Кой е прав за Еврозоната?

Владимир Каролев Последна промяна на 15 май 2015 в 16:55 6170 8

Снимка Александър Михайлов/Булфото

Владимир Каролев

При последното си идване в България икономистът Стив Ханке, когото познаваме като бащата на валутния борд, препоръча нашата страна да запази валутния борд и да остане неформален член на Еврозоната, при който левът е просто един „клонинг“ на еврото. Това предложение влиза в конфликт със стратегията на българското правителство за постепенни стъпки към приобщаване на България към единния европейски валутен съюз. Логично е да се запитаме, кой е прав? Безспорният авторитет Ханке или българското правителство, подкрепено от европейските специалисти?
Колкото и странно да звучи, мисля че .... и двете страни са прави.

Първо, важно е много добре да вникнем в това, което казва Ханке. Той посочва, че след влизането в Еврозоната българските политици ще знаят, че в случай на прекомерно задлъжняване и опасност от фалит, Европейската централна банка ще може под някаква форма да ни спаси от такъв фалит. Следователно, нашите политици могат да започнат да харчат повече, отколкото имаме в бюджета, взимайки все повече и повече държавни заеми, така че в крайна сметка е възможно да се повторим гръцкият сценарий. Този феномен в икономиката се нарича „морален риск“ – едни хора харчат чужди (общи, народни) пари, като знаят, че могат да „приватизират“ ползите, но да „социализират“ загубите. Той е неоспорим и неговото съществуване е в сърцето на повечето проблеми, които днес наблюдаваме в Еврозоната. Аз също съм го посочвал в повечето си статии, посветени на гръцката криза и валутния съюз.

Второ, този риск е придружен и от някои също толкова безспорни ползи. След влизането на страната ни в Еврозоната лихвите по кредитите ще спаднат постепенно и значимо, българският и чуждият бизнес няма да има нужда да поемат разходите по обмяна на лев в евро, българският банков сектор ще влезе под по-ефективните регулации на ЕЦБ, а българските банки ще бъдат равнопоставени с европейските банки при нужда от финансиране от ЕЦБ. Важно е тук да се спомене, че при запазване на валутния борд банковият ни сектор рано или късно ще бъде напълно завзет от чуждестранни участници, които се ползват от преференциалните условия в Еврозоната – по ниската цена на заемния ресурс там.

Трето, казусът на България в Еврозоната е донякъде различен за самите българи, отколкото Гърция в Еврозоната и особено Италия или Испания в Еврозоната. Ако някоя от последните две държави фалира, европейските власти биха били неспособни да съберат достатъчен ресурс, за да ги спасят. Следователно едно тяхно безотговорно поведение би било еднопосочен билет към пълна катастрофа, както за самите тях, така и за цялата Еврозона. Това вече се разбра и вероятно европейските власти ще поемат постепенни стъпки към сериозно затягане на дисциплината в Еврозоната. От друга страна, България е изключително малка страна и дори тук да направим сериозни грешки, централните власти първо ще го забележат отрано и ще ни предупредят, а впоследствие ще могат и да ни спасят без особени проблеми и много шум. Всъщност, дори и да фалираме, това просто би отрезвило самите нас, без да повлече цялата Еврозона.
С други думи, Ханке е прав от теоретична гледна точка и въз основа на две допускания – българите ще си избират безотговорни политици и Еврозоната няма да се реформира значително в посока към по-строги правила и дисциплина. Може дълго да си говорим за валидността на тези допускания, но бих направил само една забележка – ако българите наистина си избират предимно популисти и безотговорни политици идните 20 години, този дългосрочен „морален риск“ от влизането в Еврозоната ще е най-малкият ни проблем – при критичната демографска криза у нас и НОИ с растящи дефицити страната ни ще си е създала далеч по-катастрофални проблеми и кризи. От друга страна, в Еврозоната вече се правят значими стъпки към затягане на дисциплината и ограничаване на възможностите за бюджетна безотговорност.

Българското правителство или поне някои министри също вероятно са прави, ако са искрени в намеренията си да поддържат дисциплинирана бюджетна политика, дори и в рамките на Еврозоната, когато зад нас ще застане мощната Европейска централна банка. Още повече, те знаят, че краткосрочните и средносрочните ползи от стимулираното кредитиране и допълнителното стабилизиране на банковата система ще са огромен тласък за нашата икономика, който може да ни помогне частично в справянето с демографската криза.

В крайна сметка по-голямата част от дилемата се свежда до това какви политици ще си изберем българите да управляват държавата. Ако избираме често некомпетентни и безотговорни хора, които няма да правят реформи (които макар и болезнени за някои, стимулират икономически растеж), проблемите в здравеопазването, образованието, НОИ, социалната сфера и демографския срив ще доведат до фалит България без значение дали сме в Еврозоната или не. Ако пък избираме предимно кадърни и отговорни политици, рисковете от присъединяване към Еврозоната могат да бъдат управлявани ефективно, а ползите ще са значителни.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови