Да започнем с една история.

През 2004 г. една американска инвестиционна компания и няколко руски граждани, свързани с легендарния шахматист Анатолий Карпов, решават да реализират инвестиция на българското Черноморие. Комплексът, наречен „Ключ от морето”, на първа линия в с. Равда, е завършен през 2005 година и малко след това се оказва, че собствеността на дъщерната българска компания „Фонд за развитие на България” ЕООД е сменена.

Чрез относително проста, но чевръста измама, група български „бизнесмени” успяват да фалшифицират подписа на един от управителите на чуждата инвестиция – Марк Лиснянский. Станал нарицателно на имотните измами, развихрили се из София, нотариус потвърждава подписа на човек, който никога не се е явявал в кантората му. Съдия от Софийски градски съд пък регистрира документите по смяната на собствеността върху дружествени дялове при наличието на един, вместо изискуемите три подписа, и при липса на решение на съдружниците за подобна продажба.

Веднъж придобили пълен контрол върху собствеността на дружеството, активите му бързо са разпродадени практически на безценица на свързани с „извършителите-бизнесмени” дружества. В случая, нито превантивните механизми на българската държава, нито правораздаването са ефективни.

В превенцията очевидно се проваляме – нотариусът изповядва сделката, заверявайки подписа на лице, което никога не е виждал. На тромавата ни съдебна система пък й трябват почти 4 години, докато Софийски апелативен съд потвърди, че лицето Лиснянский никога не е полагал своя подпис под въпросния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, респективно да постанови заличаване на вписаната промяна в собствеността на дружеството.

Правораздаването ни също, обаче, се проваля да защити собствениците. Оказва се, че 7 години не стигат на родните съдилища да преценят дали прехвърлянето на собствеността върху „Ключ от морето” е валидно. Казусът стига до Върховния касационен съд, откъдето тепърва ще се реши дали съдът ще допусне делото до разглеждане.

Прокуратурата, oт своя страна, наблюдава посочения случай и вече 7-ма година не намира адекватен начин да се намеси, за да потърси отговорността на действителните извършители. Вместо това блюстителите на закона имат „по-важната” задача да си прехвърлят откритото досъдебно производство от София към Бургас. И така 7 години без резултат.

Поради слабата защита на частната собственост, този инвеститор остава с една куха фирма, а открадналите проекта „Ключ от морето” се измъкват с активи на 8-цифрена стойност. Дори и по някакъв начин справедливо наказание да застигне всички измамници, инвеститорът вече трудно би могъл да възстанови собствеността си – прехвърлената собственост е продадена и препродадена по няколко пъти. Такива и безброй много други казуси винаги придобиват публичност в чужбина и особено сред инвеститорските среди, като нанасят огромни щети и пропуснати ползи на българската икономика.

Неслучайно, в почти всички конституции в развитите страни ясно се забелязва формулираната по един или друг начин теза, че „частната собственост е неприкосновена“. Именно тя лежи в основата на впечатляващия икономически растеж на човешката цивилизация през последните два века и половина. През този период капитализмът и технологичният напредък се сливат в мощен двигател на прогреса, който увеличава благосъстоянието на хората в десетки пъти повече, отколкото през предходните 2000 години. Разбира се, в някои държави тази формулировка има реална тежест, в други, като България, за някои хора има, а за други – няма тежест, а в трети страни пък е просто за мили очи.

В развитите икономики, частната собственост е максимално добре защитена от всевъзможни посегателства като експроприация, имотни измами, бюрократичен рекет и други. В този смисъл са и редицата международно-правни спогодби и конвенции, изрично задължаващи членуващите държави към имплементирането на адекватни мерки в тази насока.

В слабо развитите икономики, в действителност частната собственост е слабо защитена и уязвима за такива злоупотреби и престъпления. Какво е положението в България?  Според индекса на икономическата свобода на авторитетната фондация „Херитидж”, оценката за България е 30/100, като повечето развиващи се икономики гравитират около 50-70, а развитите са около 90. Това ни отрежда място в Третия Свят, въпреки че други класации ни поставят малко по-високо. Например, международният индекс за правата на собственост поставя защитата на интелектуалната собственост в България на 50-о място от 130 държави, но физическата собственост е на незавидното 76-то място.

Проблемите в България до голяма степен произтичат от бавно развиващо се национално законодателство, което не възприема добрите примери от световната практика, а също е и уязвимо за лобистки поправки и отваряне на вратички. Огромен е и натискът „отвътре“, тъй като слабо защитената частна собственост позволява на раздутата българска бюрокрация да оказва натиск върху предприемачите и собствениците като цяло, като по този начин се облагодетелстват незаконно различни чиновници.

Нереформираната съдебна система и неефективно правораздаване също оказват критично влияние. Дори и един инвеститор или собственик да има правото на своя страна, тромавата и мудна съдебна система може да блокира или поне да затрудни неговата дейност в продължение на години. А закъснялото правосъдие е равно на отказ от правосъдие.

Покрай нагорещените дебати за данъчната система и злоупотребите със службите за сигурност, много от нас като че ли оставиха основополагащия въпрос за защитената частна собственост на втори план. Защитата на собствеността обаче се нарежда редом и на едно ниво с правото на личен живот, свободата на изказа, забраната на изтезания (за справка – каталогът от права, защитени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи).

Отказът ни като общество да признаем и активно защитим значимостта именно на собствеността може да бъде пагубно. Пагубно не само за привличането и задържането на чуждестранните ни инвеститори, но и за инвестиции от местните предприемачи. Това е грешка, която трябва да бъде поправена максимално бързо. България е привилегирована, тъй като днес е в едно семейство с някои от най-развитите икономики в света и би могла да възприеме много от техните, доказали се вече повече от два века, добри практики.

Вярно, някои заинтересовани страни като недобросъвестни чиновници и политици ще претърпят сериозни загуби, тъй като ще им бъдат отнети много от инструментите за незаконно облагодетелстване чрез рекет на собственици и предприемачи. Но от друга страна ще спечелят всички - от най-дребният стартиращ занаятчия през най-големия индустриалец до всеки родител, оставящ наследство на децата си, които добросъвестно ще могат да разполагат с и управляват по-ефективно своята частна собственост.

Още по темата

08/10/2013

Нашите автори

Концесии и публично-частни партньорства - част II

08/10/2013

България

Каролев: Минималната заплата е за необразованите и мързеливите

24/09/2013

Нашите автори

Как да се управляват природни ресурси и публични услуги?

09/09/2013

Нашите автори

Международният валутен фонд - To be or not to be