На 14 октомври българите почитат преп. Параскева - Петка Търновска, светица, смятана за закрилница на дома, жените и по-специално родилките.

Тя е много тачена от християните на Балканите и особено от българите. Вярвали, че е покровителка на петъчния ден и спазвали най-строги забрани за работа в него, иначе влизала в образа на вълк или змия и наказвала строго за неуважение.

Тачели св. Петка и за помощта, която давала при здравословни проблеми – вслушвала се в молбите на бездетни за чедо, на незрящите - да прогледнат. Друга причина да посрещат празника ѝ с много радост е, че от него тръгвали седенки, сгледи, годежи и сватби, с този ден приключват много селскостопански дейности.

Петковден за старите българи бил ден за тежки семейно-родови чествания с курбан от мъжко животно с бял цвят, за да е благосклонен покровителят на дома. Друг повод за трапеза е освещаването на новопостроени къщи, а вече се прави и след основен ремонт на жилище. На такова тържество стопаните дарявали богато дюлгерите, а на покрива си слагали знаме, риза и кърпа. Щедро гощавали роднини и съседи, а и гостите идвали с големи подаръци, в нов дом не се ходи с празни ръце. И за да благоденства семейството, един от символичните дарове било ситото.

Около Петковден са съсредоточени и масови есенни женски жертвоприношения, наричани Кокоша черква. Всяка омъжена жена носела на селското оброчище черна кокошка, птиците колели със специален обред, с малко от кръвта замесвали пита, за да ѝ чете свещеникът. Друга част запазвали за разваляне на магии, а от месото правели курбан с ориз или зеле и похапвали заедно на трапезата, сложена направо на земята. Този и други подобни старинни ритуали изразявали почит към природата, от която зависи благодатта на селския труд, почит и към мъртвите прадеди, и към светците-закрилници. При други обреди пак само жени готвели на селски кръстопът боб и носели питки с мед, за да омилостивят природните стихии и болестите, започвайки с шарка и епилепсия. 

Празник имат:

Петко, Параскева, Паша, Паруш, Пенка, Петкан, Кева, Паро, Паца и др.

* На имен ден се ходи без покана, освен ако виновникът за тържеството е изразил изрично желание да не празнува. Някои имена могат да бъдат почетени на различни дати през годината - според избора на именяка.