Радан Кънев (част II): Корупцията на Борисов и революционният ход

Ивайло Цветков Последна промяна на 05 март 2016 в 09:25 20424 0

Първата част: Радан Кънев: КТБ и самоостракирането можете да прочетете тук

Делян Пеевски, аватарът на Доган: няма ли вече някаква умора от факта, че едрата му фигура стана някак bigger than life, макар и в нашата клаустрофобна среда?

Много е тежък този въпрос.

Да. Буквално. Той... Как да кажа... Но хайде. Сори за внезапната апосиопеза.

(смях) Той си остава “корпулентен” символ на всичко нередно. Тук съм напълно съгласен с теб - има съвсем други пластове отдолу, от чието име той изпълнява определена роля. Но да използвам твоя израз за “аватар”-а от предния разговор - ако един суперенергичен и способен човек поеме от чуждо име всички лостове на управлението в една корпорация, той в един момент започва да действа и от свое име.

И за своя сметка.

Точно така. Не мога да преценя дълбочината на този процес там, но ми се струва, че при Пеевски вече има твърде много пари и власт, т.е. не можем да го разглеждаме само като пълномощник на Доган или на някакви други кръгове.

Наближава ли закономерният му залез? Извън отвратителните практики, Пеевски вече сякаш става и “удобен” като дирижирана карикатура на модела, който управлява България, понеже е твърде “корпулентен” и някак закрива всичко, което се намира зад него. Ако перифразирам с известно отстъпление един приятел, ако Пеевски приличаше примерно на Джеймс Франко или Райън Гозлинг, сега с теб може би дори нямаше да говорим за него.

Да, но в крайна сметка става дума за процеси, а не за човек. Защото обществените поръчки, които отиват в Пеевски - или за които “витаят съмнения”, че са отишли в Пеевски - са отишли там по силата на два процеса. Единият е нагласена за верните фирми конкурсна документация, т.е. тук имаме една цяла админстрация, която е нагласяла документация. А вторият е пряк натиск по силов път други компании да се отказват от участие. И в двата случая говорим за сериозни престъпления, които службите трябва да разкриват, а прокуратурата да събира доказателства и да ги предяви в съда. Тъй като и двете неща категорично не се случват, веднага казвам, че проблемът, който имаме със службите и прокуратурата, е безкрайно по-отдавнашен, безкрайно по-дълбок, по-сериозен и по-опасен в бъдеще от Делян Пеевски. Защото Делян Пеевски е просто един дебел, смъртен човек. Прокуратурата в България още отпреди промените играе една и съща мрачна роля, а службите ни, както знаем от късния соц, се занимават с наркотрафик, незаконна продажба на оръжия и т.н. - и тъй като не са прочистени, не са реформирани, няма причина да мислим, че не се занимават с това и днес. Нали е ясно, че ако има мащабни канали за контрабанда, за които чуваме в момента от Турция, това не може да е единично дело на Пеевски или на който и да е било в “Булгартабак”? Това е работа на служби от двете страни на границата.

И още по-логично: къде беше “светецът” Борисов досега? Изведнъж се оказа, че серия европоръчки, сякаш по магически път, стават нередни. А с предишните какво правим? Борисов внезапно е чист като пеленаче? Някакво, така да се каже, мачо-пеленаче, с емоционалната интелигентност на 14-годишен?

Най-големият въпрос е със следващите какво правим (смях). Но ще ти отговоря защо Борисов се сети внезапно - той е публичен играч. Да повторим: обича мащабните публични жестове, с които печели популярност и много добре подбира момента, в който да си изиграе картите. Тази “карта” с поръчките може да я е изиграл с нежелание, но във верен момент. Когато други проблеми го притискат, той трябва да хвърли драматичен жест. Този път не му се получи, както много често напоследък не му се получава. Но да не забравяме: в България всеки министър-председател съсредоточава в себе си огромна власт, включително власт върху службите, ако не и върху прокуратурата. Така че той или неглижира властта и проявява безотговорност и бездействие, или е съпричастен към целия този проблем. Моето мнение е, че става дума за съпричастност. Големите корупционни потоци в България са пряко свързани с парите, които партиите харчат на избори. Включително малките инженерни проекти, често пъти финансирани от същите среди или дори от привидни политически опоненти. Например това, което видяхме около КТБ - с пари на ДПС се създаваше Бареков. Бареков псуваше ДПС и ако ние с теб не сме му вярвали, повечето хора му вярваха, че псува ДПС.

Не бива да говориш така, с лека ръка, за “малки проекти”.

(смях) Разбирам иронията ти, но има съществена разлика – и тя опира до съдебната власт, която трябва да бъде независима от премиера. Ако службите трябва да бъдат донякъде зависими, макар и да има някаква схема на контрол върху тях, в случая винаги опираме до въпроса, че прокуратурата трябва да спре корупционните процеси, за които така драматично говорим с теб. Защото, погледнато от перспективата на лидера на една партия, най-вероятно изкушението да си я финансира през властта е твърде голямо – пък и натискът от партията върху него е твърде голям. Трябва да има спирачки извън него самия. Не можем да разчитаме на светци във властта. Не съм виждал светци, които влизат във властта, а още по-малко – които излизат от нея.

Радан Кънев. Снимка: Сергей Антонов

Като казахме “аватар”: познавам не един и двама дясномислещи хора, които решително смятат, че ти си “аватар” на Иван Костов. Какво ще им отговориш?

Много просто: Иван Костов е работохолик, който се е посветил на по-специфичен тип анализи. Там политическият опит му помага изключително много, но в никакъв случай не изчерпва мисловността му. Той действително прави секторни анализи на рискове в обществото по научни методи.

И все пак?

Не, Иван Костов не наднича от огледалото.

Как протича даден твой разговор с него?

Ако си мислиш, че си общуваме всекидневно – не е вярно. Разговорите ми с него са минавали включително и през обяснения на методите на анализ, защото той е математик и инженер – а аз не съм нито математик, нито инженер.

Каква е политическата му роля в момента?

Политическа роля няма. Тя щеше да се види, ако я имаше. Между другото, по твоя въпрос за “аватар”-а съм си мислил още от предния ни разговор – особено откакто хвръкна главата на Местан. Преди това ми беше по-трудно (смях). Представи си сега как на някакво новогодишно парти Иван Костов се натрясква, слиза в един през нощта при пируващите “десебари” и им чете една реч, че трябва да си сменят лидера. Просто човекът е от друга класа.

Хипотетично – ти в кое посолство се скриваш, обзет от атавистичен страх?

(смях) Е, това е последващ проблем. Зависи от речта – тя трябва да “подскаже” посолството.

Виж, има едно крайно, тип “максвеберово” разомагьосване на родното “дясно” (може би пък поредното такова). Плюс натрупващо се разочарование, електорална ерозия, тип “а, и сега с РБ не стана” - и това е много по-съществен въпрос от това дали Иван Костов все още е кукловод.

Тук сякаш поставяш пет-шест въпроса наведнъж. Но да се концентрирам върху “разомагьосването”. Ще те изненадам: фактът, че се караме, че говорим на тотално различни езици, че видимо се бием под кръста, не намалява подкрепата за РБ. Защо? Защото хората знаят, че РБ не може да бъде нищо повече от временна основа, на която дясното да се поднови. Не да се коалира, не да се събере, а да се поднови.

Не мисля, че знаят. Според мен ви смятат за съглашатели с ГЕРБ – 7 министерства, 20 агенции, стотици бордове. В най-добрия за теб случай възприятието е “съглашатели, но без Радан”. Тук има нещо като сбъркана екстраполация – от едното не следва другото.

Тази фрустрация на симпатизантите я разбирам, повярвай – и е болезнено. Време е в съзнанието на мнозина да се завърне идеята за революционен ход, който минава през излизане от властта. Да бъдем пак честни с теб – чрез ДБГ се видя, че хората, които бяха на високите етажи на старата тройна коалиция, отказват да разберат нуждата от подновяване. А то няма как да стане без ефективна поколенческа смяна. Тя може да се забави, да се отложи в името на стабилността, в името на това да няма трусове, в името на обединението, но десницата или ще се поднови – и то като алтернативен на ГЕРБ политически проект, защото ГЕРБ в много отношения е връщане към 80-те години като маниер на упражняване на властта – или, ако не го направи десницата, ще се отвори простор за деструктивно, а не реформаторско действие в обществото. Ще се отвори поредната “черна дупка” за недемократични методи, породени от недемократични цели.

Хайде обаче да изясним един въпрос, който сериозно безпокои евентуалния избирател вдясно - прословутите вложения на ДСБ в КТБ и връзката на Костов с Цветан Василев.

Аз днес сутринта се снабдих най-сетне с официален документ с подписи и печати от синдиците на банката, който обяснява в кой период какви пари сме имали и колко пари сме имали към датата на фалита на банката. Тук обаче има един прост факт: за дълъг период от съществуването си ДСБ е държала парите от държавната субсидия – т.е. значителни средства – в КТБ. За мен това нещо, след като станах председател и се запознах с остатъчните финанси на партията (помниш, тя беше тогава без субсидия), беше една неприятна изненада, която веднага споделих пред медиите. Защото банката беше вече скандална и този факт беше неприятен. Оттам нататък предполагам, че съображенията са изцяло свързани с лихвените проценти, но вече за никого не е тайна, че ДСБ дълго време си е държала парите в КТБ.

А личните отношения между Иван Костов и Цветан Василев? В дясното съзнание потъва вторичният, но вероятно основателен факт, че има нещо нередно, което препраща дори към края на 90-те. И това нанесе, по моему, непоправими щети на патерналистичния образ на Костов вдясно. Дори далеч повече от прословутите приватизационни “кражби”, БГА Балкан и т.н.

Иван Костов беше припознат като защитник на КТБ през свои публични изказвания – но едва при агонията на банката. Съгласен съм с теб - в определени по-радикални среди на нашите симпатизанти това нанесе тежки щети на самото му име, може би непоправими. Но той го направи от позиция на човек, който не е в активната политика и според мен отлично си е давал сметка за тези щети. Оттам нататък дори не знам причините му, защото ние там се разминахме много сериозно. Аз бях от хората, които бяха убедени, че лечение на “пациента КТБ” е невъзможно - и на база на информацията, която имам към настоящия момент, съм убеден, че бях прав. Лечението беше невъзможно, пациентът беше заминал. Костов обаче беше от хората, които смятаха, че лечение е възможно и наложително. Оттам нататък знам две неща: едното е, че никога Цветан Василев или свързан с него бизнес не се е ползвал със симпатиите или политическата защита на ДСБ (и това може да се проследи чрез гласуването в няколко парламента, през които тази банка е ставала все по-важен фактор в управлението), и второто - че Василев финансираше придобиването на медийната империя на Пеевски и, впоследствие, на медийния проект на Бареков. Част от парите на КТБ изтекоха там. Цялата тази медийна среда е била безпощаден враг на ДСБ, без изключение, без ден почивка. Така че хич не ми се връзва да сме имали някакви специални отношения.

Въпросът е, че в публичното съзнание Радан някак е тъждествен на Костов. И след като Костов не е изцяло в бяло (в случая - заради връзката с Василев), и Радан – автоматично – не е в бяло. Ако приемем подобно конюнктурно опростяване.

Никога не съм се опитвал да бъда в бяло – и, според мен, никоя партия не може да се опитва да бъде в бяло, затова пак ти казвам - боравя само с публични факти и с факти, които аз знам.

Имах предвид яворово бяло, нали се сещаш - с вейка от маслина, но без Костов.

(смях) Виж, разбирам, но следа от близост между ДСБ и “империята” около Цветан Василев няма. Не може да се обоснове такова твърдение, така че нямам притеснения за партията, на която съм председател. Оттам нататък чернобелите категории са ми трудни за възприемане, защото ги смятам за пряка проекция от възпитанието в детството. В нито един западноевропейски или американски учебник болшевиките не са добрите герои. Т.е. категориите “колкото по-зле, толкова по-добре” и “който не е с мен, е против мен” не са възприемани като положителни, докато ние сме ги учили като положителни. Навсякъде на Запад културата на компромиса е елемент от основите на обществото – само в Източна Европа не е така. В Източна Европа ние често пъти сме склонни да изтървем нещата в ръцете на откровени злодеи, само и само да не са в ръцете на някаква разумна категория хора, които имат по между си противоречия, съмнения и нямат особена любов един към друг.

Ти вече изгради някакъв личен кредит на доверие в окото на десния избирател – включително чрез самоостракирането. Но ако приемем, че традиционната “мафия” е ДПС-ГЕРБ, има ли друг, “десен” и строго про-американски властови център, отново тип “олигархичен кръг”? Бъди честен. Защото, ако има – дори без ти да искаш – може да “похарчи” този твой личен кредит на доверие за свои цели.

Следя много сюжетни линии по тази тема и се “виждам” в много кръгове, в които обикновено съм с Иво Прокопиев, с Цветан Василев, с Иван Костов. Между другото, много ми е интересно кой би могъл да събере тези хора в един кръг. Надявам се, че не ми приписват подобни демиургични качества.

Но въпросът си остава валиден.

Добре. Не просто няма “олигархичен кръг”, но може би в момента все още няма достатъчно ясни и стабилни отношения между десницата и легитимния бизнес в България. Да си признаем нещо важно - десницата никога не е стъпвала на реални отношения с бизнеса.

Момент. Това исторически не е вярно – “patronus” Костов и “clientes”.

Имам предвид съвсем друго - че ГЕРБ, като основната партия-член на ЕНП, т.е. формацията отдясно в България, се опитва да имитира ДПС в изграждането на партийни обръчи. Така наречената предприемаческа структура на ГЕРБ е посмешище в почти всички области на страната. Това са хора, чийто единствен вариант да стигнат до бизнеса е през властта – т.е. по най-порочния начин (и тук-там някой заблуден човек). Познавам такива, които са се “записали” и в момента са напълно отчаяни от действителността. Тук ще цитирам едно известно писмо навремето, в което беше казано, че целта на “ГЕРБ-предприемачи” е да създадат благоприятна бизнес среда за ГЕРБ-предприемачи (смях). И това е истината.

Т.е. някой прави “вноска” от 100 лева в ГЕРБ и след това чака - чисто по бизнес-модел - да му се върнат 150, влизайки във властта? Или, всъщност, 110, познавайки цветановата икономика? (смях)

Боя се, че е точно толкова просто, колкото го казваш. Но да излезем от тази тъжна шега - разликата е в това десницата да изгради ясни взаимоотношения с хората, които не зависят от властта, защото в България има два вида фирми: едните, които са пряко зависими от обществени поръчки...

Те са пет или шест, не повече.

Точно така. Тези 5-6 разпределят предварително “баницата”, извинявам се за грубия израз, т.е. всяка една от тези фирми печели 95% от поръчките, на които се явява, не се конкурират помежду си, а се картелизират и надолу има безкрайна верига от партийни фирми-подизпълнители, които трябва да осигурят благосъстояние на средния партиен ешелон.

И тези фирми се занимават с усвояването на еврофондове, да не кажем “краденето”? Т.е. краденето от еврофондове е изобщо техният raison d’être?

Да. Истинският бизнес, който изхранва българската икономика и дава работа на мнозинството българи, всъщност е почти изцяло експортно ориентиран или в сферата на услугите. Той е доста независим от властта. Да, никой не е напълно независим, но тук може би е мястото да кажа нещо, което не е свързано пряко с бизнеса - българите сме страховити индивидуалисти.

Не и не. Ние сме трагична колективистична култура – да не бъркаме инициативния индивидуализъм с личната фрустрация във вътрешна група.

Ти си културолог и знаеш може би по-добре, но аз имам предвид нещо по-просто - исторически всеки партиен лидер си е имал собствена партия, имало е винаги либерали-стамболовисти, либерали-радослависти и т.н., без разлика в партийната програма, а само в лидера. Виждаме го и сега. Имаме партия на Татяна Дончева, партия на Георги Кадиев, а всъщност това са хора, а не партии. И това, което аз няма да допусна в кариерата си на никаква цена, е да има партия на Радан Кънев, защото това би било смешно.

Новият твой проект зависи ли от това дали Бойко Борисов ще се кандидатира за президент? Съществува теория, че ако той се кандидатира, по-вероятно е да няма проект “Радан”, защото ти би продължил с автоеротиката на полупозицията, на самотния борец. И обратно – ако той не се кандидатира и се отива съответно на така или иначе неизбежните парламентарни избори, едва тогава ще се разгърне този нов проект?

Не поставям никаква връзка между решенията на ГЕРБ и моите планове. За ГЕРБ може би трябва да се каже само, че едноличният лидер е виновен еднолично, така че никой не може да се крие зад Цветанов. Виж, ГЕРБ е триумф на партийното строителство от 80-те години, както стана дума. Това е подмладено БКП – всичко хубаво и лошо на тогавашното БКП го има, освен престарелите чичковци или дядовци в Политбюро.

Но това не отговаря на въпроса – новият старт-ъп зависи ли от определени решения на Борисов?

Не.

Обаче, да ти припомня, поради някакво изкривяване в пространствено-времевия континуум, ГЕРБ са член на ЕНП и позират като дясно. Дори бих казал, че изземват дясното. Това не е за подценяване.

Страшно много партии от този тип членуват в ЕНП. Тук веднага мога да изтъкна ВМРО-ДПМНЕ в Македония, десницата в Босна и Херцеговина, десницата в Албания. Много скоро очакваме партията на г-н Вучич в Сърбия да бъде приета в ЕНП. Всичките тези са партии от пост-комунистически тип, които нямат никакъв ресурс да управляват добре държавите си. Защото манията да контролираш бизнеса и назначенията в една държава убива и бизнеса, и администрацията.

Има ли място за разумно, “дребнобуржоазно”, неборисово дясно?

Да, защото “борисовото” е дълбоко противопоказно на идеята за дясно като разгръщане на творчеството на индивида в полза на цялото общество. При всички изброени партии става дума за вкарване на индивида в рамките на партийно-икономическа йерархия. Резултатът е партизиране на бизнеса, партизиране на администрацията, бедност и корупция. Така че абсолютно няма значение какво прави Борисов - това нещо има нужда от своята алтернатива и не е случайно, че тя може да дойде само отдясно. Защото всъщност ДПС и БСП се възхищават на ГЕРБ. Те не са им алтернатива - те им завиждат.

(следва)

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X