Едва 13.5% от българите вярват, че медиите са независими (обновена)

Едва 13.5% от българите вярват, че медиите са независими, сочи съвместно проучване на фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" и агенция "Маркет линкс" за медийната среда у нас през 2013 година.

С най-голямо доверие се ползват телевизиите, следвани от онлайн медиите. Главно от тях хората се информират за политика и икономика.

Отчита се ниско доверие в пресата. Едва 13% я смятат за обективна, а само 4% от анкетираните казват, че вестниците са основният им източник на информация за политически събития.

За сравнение - 62 на сто от хората в национално представителната извадка (1200 интервюирани лица) отговарят, че смятат за най-обективни телевизиите, а 29% са посочили онлайн медиите. Респондентите са имали възможност да посочат два отговора.

Телевизиите са основен източник на политически новини за 69% от запитаните, а онлайн медиите - за 20%. При жителите на столицата доверието в телевизията и онлайн медиите е почти изравнено - то е съответно 38 и 36%.

Медийният мониторинг на четири телевизии и четири всекидневника (БНТ, bTV, Нова, TV7, "Телеграф", "СЕГА", "Труд", "Преса") през годината показва, че до месец май политикът, присъстващ най-често в медиите, е бил Бойко Борисов, следван от Цветан Цветанов и Сергей Станишев. От началото на новото управление най-често в новините се появява Пламен Орешарски, следван от Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. В този период е и възходът на Николай Бареков, когото в последните седмици гледаме в новинарските емисии и вестниците по-често дори от Орешарски, Станишев и Лютви Местан.

Медийната 2013 - какво се случи

Като цяло исканията са оставка на правителството "Орешарски" не намират подкрепа във влиятелните телевизии и вестници, макар те интензивно да отразяват протестите, сочи анализът на експертите. Засега отправянето на тези искания остава феномен на онлайн средата, коментира доц. Орлин Спасов, директор на фондация "Медийна демокрация". 

За пръв път онлайн обществото замени виртуалното недоволство с реални протести, което наложи нов модел на отношения между властта и гражданите. Остава обаче основният проблем - недоволните трудно предлагат конкретни решения.

В новинарските сайтове е регистриран ръст на публикации на политически теми и спад на икономическите.

Има засилено присъствие на взаимно свързани сайтове без афиширани собственици.

Радиоемисиите отразяват протестите без да вземат позиция за разлика от събитията през 1997 г., когато "Дарик" се превърна в медията на протестите. Днес се счита, че това би било отклонение от стандартите.

Хипотези за 4-тата власт

Ако събитията от 2013 година не течаха през медиите, със сигурност щяхме да имаме политическо убийство и проливане на кръв като в Украйна, коментира медийният експерт доц. Георги Лозанов на дискусия след представяне на изследването. Сега протестите се случваха медийно, виртуално, а в същото време животът на хората продължаваше да тече по обичайния начин. Въпреки враждебната реч медиите изиграха спасителна роля при тези мощни негативни енергии, допълни той.

Според ръководителя на представителството на Еврокомисията в България Огнян Златев ЕК прави каквото е във възможностите й, напр. по отношение защита на малцинствата, но като цяло промяната в медиите "трябва да дойде отдолу". Не е демократично и не се счита за зрялост някой отгоре да казва как да работят медиите, посочи той и припомни, че сме влезли в ЕС по свое желание приемайки принципите на Общността, в т.ч. и свободата на словото.

За съжаление можем да очаква нов спад в позициите на България в двата международни индекса за медийна свобода - на "Фрийдъм хаус" и "Репортери без граници", прогнозира Орлин Спасов. Според него проблемите у нас компрометират имиджово и ЕС.

Следете новините ни в GoogleNews