Quantcast

Фундаментализъм

Антоний Гълъбов Последна промяна на 28 ноември 2014 в 14:20 8694 8

Фундаментализмът дава прост отговор на въпроса защо живеем зле – изменили сме на първоначалния смисъл на религията. Живеем зле, защото сме пренебрегнали основните постулати на вярата. Затова трябва да се върнем назад, към правилния смисъл на религиозните текстове. Всеки фундаментализъм е враждебен към заобикалящия го свят, защото именно той е изкривил истинския смисъл на словото Божие и е подлъгал вярващите.

Тази нагласа не е единствено и само религиозна. Само допреди двадесетина години живеехме в условията на идеологически фундаментализъм. Претенцията за живот съобразен единствено и само с първоосновата на вярата, в единствено правилния и истински смисъл на светите писания, зависи от това кой тълкува светите писания. Защото ние сами не можем да прозрем истината – трябват ни тълкуватели, посредници между нашето грешно живеене и религиозната истина.

Ислямът не е предразположен в по-голяма степен към фундаментализма, отколкото която и да било друга религия. Дори самото понятие „фундаментализъм” не е възникнало във връзка с исляма. Не е вярно това, че ислямът сам по себе си е агресивен или насърчава непоносимост към останалите религии. Както и всяка друга монотеистична религия, ислямът е самостоятелен, но пълноценен и ценен жизнен свят. Фундаментализмът превръща този свят в плоска и враждебна среда, в която на мястото на вярата все по-често се появява стремежа към власт.

Средата, в която възникна и се разви днешният войнстващ ислямски фундаментализъм бе доминирана от фалшиви идеи и нарастваща агресия. В началото на този век това бе антиглобализма, който в крайна сметка винаги е бил в самата си основа псевдо-марксистки и антиамерикански. Различни центрове на власт насърчаваха нелепиците за еднополюсния свят, в който сме щели да заживеем след като падна Берлинската стена. Бълнуванията на псевдо-марксизма описваха съвременното глобилазиращо се общество като вселенски класов конфликт – между Третия свят, който бил новия „пролетариат” и капитализма, олицетворяван от САЩ и Запада. В тази среда, ислямистката пропаганда се опита да представи своята версия за исляма като морална алтернатива на глобалното развитие.

Европа се превърна в център на ислямистката пропаганда. През последните десетилетия, поне две поколения амбициозни млади хора завършваха висшето си образование в Европа, за да се опитат да управляват собствените си страни, насърчавайки омраза към европейските ценности. Съдържанието на посланията, чрез което се опитват да легитимират присъствието си терористите от Ислямска държава, се създава в Европа, от хора с добро европейско образование, ненавиждащи и презиращи нашите ценности и начин на живот. Те се опитват да наложат своята изкривена представа за ислям на милионите мюсюлмани по света като героична битка срещу деградиралия свят на Запада. Тази пропаганда продължава да бъде насърчавана и разпространявана дори от потенциални мишени на ИДИЛ като Русия. Само защото допринася към общото противопоставяне срещу европейската цивилизация.

Първата мишена и жертва на ислямистката пропаганда са самите мюсюлмани. Тази изкривена до неузнаваемост представа за исляма се споделя изцяло от малки, но агресивни групи от терористи, но представена като „война за вярата”, като път към нов тип мъченичество, оказва влияние върху всеки мюсюлманин, независимо дали си дава сметка за това или не. Светът на исляма бе превърнат в бойно поле на враждуващи помежду си племена, кланове и обикновени групи на организираната престъпност.

Дълбокото непознаване и пренебрежение към ислямските ценности, е в основата на новата вълна от ксенофобия, която се надига в Европа. Това е огромен морален проблем. Европа не е готова да се противопостави решително на ислямския фундаментализъм, не с оръжие, а със силата на собствената си култура. Няма съмнение, че именно европейската култура и цивилизация е основната цел на ислямистите. Именно те се опитват да представят нашата цивилазиця като варварска, като двулична, защото твърдим че отстояваме правата на всеки човек, а сме превърнали хората в стока. Това е огромно ценностно предизвикателство, на което, поне засега, Европа не успява да отговори.
Европа трябва да признае и да оцени по достойнство ролята и значението на исляма в собственото си развитие. Това е единственият възможен път, по който можем да се противопоставим на ислямизма. България може да има своето водещо място в процеса на това осъзнаване, защото мюсюлманите, живеещи с нас от векове, не са поставени в ролята на декласирани имигранти, така както продължават да ги възприемат в част от европейските страни. Страната ни може да бъде компетентен и надежден партньор в дебата за отстояването на европейските ценности, при дължимото уважение и респект към ценностите на исляма.

Вместо това, през последните години, българите мюсюлмани се превърнаха в тактическа цел на ислямистката пропаганда. В началото на 90-те години, всичко това започна като изграждане на десетки нови джамии. След това децата на бедни семейства от Родопите заминаха да учат ислям в страни от Арабския свят. След това се върнаха като имами в собствените си села или бяха изпратени в други райони. Но, ислямската култура с която се върнаха се различаваше съществено от начина, по който възприемат вярата си техните родители. Този генерационен сблъсък остана встрани от общественото внимание, както и онова което се случваше през изминалите години. Затова днес мнозина изглеждат изненадани и дори изплашени от мащабите на проблема, пред който се изправихме.

Необходимостта от компетентно наблюдение над тези процеси не е израз на параноя или на плосък национал-популизъм. Ислямистката пропаганда е факт, както и усилията тя да се разпространи сред все по-широки групи от мюсюлмани. Противопоставянето срещу европейските ценности и съвременния начин на живот става все по-яростно. Това е реална заплаха, която не може да бъде подценявана, но и не трябва на свой ред да се превръща в основание за задълбочаване на недоверието и страха. Защото именно тогава тя ще е постигнала целите си.

Групите от хора, които са готови да се поставят в услуга на ислямския фундаментализъм са малки, но проектирани върху съществуващото у нас недоверие към институциите, базисно усещане за несправедливост и страх от бъдещето, те са в състояние да предизвикат търсения ефект. Тероризмът е преди всичко насаждане на усещане за страх и несигурност сред големи групи от хора. В този смисъл сме изправени пред проблем, на който все още не успяваме да противостоим достатъчно ефективно.

Истинската заплаха не може да се сведе до отделни фигури, до хора приписали си статуса на единствени тълкуватели на Корана или на единствено достоверни тълкуватели на световния ред. В своята дълбока основа, страхът от разрастването на ислямистката агресия, се основава на собственото ни колебание, на степента в която ние самите сме склонни да подложим на съмнение вярата, културата и ценностите си. Фундаментализмът разчита на недоверието в собствените ни сили, на усещането за провал и изолация, на безпомощната ни агресия срещу другите.

Заплахата е в самите нас. Колкото по-трудно ни изглежда да подреждаме живота си спрямо определени ценности, правила и принципи, толкова по-лесно е да приемем, че причината за това се крие в митичния Запад, САЩ, евреите или световните тайни общества. Колкото по-дълбоко потъваме в представата за собствената ни периферност и незначителност, толкова по-силен ще бъде страха от фундаментализма и по-агресивна ще бъде реакцията ни спрямо всички, които се различават от нас. Колкото повече се опитваме да заличим чуждото различие, толкова повече затъваме в същата тази фундаменталистка нагласа, срещу която привидно се борим. Никой друг, освен нас самите, не може да застраши единството и ценността на българската национална общност.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.11 2015 в 19:12

Според г-н Гълъбов, тероризмът се поражда на Запад поради някакви психологически причини, които май само той си ги разбира, но не и поради военните намеси на САЩ, ЕС и Русия, а още по-малко поради сериозни вътрешни причини в самите ислямски страни. Последните неизбежно се променят в резултат на технологичната и икономическа експанзия на Запада по целия свят, в това число и в мюсюлманските държави. Това е именно процесът на глобализация на света, която Гълъбов просто игнорира, въпреки че точно тук са корените на всички конфликти в ислямския свят. Да, там е имало войни и преди това, но да не би в Европа да не е имало? Имало е, и то какви – световни, с десетки милиони жертви! Но днешните войни в ислямските страни са свързани с дълбокия процес на СЕКУЛАРИЗАЦИЯ (превръщането им в светски общества), който те преживяват, именно поради споменатата технологична глобализация. Така, че причините за пораждането на ислямски фундаментализъм не са някакви психологически „а ла г-н Гълъбов, на Европейски терен”, а преди всичко вътрешни за мюсюлманския свят. Върху тях се наслагват и военните намеси на Запада и Русия, които също са неизбежни в геополитически план и не са въпрос на погрешно желание от страна на Вашингтон, Брюксел или Москва. Изобщо, тази статия е един неуспешен опит на г-н Гълъбов да замени геополитичската необходимост на явлението ислямски фундаментализъм с някакви негови си (на г-н Гълъбов) психологически причини.

14.11 2015 в 19:38

Безкрайната война срещу терора, чието начало даде преди 14 години Джордж Буш-младши, се изражда във все по-гротескни форми. В понеделник в Лондон делото на швед, Берлин Гилдо, обвинен в тероризъм в Сирия, се сгромоляса след като стана ясно, че британското разузнаване е въоръжавало бунтовническа група, за която се смята, че Гилдо е подкрепял.

Обвинението се отказа от делото, явно за да избегне дискредитирането на разузнавателните служби. Защитата протестира, че продължаването на процеса би било "обида към правосъдието", при положение, че има достатъчно доказателства, сочещи, че Великобритания е оказвала "широка подкрепа" на въоръжената сирийска опозиция. Това е включвало не само "несмъртоносна подкрепа", както прокламира правителството (вкл. защитни облекла и военна транспортна техника), но и обучение, логистична подкрепа и тайно снабдяване с "оръжия от широк мащаб". Доклади сочат, че МИ-6 са работили съвместно с ЦРУ за трансфер на оръжия от либийските запаси към сирийските бунтовници през 2012 г. след падането на режима на Кадафи.

Явно абсурдът да пратиш някого в затвора, защото е вършел това, което са вършели министри и официални лица по отбраната, е станал прекалено голям. Но това е само последната брънка от веригата подобни случаи.

Подобен късмет нямаше лондонски таксиметров шофьор - Анис Сардар, който получи доживотна присъда 2 седмици по-рано заради участието му през 2007 г. в съпротивата срещу окупацията на американските и британските сили в Ирак. Въоръжената опозиция на нелегитимна окупация не може да се дефинира като тероризъм или убийство според повечето международни спогодби, включително Женевската конвенция.

Но тероризмът в момента е централната тема на внимание. Основен проблем по този показател е Близкият изток, където днешните терористи са утрешни борци срещу тиранията - и съюзници стават врагове, в зависимост от волята на западните политически лидери.

В последната година САЩ, Великобритания и други западни сили се завърнаха в Ирак с прокламираната цел за унищожение за хипер-сектантската терористична група "Ислямска държава" (преди позната като "Ал Кайда" в Ирак). Това се случи след като ИД завзе големи територии от Ирак и Сирия и обяви ислямски халифат.

Кампанията обаче не върви добре. Миналия месец "Ислямска държава" стигна до иракския град Рамади, докато от другата страна на несъществуващата граница силите й превзеха сирийския град Палмира. Официалният "франчайз" на "Ал Кайда" - Фронтът Нусра, също печели територии в Сирия.

В Ирак се чуват гласове на недоволство, че докато всичко това се е случвало, САЩ са стояли безучастно. От своя страна американските власти твърдят, че стремежът им е да избегнат цивилните жертви. Под сурдинка, САЩ признават, че не искат с ответни военни действия да разгневят своите сунитски съюзници в Персийския залив.

Повече светлина по въпроса хвърля наскоро декласифициран доклад на американското разузнаване от август 2012 г., който изненадващо предрича и ефективно посреща перспективата за "салафитско княжество" в Източна Сирия и за контролирана от "Ал Кайда" ислямска държава в Сирия и Ирак. В противоречие със западните твърдения по това време, американското разузнаване определя "Ал Кайда" в Ирак (трансформирала се по-късно в "Ислямска държава") като основна движеща сила на бунта в Сирия и твърди, че "западните държави, страните от Персийския залив и Турция" подкрепят усилията на опозицията да установи контрол в Източна Сирия.

Според доклада "обявено или необявено салафитско княжество е точно това, което подкрепящите опозицията сили искат, за да изолират сирийския режим, което се смята за стратегическа цел на шиитската експанзия (Иран и Ирак)". Което, всъщност, се случи 2 години по-късно. По отношение на доклада има критики. Но основните внушения са ясни. Година след бунта в Сирия САЩ и съюзниците им не само подкрепяха и въоръжаваха опозицията, в чийто редици знаеха, че доминират екстремистки групи, но и бяха готови да приемат създаването на някакъв вид "ислямска държава", въпреки "смъртната опасност" за единството на Ирак - като сунитски буфер, за да бъде отслабена Сирия.

Това не означава, разбира се, че САЩ са създали ИД, въпреки че някои от съюзниците им от Залива със сигурност изиграха такава роля. Факт е обаче, че нямаше "Ал Кайда" в Ирак, допреди инвазията на САЩ и Великобритания. И САЩ със сигурност се възползваха от съществуването на ИД срещу други сили в региона като част от по-голям план за поддържане на западния контрол.

Вятърът се промени, когато "Ислямска държава" започна да обезглавява западняци и да показва на света зверствата си, а държавите от Персийския залив започнаха да подкрепят други групи като Фронта Нусра. Този американски навик - да се играе с джихадистките групи, които в един момент се обръщат срещу тях, датира от 80-те години с войната срещу СССР в Афганистан, когато беше насърчена оригиналната "Ал Кайда" под ръководството на ЦРУ.

Същото се случи и по време на окупацията на Ирак, и по време на войната в Либия, където в последната седмица "Ислямска държава" пое контрола над родния град на Кадафи Сирт.

В реалността САЩ, и изобщо, западната политика в Близкия изток, се подчиняват напълно на принципа "разделяй и владей". Американците бомбардират едни бунтовници, докато подкрепят други.

Това, което е ясно, е че "Ислямска държава" няма да бъде победена от силите, които я настаниха в Ирак и Сирия. Безкрайните западни военни интервенции в Близкия изток донесоха само разрушение и разделение. Хората от региона са тези, които всъщност могат да излекуват тази болест, а не онези, които пренесоха вируса.

Коментар на британския вестник "Гардиън"

04.12 2014 в 07:37

Ако потърсим корена на фундаменталното , без да претърсваме всички ниши в душите си ще открием че през целия си жизнен цикъл някой се опитва да вмени на хората че не са част от природата и че не бива да живеят в хармония с нея а да я пазят ? За последните двадесет и пет години най голям ръст има професията пъзвантин,пазач,охранител ! Не е ли странно ?

29.11 2014 в 08:31

Ислямският фундаментализъм е резултат на несбъдналото се Просвещение в ислямските държави, такова каквото се е случило в Европа след 17 век.
Тъй като само не могат, чичо Сам се опитва да помага, но както е видно, от всяко дърво свирка не става.
Свиквайте.
В България, с подобно назадничаво мислене са повече от две трети от населението - по-малко от мюсулманите, но всички до един комунисти и русофили.
В горния текст само заменете "ислямски фундаментализъм" с "комунизъм" и ще видите, че все едно е писан за второто - до толкова липсата на ценности и най-вече омразата им се припокриват..
Не че това е изненада за някой, комунисти и ислямски фундаменталисти са си дружки от време оно.

29.11 2014 в 02:01

Ако съдим по Вашата логика, значи аз съм християнски фундаменталист, защото вярвам, че Божието слово е Библията и човек трябва да живее според нея. Разликата между ислямския фундаментализъм и радикалното християнство е, че войната на исляма е буквална, кървава (сура 9 аят 29 например), а войната на християнина е духовна, не срещу хора, а срещу духовни сили. Не с меч или взривове, а с молитва и проповядване. "Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." (Послание на ап. Павел до ефесяните, гл.6, стих 12) https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%95%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%B8+6%3A12-13&version=BULG

29.11 2014 в 00:33

прав е авторът
http://www.circumcisioncomplex.com/circumcision-to-terrorism/

28.11 2014 в 19:01

Дърт лъжец! Абсолютна лъжа е, че: "Не е вярно това, че ислямът сам по себе си е агресивен или насърчава непоносимост към останалите религии." Ислямът е абсолютно и крайно агресивен и не допуска съществуването на други религии и идеологии. Друг е въпросът, че ислямът все още не е успял да унищожи другите религии и идеологии. Но имайки впредвид сбърканата политика на Запада и това ще стане.

28.11 2014 в 16:34

Разкошен текст (както винаги от Антоний Гълъбов).
Вече се питам дали и поучителната приказка за Неволята не сме я "имплементирали" от чужбина и както винаги - само формално но не и по същество.
За съжаление, по нищо не личи ние да сме я създали.