От любов към професията - учителката Катерина Заркова

От стр. 1

Госпожа Заркова е класен ръководител от три години и в края на следващата учебна година ще изпрати учениците си към тяхното бъдеще. А те вече владеят по два чужди езика почти перфектно. За разлика от един французин в 11-и клас, който знае само френски, коментира класната. Те имат много голяма обща култура, те са от добри семейства, те са хубави, те са умни, категорична е тя. Но нямат самочувствието да го покажат, често изпитват страх да вземат думата, при разговор не гледат събеседника си в очите. Но всичко това Катерина обяснява с известната мъдрост: „Колкото повече четеш и учиш, толкова повече знаеш, че нищо не знаеш“. И това се отнася за нейните ученици, към които тя подхожда с разчупени техники, за да се отпуснат и за да им покаже, че езикът не е само суха теория, а е това, чрез което хората общуват.

Попитах я кои ученици се превръщат в нейни любими и ето какво отговори тя:

„Много е трудно да се каже, защото те са толкова различни! Всеки ден различен ученик ми е любим. В никакъв случай отличните ученици – онези, които винаги са си научили урока – са най-симпатични. И честно казано, не винаги точно те успяват най-много в живота.

Обичам ученичката си Жанет, защото е толкова крехка и притеснителна, че с години се притесняваше да си вдигне погледа и да ме погледне, когато говоря, но същевременно знаех, че винаги всичко е чула и всичко е записала. Обичам я, защото сега в 11-и клас вече започна да ме поглежда.

Обичам ученика си Мартин, на когото изобщо не му се отдава френския, защото е изключително талантлив музикант…! Вероятно няма да стане нито преводач, нито френски автор, нито ще работи в някоя фирма с френски. Обаче всичко останало, което му е дала Френската гимназия, той го символизира напълно.

Обичам ученичката си Константина, която тъкмо спечели второ място на международната олимпиада по френски език и съм толкова горда с нея! Тя е от онези ученици, за които знаеш, че ако кажеш една дума, тя я е записала, вкъщи е намерила всички синоними и вече ги знае. И е онази ученичка, която няма да ти позволи да се явиш в час неподготвен (усмихва се). Защото тя винаги следи – точно какво ще кажеш и дали ще го кажеш правилно…

Всичките ги обичам.“

Госпожа Заркова с нейния 11 "Г" клас.

Калпазаните за нея са друг тип предизвикателство – те са онези, на които най-може да разчита. В класа на госпожа Заркова има две-три момчета, от които всички останали учители се оплакват, че вечно закъсняват за часовете и че рядко имат подготвено домашно. „Но аз знам, че точно тези калпазани са най-мъжките момчета. Ако имам нужда някой да ми помогне – когато не мога да свържа проектора или ми тежи касетофона – те са първите, които ще скочат и ще ми помогнат“, споделя учителката. И допълва, че от симпатия към нея и от възпитание тези деца слушат и записват; и те имат своя прогрес. И калпазанинът става франкофон. Който може би ще говори с малко повече грешки от отличниците на олимпиадата, но в никакъв случай няма да е по-малко стойностна личност, убедена е тя.

В свободното си време Катерина Заркова се среща с приятели или чете. Любимото ù литературно произведение е „Ана Каренина“ на Толстой. Признава, че е доста романтична личност – може би защото е франкофон. Обича да чете за любов и емоции, и изобщо всичко, което я откъсва от ежедневието. Обожава и „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери заради истините, които са казани просто. От съвременните автори харесва френския автор от български произход Цветан Тодоров и дори е сред щастливците, участвали в превода на неговата книга „Интимните неприятели на демокрацията“ (заедно със Стоян Атанасов – редакторът на Цветан Тодоров за България).

Желанието си за писане Катерина удовлетворява и чрез участието си в сборника тестове по френски език „7 по шестобалната системата“, който пише заедно с Вяра Любенова и Камелия Тодорова. Автор е и на две пиеси, които са поставени в рамките на Международния франкофонски ученически театрален фестивал в Стара Загора и във Френския културен институт. „С тази професия съчетах всичко, което обичам – любовта към децата, разбира се, към френския език, към писането“, казва тя и се усмихва.

От Международния франкофонски училищен театрален фестивал в Стара Загора

Но усмивката ù застива, когато идва време да си кажем истината за бъдещето на децата след завършването на гимназията. Темата за емиграцията я изпълва с горчивина, но признава, че не може да казва на своите ученици да не ходят в чужбина. Защо да не практикуват френския си език на място? От друга страна, учителката не вярва, че младите ще бъдат по-щастливи, ако заминат. Затова просто ги съветва:

Отидете и вижте. Но после се върнете!

Да се върнат, за да приложат със свежа сила някои от добрите чужди практики тук – това е нейният съвет към децата, противопоставяйки се на някои от родителите, които през цялото време насърчават своите деца да емигрират.

А какво се случва с тези, които останат в България? Борят се, казва учителката. Борят се с чувството на страх, че не са взели правилното решение, когато са избрали да останат.

„Много ми се иска учителската професия да е привлекателна за младите. И много ми се иска приятелите ми да не ме питат: „Е, защо го правиш за тая заплата, Кате?!“. Много ми се иска учениците ми да не ми казват, като ги попитам какво ще правят, след като завършат: "Със сигурност няма да е нещо в България". Иска ми се да ги видя тук, успели в различни сфери. Пожелавам им да имат и корпоративна кариера, но много ми се иска да ги видя и в държавната сфера. Искам да видя, че вярват в държавата. Че искат да станат лекари, полицаи, учители, журналисти. Защото какво е една държава без образование, без здравеопазване, без сигурност…“, споделя госпожа Заркова.

Която също има своите страхове. Един от тях е да не се понижи качеството на образованието в страната. Защото младите хора, желаещи да станат учители, са все по-малко. За разлика от тези в кол-центровете.

Дали ще има повече учители като нея – такива, които ходят на работа винаги с желание, с отговорност, ентусиазъм и любопитство – зависи и от доверието, което им оказваме ние, които пазим спомена за някой любим учител, но може би все по-скрито.

А какво би ни направило по-добри? Катерина споделя две френски качества, от които имаме силна нужда: куртоазията и самочувствието. Отсъствието на тези черти се носи още от детската възраст, смята тя.

Ето какво казват за Катерина Заркова нейните ученици.

Дарина Сарафова, 11 „Г“, 9-та Френска езикова гимназия:

Според мен е много позитивен фактът, че в системата влизат млади учители – госпожа Заркова работи с много ентусиазъм и винаги се опитва да представи материала по интересен начин. Личи си, че обича работата си.

Екатерина Стоилова, курсистка във Френския културен институт*

За мен госпожа Заркова е изключително точната дефиниция за учител – тя ни помага да достигнем до материала сами, да развиваме познанията си по езика и да му се наслаждаваме. Успява да задържи интереса ни и ни кара да продължим да изучаваме френски език.

*От две години Катерина работи допълнително като преподавател във Френския културен институт – както на много нейни колеги, на които се налага да започнат втора работа по финансови причини.

____________________________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес diana.markova@gmail.com.

Още по темата

28/11/2016 Лица

В търсене на собствения път. Николай Димчевски

22/11/2016 Лица

Учителят на шампионите

21/11/2016 Лица

Да преподаваш Алеко, когато приликата с действителни лица е неизбежна

01/11/2016 Лица

Най-добрата учителка на изток от рая

Следете новините ни в GoogleNews