Чувството на Адам и Ева

Николай Фенерски Последна промяна на 15 септември 2015 в 15:16 9111 7

Ще ви разкрия чрез публична изповед нещо, което ме тормози като мисъл напоследък. Аз съм завършен пияница. Опитах се да си спомня откога не е имало вечер, в която да не излоча поне една бира или сто грама твърдо гориво – не успях. Със сигурност такава не е имало през последните 6 месеца, а може и 7 да са, а защо не и 8... Това да ви кажа са минимум 180 вечери, а понякога и дни, през които неизменно употребявах. Така че няма защо да се лъжем, да усукваме и да си кривим душата, пияницата си е пияница и не бива да отричаме тоя факт като някакви пропаднали алкохолици.

Много лесно става всичко. Дори в дните, в които си обещаваш, заричаш се или просто си съобщаваш неангажиращо, че ето на тази и тази същата дата няма да употребяваш, че ще пропуснеш, за да усети твоята добронамереност и личният ти черен дроб, че няма да допуснеш и капчица огнена вода да премине като нахален имигрант границите на твоето тяло, все ще се намери някой пропаднал тип, било то и собствената ти съпруга, който има апетит за една бируха или една малка ракийка. Само една, честна дума. Не му е тамън на човека, бил той и жена ти, да се налива в самота, да усеща всемирната скръб по кожата си и ти прави предложение, на което няма как да откажеш. И работата е готова. Опечена. Сварена. Ти си в кюпа и с двата крака. Само по едно де, не повече. И после по още едно.

И тогава почваш да смяташ – аз откога не съм спрял да пия? Защо вече нервичките ми са така изпилени и толкова силно се заблуждавам по толкова много въпроси? Защо изоставам с толкова много начинания? Защо до вечерните часове съм в някаква депресираща мъгла и ми просветва едва тогава, когато... И почваш да се досещаш, виновни са нашествениците, алкохолните съединения и молекули, пред които ти доброволно си вдигнал бариерата и си ги пуснал да навлязат в кръвта ти без митническа проверка. Никой не ти е наливал насила, братле. Както и Адам никой не го е карал насила да престъпва Божията воля. Ама и той, завалията, не се е усетил в първия момент. В първия момент никой не се усеща. Границата е някъде между първото малко и второто. Между първата бира и втората. Обаче е граница невидимка. И дори след втората да кажеш стоп, дотука бях, ще си се спасил. Обаче кой казва стоп след втората? Само големите хора, само твърдите комунисти и праведните типове. Всички останали се размазваме на секундата, щом преминем невидимата граница.

В тая именно секундичка ние изоставяме Бога. Оставаме голи. Нали при Кръщение се пее „Елици, демек всички, во Христа крестистеся, во Христа облекостеся“ - да се облечем в Христос. И обличаме се ние в тоя тържествен миг, но после почваме и да се събличаме в разни други мерзки и долни мигове. Стриптийз правим доброволен и съвсем безмозъчен. И като се съблечем, на другия ден ни е тежко, мрачно, тъжно, самотно, студено, защото сме останали без Него и покрова Му, без дрехата Му върху себе си, видели сме се голи и сме се засрамили, а и вятърът навън е така студен. Срам ли ви е от себе си, когато сте в махмурлук? Е те това е изпитал Адам, това е неговото чувство след онова предателство. При Ева нещата малко по-различно стоят. Не че и тя не страда от това чувство, но не е така ярко изразено. И трябва да се напие повече, за да го усети по-силно.

Те жените по-лесно понасят махмурлука по принцип... А от грехопадението се получава един световъртеж, тя затова бабичката завлякла и стареца си след себе си, понеже била в състояние на еуфория. Любовта към Бога, ревността към Него е именно обратното чувство на тоя пагубен световъртеж, на тая сладострастна еуфория. Противоположното, но вече с друг ефект върху битието, спасителен, а не убиващ. Престъпват те двамата заповедта, напиват се на мотики и на следващия ден установяват със срам, че са голи. Сами са си виновни. Сами са изоставили Бога. Не Той тях е изоставил, а те Него и то напълно съзнателно. Съзнателно е до първата чашка, както вече споменах, тоест докато отхапали от тая пагубна ябълка. Обаче Господ е казал – обичайте ме! И ние някъде между първото и второто питие спираме да Го обичаме, понеже вече сме се спуснали с шейната по нанадолнището, заиграли сме се по баира, дето се вика по нашия край, и нема спиране.

„Абе не моа се запра“, дето пеят приматите в една нископрофилна и първосигнална песничка. Но те усещат инстинктивно, въпреки своята примитивност, че тръгнеш ли надолу, спирането е почти невъзможно. Е, сега като без едно си можеш, но само с едно не минаваш, тогава стой си и без това едно. Стой си трезвен на краставичка, бъди близо до Бога, не мисли за оня неумолим и неуловим миг, когато прекрачваш границата на любовта Му и Го зарязваш като ненужен предмет, когато се отделяш и от собствения си ум дори... Не й се плаши на тая граница, вместо това дерзай в поста и молитвата, честна дума, друго не можеш да направиш. Трезвитесь, трезвитесь се казва в молитвите, демек бъдете трезви. Щото още ония двамата старци са почнали да прекаляват. И после – махмурлук, срам един такъв безграничен, гузност една такава душеугнетяваща.

Тая гузност я изпитвате и вие, дето поркате, обаче в Бога не вярвате. Тоест, вашата душа в тоя момент ви доказва, че е християнка, че иска да си стои облечена в Христа и да не я събличате с несъразмерните си действия. От тази гледна точка може би падението, голотата и разсъбличането са ви полезни, защото ви довеждат до чувството на Адам и Ева. Това е чувството, когато съвестта ти те е хванала на следващата сутрин, досущ както съпругата ти те хваща да ти пили и ти набива канчето – „защо така направи, не биваше така да правиш, не е редно да прекаляваш с каквото и да било, дори оня езичник Сократ е казал „Умереност във всичко!“, а ти си даже християнин човек, знаеш добре кое може и кое не може и пак стъпваш накриво, засрами се“! Така ти говори твоята лична съвест и така трябва да ти говори. Обаче целта й на тая твоя съвест не е да те доведе до отчаяние, това в никакъв случай! Целта й е твоето покаяние, което е съвсем друга бира от отчаянието. Между покаянието и отчаянието разликата е от небето до земята. Ти на земята ли искаш в крайна сметка или на небето?

Щото сега едни бездарници от един френски просташки вестник определено не искат на небето. С налична съвест те не разполагат, ампутирали са си я, хванала им е мазол и пускат пошли картинки, в които използват смъртта на едно детенце за подигравка с други неща. Безгранична е свободата човешка, наистина. Но налага ли се да тестваме тая липса на граници, братле? Ти като седнеш да поркаш, тестваш ли границите на черния си дроб?

Разумът и съвестта ти са последната нишка, която те привързва към Господа. Хубаво е, значи, да имаш махмурлук понякога, полезно е чувството. Тъп си, човек си и поради това ти е нужен урок. Да изпитваш същото като ония двамата първи палавници. Тая нишка ще те изтегли обратно към мястото ти, под топлото Му крило и ти като едно пиленце ще се върнеш обратно в топлия полог и ще се сгушиш в квачката, в уютната перушина на Божията любов. Така че пий съвестно, братле. Отговорно и съвестно. Само по едно. Правилната употреба се учи дълго. Но не е невъзможна. Ела сега да те почерпя едно. Само едно, честна дума.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.09 2015 в 08:17

Аз няколко пъти се опитах да ти обясня, Фенерски, че единствената Христова "Църква" на Земята е ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, барабар с ДУХА вътре, ама ти не сакаш да разбираш... По-лесно е да се "греши"- насипно или наливно... литър-два вина?!?... Сигурно има ценоразпис, защото зависи и от градуса все пак (смекчаващи вината напитки). Ходиш после при попа да те опрощава; нищо, че често пъти е по-"грешен" от теб. Важното е да се чувства човек "отбил номера". Църквите по начало предоставят точно тази възможност.

"Грешка" е в кавички, щото грешка в Божието Творение няма, има вградени нарочно слабости :)

За начинаещи Християни аз лично бих препоръчала Дънов. С уговорката, че не съм фен на Бялото братство, щото и там е като с БПЦ-то - из/гъзица.

15.09 2015 в 23:11

Фенерски, не се пъни с мислене, другаде ти е силата - пиши, пиши, пиши...

15.09 2015 в 23:11

Фенерски, не се пъни с мислене, другаде ти е силата - пиши, пиши, пиши...

15.09 2015 в 19:12

Опитът е с позоваване на религията да се събуди съвестта на християните, да прозрат колко лоши са атеистите рисували пошли картинки. Въпросът не е религиозен. Не християните са виновни, нито атеистите от редакцията, които бяха разстрелвани от мюсюлмански терористи. За детето е виновен бащата - трафикант, който е карал и обърнал лодката, после се е спасил, без да спаси нито жена си, нито децата си. И ако ни трябва една обща причина - това е политиката. Щеше ли бащата да погребе семейството си без Ислямска държава? Щеше ли да тръгне, ако знаеше, че границите са затворени? Нямаше ли вместо да бяга да се бие, ако американците не пускаха "по грешка" оръжие на Ислямска държава, пък турците не бомбардираха кюрдите вместо Ислямска държава. Няма кой да мисли, всички са изпаднали в дълбок махмурлук от зомбиращата пропаганда и за съжаление този махмурлук не ги свързва с техния бог.

15.09 2015 в 16:02

Фьодор Михайлович се върти в гроба си! :)

15.09 2015 в 15:35

Фенерец, уважавам писанията ти, но мислил ли си че моралната поквара е толкоз голяма че трябва съвестта на населението (и на запад и на изток) да се буди с екстремни средства. Съгласен съм че майтап с човешката трагедия не е нещо достойно за уважение, но тея карикатури не са майтап и подигравка - може много да мисли човек над тях - и трябва да мисли и на много въпроси отговори да си даде, ако иска да не му тежи нещо и на неговата съвест.

15.09 2015 в 15:21

Фенерски, нищо лично брато!
Обаче платените гангрени от "А за Б" вървят 15часа след събитията!

Унгария обяви извънредно положение в 2 области и задейства нов режим за ограничаване на достъпа на нелегални имигранти - затвор за преминалите границата.
Заради миграционната криза извънредно положение е обявено в две от южните области на Унгария по границата със Сърбия. Дадени са специални правомощия на полицията и други власти, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.