Днес се навършват 135 г. от обявяването на София за столица на България.

По случай празника от 17.30 часа в градина „Кристал“ ще се състои концерт на Софийския духов оркестър.

От 18.45 ч. в подлеза на метростанция СУ „Св. Климент Охридски“ меден духов квинтет „София“ ще представи музикални представления, а по същото време на метростанция „Сердика“ изяви ще има Dixie Boys Band.

На 3, 4 и 5 април, от 9.00 ч. до 19.00 ч. в пространството около Паметника на Съветската армия ще бъдат проведени Дни на академичната книга, организирани от Издателство „Марин Дринов“ с подкрепата на Столична община.

_{Изглед над Народното събрание в посока Витоша. Снимка: stara-sofia.com.}

На този ден Учредителното събрание във Велико Търново избира едно от най-старите селища в Европа за център на Третото българско царство, чиито първи кмет става Манолаки Ташев на 10.2.1878 г. От тогава до сега Сердика е имала 60 кмета, последният от които – 61-ят, е настоящата кметица – Йорданка Фандъкова.

Историята на града е изключително богата. На мястото на някогашното неолитно селище през VIII пр.н.е. възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладялите го римляни Сердика - т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) той процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия. А великия император Траян го преименува на свое име - Улпия Сердика (Марк Улпий Траян).

През V - VI в. по време на т.нар. "велико преселение на народите" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. той се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица.

През 809г. София влиза за пръв път в пределите на Българското царство, след като е завоюван от хан Крум. Тогава получава и славянското име Средец, което символизира важната му културна, стратегическа и геополитическа роля.

_{Панорама от Витоша, 1918 г. На преден план се вижда село Бояна. Снимка: stara-sofia.com.}

Настоящото име на столицата означава „мъдрост“.

Архивите показват, че жителите на града по времето на обявяването му за столица са били 11 694 душу, а списъкът със сгради далеч не е бил толкова впечатляващ, колкото е сега - 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.

Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън. 

Площта на столицата през 1878 г. се е равнявала на 3 кв. км, но към края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км.

През 1879 г. София е разделена на 18 ориенталски махали. По онова време улиците са били без номера, а за ориентация жителите казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала "Калоянова махала", докато всички останали носели турски имена.


_{Гербовете на столицата през годините. Снимка: sofia.bg.}

На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев за герб на София, който е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж. Гербът е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. Девизът "Расте, но не старее" е добавен през 1911 г. 

С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. за празник на София е избран 17 септември - църковният празник "Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов". А в периода 1979-1992 г. той се отбелязва на 3 април – датата, на която през 1879 г. градът е обявен за столица на България.