Ако бях студент II

Последна промяна на 07 ноември 2013 в 06:15 5924 14

 

Възмущението не бива да е толкова дълбоко, че да не може да избухне.

Станислав Йежи Лец

 

И без да съм студент, съм бесен от това, което се случва у нас през последните години! А ако бях/луд, млад и тъй нататък/, кой знае докъде щях да стигна.

Потресът е пълен!

Продажните политически брокери напират да бастисат това, което е останало от страната ни. Изредиха ни се/и продължават да го правят/ одиозни персонажи – социалистически политикономисти/?/, царе земевладелци и тяхната свита, наследствени червени барони, техните слуги – мутри и пожарникари, притежатели на обръчи/фокусници, но не от цирка/, ченгета, партийни гаулайтери, депутати, министри, банкери, журналистически слугинаж и прочие клакьори и ментори. Опитват се да разчленят духа и плътта на всичко, до което се докоснат. И после да го продадат на пазара на безочието.

Преди години разделиха Храма. До днес Църквата ни е в несвяс, а хората се лутат в лабиринта на мрачния атеизъм. После и избирателите – на българи и малцинства, леви и десни, националисти и европейци и какви ли още не. Наскоро разделиха протестиращите на „бедни и излишни” и „красиви и интелигентни”. Разпарчетосаха и присвоиха крайбрежната ивица, девствените гори и езера в приказните ни планини, водата, градовете, селата, построиха палати, спретнаха частни улици, което всъщност си е „нормално” в една частна държава. В момента се опитват да си поделят останалата част от плодородната земя и онова, което все още се крие в недрата й. Идва ред на въздуха, който дишаме, слънцето, луната, звездите… И студентите.

Студентите – последната морална утопия.

Според егоцентричните планове на кукловодите, те трябва да бъдат използвани, купени, объркани, разделени, дискредитирани, сатанизирани и накрая олигавени, сдъвкани и изплюти.

За да не бъдат единни.

За да се отнеме чистотата и искреността на протестите им.

За да се провалят като обществен и интелектуален вдъхновител на нацията.

За да бъде открадната енергията им и да не могат да бъдат мотор в процесите на промяна в България.

За да не излъчат лидери, които да поемат управлението на страната.

За да не ги последват ученици, родители, учители, лекари, работници, синдикати. Както това стана в Париж през май 1968 година.

За да не победят, както това стана в Париж през юни 1968 година – Петата република бе разтърсена из основи и оттогава Франция вече не е същата.

За да се случи всичко това, партиите у нас – всички без изключение – полагат огромни усилия, не щадят сили, средства, време. На преден план се материализират разрошени преподаватели, дълбокомислени евро и местни депутати, които с блясък в очите убеждават студентите, че имат нужда от тяхната подкрепа, защото са млади и беззащитни. В отговор други, по-малко дългокоси преподаватели, подкрепени от правителствени депутати и автобуси със „студенти” от провинцията, пищят, че им се отнемат любимите аудитории. Политическият екшън се задълбочава, медиите не пропускат и най-дребните детайли. Те, разбира се, са основната част масовата мистификация, без тях все едно нищо не се е случило.

Студентите трябва да успеят.

На всяка цена трябва да реализират своите справедливи в основата си протести. Политическото „проветряване” е жизнено важно за имунната система на цялото ни общество.Разбира се, най-добре е да се случи сега, но дори и да се наложи известно тактическо отлагане във времето, не е страшно. Най-важното е протестът да бъде непреодолим, автентичен и мощен. Защото той не е просто протест срещу правителството, а срещу правителствата на Прехода и нито един от бившите управляващи/ най-вече Б.Б./ не бива да храни илюзии. Защото това дори не е просто бунт срещу олигархията и статуквото, а освободителната революция на едно и повече поколения, които искат справедливост, равенство, братство. Друг е въпросът защо тези по същество леви послания политическите инженери се опитват да представят като десни. И накрая – това е една от последните възможности децата ни да припознаят родната си къща като роден дом.

Все по-често чувам различни хора да си задават въпроса:”Как да помогнем на студентите?”

В началото – като не им пречим. Като ги освободим от собствената си тежест, тънките си сметки, натрупаните страхове и други спирачки от миналото. Като ги оставим на самите себе си, на собствената им съвест и морал. Студентите по-добре от нас знаят как да постъпят.

Първо ще изгонят лицемерните партийни изкусители, всичките, до един. Ще ги открият зад хитроумните им маски и щедри думи, ще ги запознаят със сърцата си.

След това ще се обединят. Да, разбира се, няма да бъде лесно, но ще се справят. Така, както малките деца се справят, когато за първи път подкарват колело, въпреки родителските притеснения.

По същия начин ще изберат лидерите си. Ще го сторят инстинктивно, както правят това в махалата, по футболните игрища, в класните стаи и аудиториите.

Накрая ще излъчат общи послания. Думите им няма да бъдат вчесани, високопарни, многозначителни. Времето на думите свърши. Колкото повече говорим, толкова повече трябва да мълчим. И да действаме.

Така студентите изведнъж ще пораснат. Ще ги издуе „вятъра на промяната”. Енергията им ще взриви обществото. По-възрастните ще тръгнем вдъхновени след тях, ще напълним улиците и площадите, не само в София, но и в другите градове/съвсем като през 90-те/. И току-виж отново повярваме… В нея – Промяната… За последен път, за кой ли последен път!

Нека помечтаем още малко. Как нашите деца създават нови, прозрачни партии, как завземат управлението на страната, как в парламента, начело на държавните институции застават млади хора, под 40 години, как се променя съдебната система, как продажниците биват осъдени и влизат в затвора, как откраднатите земи, фабрики, сгради и пари са отнети в полза на…

Спокойно, само мечтаем!

Ако това не се случи.

Ще продължаваме да живеем в „Тази чудна страна Лампадефория” от Светослав Минков. Като овце. Ще пасем и блеем щастливо. Добрите управници редовно ще ни доят и стрижат, ще произвеждат мляко и платове. Ще спасим страната от кризата. За високо изпълнен граждански дълг, ще ни наградят. Вместо медали, ще ни окачат звънчета.

Звън-звън-звън…

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.11 2013 в 18:41

Що Калин Илиев не пита студентите и гражданите, дето искат оставка на кабинета на Орешарски „с кого ще го заместят?“ Кого ще сложат на мястото на Орешарски? С падането на кабинета на Орешарски веднага става обикновена рокада във властта на два еднакви мафиотски клана, веднага се връща на власт копието на БСП- ГЕРБ и всичко продължава по старому! ОТ ТРЪН НА ГЛОГ!
Даже ГЕРБ се връща под мишницата с СДС( сега преименувани на "реформаторски блог") и краденето става двойно и четворно, имайки предвид предишните крадливи управления на ГЕРБ и СДС.
Вълкът кожата си сменя, но не и нрава си !
В Европа и България тече социалната революция срещу неолибералния капитализъм. Западна Европа ражда силни антинеолиберални политически субекти, във формата на масови граждански движения, които се борят срещу неолиберализма с формите на реалната демокрация и правова държава- съзнанието и доброволния вот на избирателите.
В България няма и помен от такъв политически субект и докато не се роди антинеолиберална партия, която да се изправи срещу цялото неолиберално олигархическо статукво на България (всички уповлявали партии от БСП ...до ГЕРБ и всички останали 300 спещи в регистъра), независимо от оставките на единия или другия мафиотски партиен клан, краденето и унищожението ще продължи по старому и ще се удължи агонията на България.
Коментар на "Идея за България"

09.11 2013 в 02:14

Уви, именно Б.Б. храни най-големи илюзии...

08.11 2013 в 12:41

Ето тук нещо по темата, далеч по-добро:

http://www.tomislavdonchev.info/bg/?p=603

Само че Офф никога няма да го публикуват, щото е от гербер.

07.11 2013 в 23:12

В България времето е наистина понятие от квантовата механика. Понякога тече назад, понякога напред, докато е спряло.

07.11 2013 в 14:09

!!!!

07.11 2013 в 11:49

В никакъв случай не съм против протестите та дори да са платени и манипулирани.
Но първото нещо което биха направили е да си почистят собствената къщичка.
-Лустрация--всички комунистически "професори", вън от храма на знанието!!!
-Ако СУ е са 25000 , то действително тежко и горко ни, хуманитарна наука винаги по някакъв начин означава управление, не са ли много вождовете а малко индианците?
-Някога СУ беше недостъпна крепост за ученици които поради една или друга причина на са били последователни в знанията си, дори и да оставаха свободни бройки под бал 24.5 не се приемаха студенти.
-Да се повишат изискванията за прием, като по държавна поръчка дори да не се плащат такси а за отличниците и високи стипендии, а иначе нека си има институти на "отворените врати", които иска да слуша срещу солидно заплащане, така ще си помисли дали да пречи и да си бърка в носа, като са го правели като ученици.
-Нароилите се университети произвеждащи на кило никому ненужни "специалисти" да бъдат лишени от държавни средства, да се издържат както намерят за добре!!!

Много и много проблеми за които никои и не иска да говори, защо ли?

А иначе правителството няма да бъде свалено от спонтанни или платени протести, то ще се самосвали защото многото вожд, иска да се докопа до копанята, а баницата е малка, като постна пица.

07.11 2013 в 11:40

"Ако има кой да я реализира"-ето това ни е проблема.Аз, Иване, съм на 59,а ти на колко години си?Ако си млад, не питай кой.

07.11 2013 в 11:13

Много добър анализ. То ние май наистина сме на ниво 68-ма Париж. Може би това е което ни дърпа все назад, не си даваме ясна сметка къде точно хронологично се намираме, а доскоро си мислех че може би сме все още на ниво 89-та, твърде обнадеждаващо. Дано студентите успеят а и ние покрай тях, колкото и вече да изглежда утопично от хала до който се докарахме. Мисля си че само операция "Чисти ръце" ама такава за каквато в Италия не са и помисляли може да намести нещата, ако има разбира се кой да я реализира. Иначе Господ да ни е на помощ.

07.11 2013 в 10:53

+100!!

07.11 2013 в 10:39

Нека да не се забравя, че се нуждаем не от нова власт /нови лидери/, а от по-малко власт. Защото в България всяка власт се самозабравя!