АЕЖ бие тревога: Ще доведе ли до унищожаване на медии и разкриване на източници ремонтът на Закона за личните данни

Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ - България) изрази сериозно притеснение от част от разпоредбите на предложения Законопроект за защита на личните данни.

Общественото обсъждане на законопроекта приключи на 30 май. То се налага заради влезлия в сила нов европейски регламент за защита на данните - GDPR.

В предложените законови текстове АЕЖ-България вижда заплахи за свободата на словото. Оттам отбелязват, че подобни становища са внесени и от редица други организации.

Вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският Общ регламент относно защитата на данните, законопроектът прави точно обратното - ограничава това право, посочват от АЕЖ.

"Предложеният законопроект предвижда напълно недопустимо задължение журналистите да разкриват източниците си на информация, ако Комисията за защита на личните данни поиска това от тях. Защитата на тайната на журналистическите източници е имплицитна част от Европейската конвенция за правата на човека и от Конституцията. Бихме искали да напомним, че според Европейския съд за правата на човека заповедта за разкриване на източника, която има възпиращ ефект, застрашава ролята на пресата на „куче-пазач”. Неприемливо е орган от структурата на изпълнителната власт да има правомощия да санкционира журналисти при отказ от разкриване на източника", мотивират се експертите.

В законопроекта е записано, че се създава нов член 12а със следното съдържание:

„Чл. 12а. (1) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закона тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие от страна на администратора при осъществяване задачите и правомощията на комисията.

АЕЖ посочва като допълнителна пречка пред свободата на изразяване въвежданетпо на високи минимални глоби, които биха имали унищожителен ефект за по-малките медии. В закона са заложени три вида санкции при първо нарушение, които запчоват от 1000, 2000, 5000 и 10 000 евро и се удвояват при второ нарушение.

"Подобна долна граница противоречи и на чл. 83 от Регламента и най-вече на изискването всеки надзорен орган да гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ във всеки конкретен случай са ефективни и пропорционални. Напълно неуместно е да се въвеждат толкова високи минимални санкции в най-бедната страна членка на ЕС. Тези санкции биха имали унищожителен ефект върху по-малки медии, особено регионални такива и сериозно застрашават медийния плурализъм", пишат в становището си експертите от АЕЖ.

Не по-малко притеснителни са ограниченията, които текстовете предвиждат за публичните регистри, допълват те:

Гражданите, и най-вече журналистите, трябва да могат да търсят информация, най-вече в съдебните регистри, но и други публични регистри. Лицата следва да могат да получават информация, знаейки ЕГН на субектите, за които се отнася информацията. Единният граждански номер е основно средство за идентификация, като и до влизането в сила на Регламента в съдебни актове данните за лицата бяха заложени само с инициали. Това гарантира защитата на данните им в съответствие с Регламента. Премахването на търсене чрез ЕГН или име от заинтересовани лица, които следва да са получили информацията законосъобразно, противоречи на принципа за достъп на информация и създава сериозни трудности при ползването на публичните регистри, като в някои случаи обезсмисля функцията им на публични. Смятаме, че следва да се прави разлика между използването на ЕГН/ЛНЧ като информация и търсенето чрез него, когато вече е известно.

В заключение те посочват, че "националният законодател е призван преди всичко да гарантира цялостния демократичен и правов ред, въз основа на Конституцията и принципите на учредителните договори, като внесе баланс и съобрази националните интереси и особености, свързани с медийната среда и гарантира свободата на словото в достатъчна степен, като не допуска въвеждане на прекалено рестриктивни разпоредби, за които изрично е задължен да предвиди изключения, да дадат непропорционални правомощия за „лов на вещици” спрямо журналисти. Вносителите на законопроекта носят изключителна отговорност за това."

Пълният текст на становището

Следете новините ни в GoogleNews