш от бачкане, да тече заплата. И т.н.

Да сме честни - говорим и за Реформаторския блок.

Да. Включително дори за ДСБ. Аз бях много стреснат от първите ни два-три месеца във властта. Учудих се от броя хора вътре в ДСБ, които се хвърлиха за постове, за които нямат качествата, защото ние сме “дизайнерска” партия, създадена като опозиционна - и понеже, за съжаление, сме доста ограничени донякъде в биографичния кръг на семействата, пострадали от комунизма, при нас опозициоността се смята и за житейска ценност. Т.е. това да не си част от властта, а да се изолираш от властта, е ценност на тези семейства през комунизма, защото не се “продават”. Така че ние сме уникална опозиционна партия. Въпреки това се появиха веднага хората, които искаха бързо да бъдат назначени на работа, за която не стават. В много други партии това е преобладаващата част от членската маса.

Каза, че спирането на обществените поръчки пряко засяга Пеевски, Златев и Цветан Цветанов. Това някакъв нов кръг ли е – или пък е съседен, със сечение?

(смях) Цветанов е “везирът” на чиновническата партия ГЕРБ.

Аз не й викам просто “ГЕРБ”, а “икономическа партия ГЕРБ”, за да съм донякъде в иначе непостижимата стилистика на г-н “везира”.

Още по-добре. Истината е, че партийният апарат на ГЕРБ и на ДПС работи в силен синхрон, който - като се абстрахираме от публичните сблъсъци в пленарна зала и т.н. - е изключително логичен. ГЕРБ взеха модела, с който ДПС управляваше смесените или чисто мюсюлмански общини в България, и го наложиха като матрица на държавата с назначенията по партиен признак, с обръчите от фирми, внимателно изградени около всеки представител.

Но демиургът на всичко това в ГЕРБ си остава Цветанов, или?

Безспорно. Той е “изпълнителният директор” – така, както “изпълнителният директор” в ДПС е Делян Пеевски.

(следва)

Радан Кънев (част II): Корупцията на Борисов и революционният ход

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.