Обърканата дясна „интелигенция“ е липсващото звено

Текстът е публикуван в блога на Владимир Каролев.

Поредна дясна статия, описваща грозната българска действителност. Валят паралели с отминали времена, редят се алегории с литературни и исторически творби, изкусно изписани красиви думи съсипват този или онзи политик, тази или онази партия. Въздишаме с удивление „Колко хубаво го е казал този интелигентен човек!“ и споделяме във фейсбук. Броячите на посещенията полудяват, редакторите на сайтовете със задоволство кимат с глави.

 И какво от това? Българската дясна „интелигенция“, доколкото има такава, има едно изключително порочно качество, което никога не съм разбирал дали е вродено и присъщо или подплатено с финансов стимул. Тя рядко говори за идеи и още по-рядко говори за конкретни мерки. Почти винаги плюе хора и партии.

 В България има един парадокс. Десните икономически think-tank-ове са със сериозна репутация и влияние и определено имат надмощие над левите им опоненти, каквито са синдикатите (за жалост, последните ползват неморални привилегии на недемократично придобита власт и от там съмнителни начини за финансиране). Десните икономисти са изключително прилежни в изработването и популяризирането на конкретни мерки, които често са имали чуваемост в правителството и са водили до положителен ефект. От друга страна, синдикатите са фиксирани върху темите за по-високи осигуровки и по-висока минимална работна заплата, но с изключително рехава аргументация и по-скоро партизански, отколкото научен подход.

 Тотално противоположна е картинката на дясната и лява „интелигенция“ в публицистиката. Десните публицисти се занимават основно с плюене по партии и хора. Рядко обелват дума за конкретни мерки или политики. Да не кажа, че не се сещам кога за последно са го правили. От друга страна, левите публицисти са подчертано прилежни в популяризирането и аргументацията на леви политики – с майсторско перо и базисни икономически и политически знания защитават по нелош (но абсолютно грешен) начин идеи за повече преразпределение, създаването на повече държавни фирми, спасяването на държавните фирми с пари на данъкоплатеца, забавяне на приватизацията, взимането на заеми и раздаването им на социални и етнически групи и т.н.

 Левите пропагандират умело убеждават как, като национализираме митични рудодобивни фирми, като оставим електроснабдяването и водоснабдяването в ръцете на добродетелните политици, като същите тези политици вземат милиардни заеми на гърба на населението, за да създават „уж“ високотехнологични фирми и реиндустриализират България, като вдигнем МРЗ на 1000 лева, тези пари ще се „завъртят“ в потребление и ще стимулират икономиката, България ще цъфне. Тези тези са абсурдни икономически, но не всеки разбира от икономика и дърпайки емоционалните струни на колебаещи гласоподаватели, левите публицисти придърпват колебаещи се гласоподаватели към лявото. Какво правят десните? Не обясняват по достъпен начин защо тези неща са грешни и глупави, а продължават да плюят този и онзи. Файда? Нулева.

 Заблудената съществена част от дясната интелигенция и десните публицисти са една от причините българското дясно да е толкова разпокъсано. Със сегашния си стил и линия на действие те сеят омраза срещу определени леви и фашистки партии, но нищо повече. И какъв е смисълът от това? Голяма част от българите мразят комунистите и социалистите, така и така. И ще ги мразят винаги. Но тази омраза не стига те да се обединят в една партия или устойчива коалиция. Обединението може да дойде не само на база общ враг, но и на база споделяни идеи за реформи на постсоциалистическата българска държава. И тук дясната интелигенция и публицисти са липсващото звено между десните think-tank-ове, които генерират тези идеи и ги обосновават научно, и разпокъсаните десни партии.

 Добрите практики в политическия PR разчертават тристепенен модел. На първия „етаж“ са неправителствените think-tank-ове, които генерират, обосновават и защитават научно идеи с конкретна идеологическа насоченост. На втория „етаж“ са медиите, публицистите и интелигенцията, които имат задачата да облекат тези научни идеи и аргументи в по-популярна обвивка и да ги популяризират сред широката публика. Най-отгоре са партиите, партията или коалицията, която има за задача да интегрира тези идеи и мерки в своята политическа платформа и да ги приложи на практика.

 Докато средното ниво в България прекъсва този поток от идеи, е нормално българските партии в дясното пространство да са разединени и дори да бъдат псевдо-десни. Просто научните и аргументирани автентично десни идеи и политики не достигат нито до тях в консолидиран вид, че да ги обединят, нито до избирателите им. Плюенето против една лява партия днес нито обединява дясното утре, нито пък имунизира обществото срещу вредните леви и популистки идеи. Защото лява или популистка партия XYZ днес може да се казва ZYX утре. И какво? Плюене наново?

 Това е и причината за тъжния феномен, дясното на българските „десни“ избиратели и политици твърде често да се ограничава до това да са против БСП и Русия. Те не разбират кои са десните реформи, кои са истинските десни ценности, какво би трябвало да прави един десен политик, извън това да плюе Станишев по телевизията. И понеже не го разбират, биват лесно манипулирани да обърнат гръб на относително добросъвестни десни политици под целенасочена и далеч по-умела лява пропаганда, разделяйки се по глупав начин дори по теми, по които дясното общество трябва да е единно и твърдо в позициите си.

 Реалността е, че левите хора си искат социализма и всичко да е държавно, а десните просто искат да са срещу БСП. Което прави първите заблудени икономически, но задружни и устремени политически, а вторите както объркани и неинформирани идеологически и икономически, така и разединени и заблудени политически.

 Иронично, поучителната за българските десни публицисти и интелигенция поговорка, че великите умове обсъждат идеи, посредствените събития, а малките – хора, е изказана именно от съпругата на най-известния ляв американски президент – ФДР :-)

Още по темата

23/10/2013

Нашите автори

За кого е неизгодна концесията на водоснабдяването в София?

14/10/2013

Нашите автори

Каролев: Устойчив растеж с бутафорна защита на собствеността? Невъзможно.

08/10/2013

Нашите автори

Концесии и публично-частни партньорства - част II

08/10/2013

България

Каролев: Минималната заплата е за необразованите и мързеливите

Следете новините ни в GoogleNews