Новите промени в медийния закон са отворени за обществени консултации: какво предвиждат

Видео съдържанието в социалните мрежи и клиповете във видеоплатформите в мрежата вече ще подлежат на регулация от СЕМ. Регулаторът ще отговаря не само за радиата и телевизиите, а и за видео материали в платформи, чиято юрисдикция е в България. Няма да подлежат на регулация видеа, качвани в сайтовете на вестници и списания.

Това са част от промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), предложени за обществено обсъждане до 31 август 2020 г. Те бяха разработени от група към Министерството на културата заради необходимостта медийното ни законодателство да се синхронизира с актуализираната европейска Директива за аудио-визуални медийни услуги. Срокът за това е септември 2020 г.

Най-основно, промените са в няколко посоки: разширяване на обхвата на регулация (в случая - на поднадзорните на СЕМ дейности), защита на подрастващите от неподходящо съдържание, достъпно за хората с увреждания съдържание, увеличаване на медийната грамотност.

Не на последно място, някои редакция в текстовете дават пряка заявка за увеличаване на медийната свобода.

В чл. 15 се въвежда ключова поправка по отношение на правото на журналистите и медиите да запазят анонимността на източниците си.

Според досега действащия текст в ЗРТ журналистите "не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Съвета за електронни медии". Предложенията за промени премахват тази условност и медиите/журналистите няма да са длъжни да разкриват източника дори в двата цитирани случая.

Досега не е публично известен случай, в който тази алинея да е влязла в действие. Въпреки това безусловното гарантиране на източниците на информация е сериозно условие за медийна свобода.

Редактиран е и текстът в ЗРТ, който категорично забранява на медиите да излъчват информация за личния живот на гражданите без тяхно съгласие. Това условие остава, но изключения се допускат, като се прецени балансът между правото на личен живот и правото на свобода на изразяването и информацията.

Отпада текстът, според който при нарушения относно информация за личния живот на гражданите медиите дължат публично извинение.

30% европейско съдържание

Чрез директивата и предложението промени в ЗРТ услугите по заявка трябва да предложат в каталозите си минимум 30% европейско съдържание на достатъчно видимо място.

Предвижда се постепенно въвеждане на варианти за гледане и слушане за хора с увреждания - на новини, публицистика, а най-вече - на извънредни новини като бедствия. Конкретните задължения на БНР и БНТ за достъпност на съдържанието на предоставяните от тях услуги се определят в лицензиите за възлагане на обществена услуга и се финансират в съответствие с изискванията на лицензиите. Постепенно почти цялата програма ще трябва да се субтитрира, като телевизията трябва в срок до 8 месеца от влизане в сила на закона да представи план как да стане това. Краен срок не е заложен.

В новите текстове изрично е записано, че националният регулатор (в случая СЕМ) е независим орган, вкл. от Министерския съвет, както и от всеки друг орган на публична власт, обществена или частна организация. Не са предвидени обаче промени в начина на назначаване на членовете на съвета. В момента те се попълват от парламентарна и президентска квота.

Очаква се в парламента да бъде внесе и втори законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК.

Следете новините ни в GoogleNews