Бетонът не е на плажа, а в главите ни!

Слънчицето пекна. В магазините за козметика започна да се харчи водоустойчивият грим. В супермаркетите започнаха да се продават детски пояси. Летните хитове ни налазиха. Банките стартираха кредитните си линии за незабравими почивки. Въобще, животът започна. 

Нека си представим, че вие НЕ сте млад мъжкар с плочки по корема и избръснати до блясък крака, който седи по бански и бяла риза в плажно заведение и пие нещо, което струва двеста лева бутилката. Вие СТЕ обикновен скучен човек, който има жена, деца, и кола на десет години. Работили сте цяла година и сте скътали едни пари, които да похарчите за една седмица.

Знам, че такива мъже почти няма, и обикновено всички сме мъжкари с избръснати крака и безцветен лак на ноктите, но нека само си представим. Нещо като мисловен експеримент.

Та вие имате едни пари и искате да ги похарчите, за да си починете.

Стоп! Това е първата ви концептуална грешка. Да похарчите едни пари и да си починете са две несъвместими понятия, когато става въпрос за българското Черноморие. По-добре профукайте спестените си пари в някое казино. Така усещането за прецакване ще е бързо, и не толкова болезнено. Щом написах това за казиното физически усетих как няколко созополски бабички ме проклинат.

Но да продължим с мисловния експеримент. Вие сте малоумен и искате на всяка цена да почивате на морето. Отваряте картата и започвате да правите планове.

Слънчакът вече е наакан, с извинение. В прекия и преносен смисъл. Както самите военачалници на слънчака се хвалят - в сезона там почиват половин милион души накуп. Представете си как половин милион души вършат нещо в тоалетните сутрин и къде отива това нещо. Сега разбирате защо там положението наистина е наакано. Освен, разбира се, ако не сте студент, теглил заем, и решил да се утрепе от алкохол. Но вие не сте такъв. Имате семейство и търсите нещо family friendly. Разбирай скучно. Плъзвате пръст надолу по картата. По на юг започва комплексът Несебър-Созопол. Плътно подредени жилищни блокове предназначени за руснаци. Някъде там се намира и Бургас. Ще го познаете по наличието на градски транспорт на приемливи цени. Но вие живеете в блок и не искате да си прекарвате почивката в блок. Искате пясък и вода. Природа без добавена стойност. Наивник!

Навсякъде, където има пясък има и чадъри. (Освен в бетоновите възли.) Това гениално концесионерно изобретение вдига до небето цената на почивката. Към чадъра вървят и шезлонги, към шезлонгите шалтета, а към шалтетата още нищо не е измислено да върви, но стратезите трескаво мислят по въпроса. Чадърът е неделима част от почивката ви. Ако искате вода и пясък ще получите чадър. Ако мислите да откажете този чадър, просто не сте познали. Вие сте задължен да имате чадър. По закон и концесия. Защото чадърът е символът на вашата почивка. А символите трябва да се уважават.

Ако откажете да си платите за символа или по-лошо – да не го използвате ще ви налазят селските мутри, разбирай концесионни мениджъри, и ще ядете бой. Много бой и никой няма да ви защити. Трябва да знаете, че щом стъпите на плажа вие преставате да бъдете гражданин. Конституцията свършва на сто метра от морския бряг. Доказано е.

Всичките ви права отиват по дяволите и остава само едно задължение – да си плащате.

Но вие си знаете. Нали затова сте събирали пари цяла година?

Следете новините ни в GoogleNews