Най-добрата учителка на изток от рая

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.

Искаме да разкажем за тези учители.

OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.

Когато открие някоя възхитителна книга, Пепа Николова няма търпение да я сподели с приятелите си. На десетина от тях е подарила „Възвишение” на Милен Русков, иска колкото може повече хора да я прочетат. Така е и с „На изток от рая” на Джон Стайнбек – благодарение на възторга ѝ от този роман, учениците ѝ също го обикват. „Не е вярно, че юношите проявяват все по-малък интерес към книгите. Когато четем литературни произведения в час, всички затаяват дъх. Почти се чува туптенето на сърцата. После оживено обсъждаме героите, отношенията между тях, авторските послания. Писменото слово продължава да бъде преобразяваща сила”, убедена е г-жа Николова.

Тя е един от тримата български учители, които са избрани да участват в конкурса за глобалната учителска награда The Global Teacher Prize 2017. Наградата се присъжда от фондация "Варки" под патронажа на вицепрезидента на Обединените арабски емирства, министър-председател и емир на Дубай Н. Пр. шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум, Николова е номинирана от своите колеги от СУ "Райчо Каролев" в Габрово, където от 23 години е преподавател по български език и литература на децата от V до XII клас.

Материалното измерение на глобалната учителска награда е 1 милион щатски долара. Питам г-жа Николова за какво ще използва парите, ако получи приза. Поглежда ме изненадано: „Не мога да си представя такава голяма сума. И вижте, парите не са важното. Хубавото на тази награда е, че показва желание да се издигне авторитета, престижа на професията. Приемам моята номинация и като подарък за училището ни, което преди дни чества своя 40-годишен юбилей. Посвещавам това признание за моя труд на българските учители - носителите и пазителите на духа на България.” И пренасочва вниманието от себе си към патрона на училището Райчо Каролев, създател на едни от първите български образователни програми. Припомня думите му, че бъдещето на един народ зависи от степента на образованост, до която е достигнал.

„Образованието трябва да бъде голям национален приоритет, то е нашата магистрала към бъдещето”, усмихва се.

Преди 23 г. е избрала учителската професия с мечтата да бъде посредник между човека и знанието. „Исках да приобщя учениците към света на литературата - свят, който непрекъснато проверява ценностите ни.” Днес иска да надскочи себе си. Мечтае все така да вижда смисъл от работата си, да е полезна. Поставила си е за цел да научи децата да обичат живота и света, в който живеят. Да умеят да изграждат мостове между себе си и другите. „Защото днес хората знаят повече, но, за съжаление, се разбират все по-малко.”

Признава, че работата ѝ е изтощителна, но затова пък е много зареждаща - най-вече заради любопитство в очите на децата. Еднакво ѝ харесва да работи и с петокласниците, и със завършващите горните класове. „При малките има повече енергия и емоция, при големите – интелектуалната провокация е по-силна.” Не е съгласна, че днешните ученици са преситени и е трудно да задържиш вниманието им. „Ученикът усеща и уважава преподавателя със знания и отношение към работата. Добрият учител е този, на когото децата вярват. И на когото родителите вярват. Сега децата са по-директни, такива са и родителите. Ако не те приемат, няма да ти го спестят.”

Пепа Николова е носител на наградата на МОН "Неофит Рилски" и на приз за обучение на ученици, постигнали значими резултати. Имената на нейни възпитаници са вписани в почетната книга „Дарования и постижения“. Но най-голямата за нея награда е, че учениците ѝ я определят като идеалния учител: „Защото ни разбира. Мотивира ни не просто да четем, а да повярваме, че и ние можем да станем автори. Винаги намира онези черти в персонажите, в които откриваме себе си и така потъваме в магията на литературата. Опознаваме себе си, изпълваме се със сила и мечти.”

Когато самата тя е била ученичка в Габрово, е участвала в клуб „Млад дописник”. Със съучениците ѝ, запалени като нея по писменото слово, са публикували статии в регионалната преса, организирали са срещи с творци, четения. Днес тя организира за своите възпитаници литературни вечери, беседи с културни дейци. Щастлива е, че е запалила и дъщеря си по четенето. Днес момичето е доктор по културология. „Най-лесният начин детето да обикне книгите е, ако вижда родителите си с книга в ръка.”

Учениците ѝ често ѝ дават книгите, които са ги впечатлили и молят да ги прочете и тя. „Аз се интересувам от това те какво харесват и какво обичат да четат, какъв е техният свят.”

Като млад учител ѝ е било най-трудно при поставяне на оценките на писмените разработки. „Всеки ученик е създал текст, сигурно си го харесва. Ако го ощетиш при оценката, можеш да пресечеш желанието му да пише, увереността му, да го отблъснеш от предмета. Критерии за оценяване има, но на практика се оказва по-сложно. На това не ни бяха учили в университета – как да оценяваме, без да подценяваме или надценяваме. Това е и едно от най-сложните неща в живота, всъщност.”

Днес като проблем на образованието отчита увеличаващата се бумащина в професията. „Нашият труд е преди всичко творчески. Чиновническата част в работата на учителя обаче, вече започва да превзема творческата. И учителите, както лекарите, все повече затъваме в бумагите – попълваме сводки, справки, планове. Не са нужни чак толкова справки, анализи, отчети, мисля. Това краде от времето за индивидуално отношение към всеки ученик. А само когато се подхожда индивидуално към ученика, резултатите са налице.”

И тя като мнозина от колегите й смятат, че европейските проекти, за които кандидатстват все повече български училища, дават много, но и отнемат от творческия заряд и крадат от времето. „Европейската система работи така, че изисква непрекъснати отчети, мониторинг на резултатите и трябва непрекъснато да се попълват документи.”

Според г-жа Николова няма смисъл и от толкова много учебници по един предмет. Днешните деца са мобилни, местят се от едно училище в друго, от град в град, и освен този стрес, трябва да сменят и учебниците.

Най-голямото ѝ щастие е когато бивши нейни възпитаници й споделят, че са избрали учителската професия заради нея. В училището й през последните години са се появили много млади колеги. Това ѝ вдъхва надежда и оптимизъм. „Често ме питат защо днес няма такива апостоли като Райчо Каролев. Отговарям с думите на Пенчо Славейков: „Друго време, други песни”. Времето ни изисква друг вид умения и ценности. Но ето, че и днес има млади българи, които се връщат от чужбина и приемат като мисия работата за страната си. Може би между тях ще се появят новите апостоли.”

Колегите и учениците за нея

Снежана Сидерова, директор на СУ "Райчо Каролев" в Габрово:

От 1997 г. работим заедно с Пепа Николова. Нейните ученици винаги са се откроявали с характерната си мотивация и с това, че се изразяват по изискан начин. Да съумееш да научиш детето да се изразява и пише литературно, не е никак лесно. Тя съумява да го направи с лекота. Наблюдавала съм как се променя изказът на учениците ѝ, колко впечатляващо е израстването им по отношение на писмената и устна реч. Изключително много търпение има в нея спрямо учениците. С финес успява да ги накара да повярват в себе си, да работят върху грешките си. Тя сякаш никога не се изморява да убеждава ученика, че той може повече, че ще съумее по-добре да изрази мислите и чувствата си. Много сериозно работи и с родителите - за да успеят заедно да помогнат на ученика да постигне това, за което мечтае. Тя никога не се уморява да мотивира и родителите, да им помага да видят детето си в целия му потенциал. Така превръща родителите в наши партньори.

Ралица Чомакова, на 16 г., ученичка на г-жа Николова от 5 до 7 клас, сега възпитаник на Национална Априловска гимназия в Габрово:

Госпожа Николова е учител, който вдъхновява. Благодарение на нея открих прелестта на литературата. Със своята прецизност и взискателност ми е помогнала много. Преди години на едно контролно бях написала слято отрицателен глагол (немога) и тя ме накара да напиша 30 пъти, че този вид глаголи се пишат разделно. От този момент такава грешка не съм допускала. Госпожата е и голям човек, помагала ни е често в различни житейски ситуации.

Следете новините ни в GoogleNews