Парчета от БГ-рокхрониката: BLACK TOP-ът влиза в Мрежата (Част ІІІ-та)

Вече го написах и ДА!, наистина вярвам: сглобяването на Музикални кутии в Рокателието на Оффроуд Радио е първото ни начинание, което оставя следи в Глобалната мрежа. Докато поне я има Офф-Медията. Затова този месец посветих на празниците и архивите – а те са свързани много емоционално с българския рок на Второто поколение – именно онези „цветя от края на 80-те”, които бяха си извоювали Сцената.

Вече разполагате с паметната „Една нощ в Операта” /от 2 декември 1992 г./, която ознаменува вдигането на „капака” на Кутията за 100-тен път. Пуснахме и уникалното парти от 25 октомври 1994 г. от клуб Ялта – Live & Unplugged, с което чествахме 200-то предаване, облечено в акустичен звук и ТВ-образ. Архивът пази още любопитни записи, които са някаква частица от медийното присъствие на рока наш. Има обаче едно начинание, една класация, без която тогавашната емоция и самата обективност, биха били непълни.

Споменах в началото на тези Парчета от БГ рокхрониката, /тук и 2-та част/, че могат да се пресметнат не една бележити дати, свързани с предаването. Например, 22 години от старта на единствената българска Черна роккласация „Блек Топ: Гласове и мелодии, които не помним” /м.юли 90-та/ и точно 15 – откакто тя отлетя в ефира /март 97-ма/. Тя така и си остана в черната рокхроника; нямаше друго подобно място за демозаписи, непускани парчета и нечувани групи. Гошо Минчев още беше сред нас, но интернетът го нямаше даже и архивите като че ли не бяха належащи. Добре че, финалните годишни „отчети” с призовата тройка на „черните” парчета на групите, се пазят и сега могат да се навържат. За да ни дадат имената на героите, които може пък и да запомним.

Стартът на Блек Топа бе 6 месеца преди да вдигнем капака на „кутиите”, по средата на годината и дори, докато се въртеше лентата „на запис”, водещият и авторът й /и на тези „обяснителни записки”/ беше командирован репортер на Златният Орфей. Където пък, за пръв и последен път метълджии като „Ера” го спечелиха, смачквайки конкуренцията на омръзналата традиционна естрада. И там на Слънчев бряг, докато коментирахме това-онова в барчето и в хотела, някои слушахме завъртането на първия брой на Черната роккласация. Темите за разисквания се увеличиха, но получихме и поздравления.

Последните две години до появата й бяха направо взети или „изпяти” на един дъх от участниците и обкръжението на Второто БГ рокпоколение. Съдете сами, но и преценете дали такива неща се случват сега?

1988 г.: „Рок под звездите” в Приморско /късното лято/ и малко след това поредния празник на „Ритъм” в Димитровград /ноември 88-ма/ - и на двете места сборна група „Облаци” пее специалното парче на Марко Марков „Най-доброто” – което, спазвайте традицията!, „реже се на части, питайте комисията, най-доброто трябва да се махне!”… Край морето милицията спира тока по средата на песента, на следващия купон „Облаците” успяват да го повторят. В столицата е 2-ят фестивал на Университета и Люси Дуков, а във Варна – „малкия Ален мак”, където роклайва е на стадиона, дъжда го прекъсва, дочакваме следващия ден и шоуто е небивало – с мощен звук и страхотна пиротехника. Но в обзора на годината /”Пулс” от 31.01.1989 г./ Е.Братанов констатира: „Ако се вгледаме в отминалата 1988 г. и се опитаме да чуем младия рок /сътворен от български изпълнители, изпят от тях на български език за нашата си млада публика/, ще установим, че той все още липсва в масовите програми на телевизията и радиото…”

През 1989 г. е последният 9-ти „Ален мак” в Благоевград, където сцените са доста и добре посетени, а рокаджиите – най-добри и най-много. Протича и 2-та Видинска поп-рок Панорама /”Епизод”, „Контрол”, „Нова генерация”, „Дисонанс” са отличниците от двете тамошни фиести/. Заради небивалия интерес и наличието на няколко десетки състави – мераклии да участват, в една година се организират два поредни: Първи и Втори Национални фестивали на средношколските рокгрупи. Там изгряват „Натюрморт”, „Паяци” /конкуренцията между бандите на НГДЕК – „класическата гимназия”, е направо жестока/, „Драгстер”, „Холера”, „Демон” и „Огнен звук”. Журито на втория е в състав Маричков, Пеци Гюзелев, Гошо Минчев и Сергей Джоканов, но паралелно работи и средношколско жури. Кирил Маричков ми казва в интервю: „Журитата не определят съдбата и хляба на един артист. По цял свят ги определя публиката…” А в нарочната анкета, тази тогавашна 15,16-годишна публика ми споделя пък, че „рокът у нас дълго беше забранен; аз лично слушам хевиметъл; харесва ми, останалото е боклук” /”Диалог” от 12.01.1990 г./.

Продължава традицията с 3-я Софийски рокфестивал, с такъв „номер” се прави и този в Мичурин. Рокфиести, роксрещи /така ги наричаха тогава/ и фестивали се срещат с публика в Троян, Русе, Толбухин /днешен Добрич/, Ихтиман, Дупница… Но наши групи от 2-то поколение /”Ахат”, „Д-р Дулитъл”, „Медикус”, „Ревю”, „Генерацията”, „Ера”/ са канени и забиват на сцени в Москва, Томск, Берлин, Одеса, Пхенян, Мронгово.

През същата тази 89-та вече излизат първите 3 винилови плочи от серията, която Комсомол, Балкантон, Даниела Кузманова, Маричков и Гюзелев подготвят – и не всичко е хевиметъл. А годината завършва с истински грандиозно за нашите мащаби събитие. Концертна дирекция /държавната/ успява да събере на стадион „Академик” 41 групи от цялата страна, десетина хиляди публика и рокът се лее точно 1110 минути – БГ-рекорд, който не успяваме да регистрираме в Гинес /а сред организатори, сценаристи и водещи са Мишо Белчев и Е.Братанов/.

Следващата – 1990-та – започва с февруарски рокмитинг на Синьото кафе срещу „оная” Комисия в Радиото и Телевизията, която си затваря очите и ушите за феномена на БГ рока – всички пеят под лозунга „Рок против цензурата” /водещ отново е пишещият тези редове/. И има-няма след месец, през март отново се събират в зала Фестивална, където в 2 дни тече „Рок за демокрация”. Започва comeback-а на третата Митковоева „Нова генерация”, а през лятото „Ера” с „Градът” печелят „Орфея”!

За пръв път млади български рокгрупи свирят в зала 1 на НДК /сред тях: „Ахат”, „Контрол”, „Епизод”/ – на афиша написахме „Първи Рок конгрес” /организиран от „ботевската” програма на БНР/, а англичаните от BBC Channel 4 Europe Express го заснеха. В съботното „Как си ти?” на Антон Митов /”Хр.Ботев” на БНР/ вече си бяха пробили път рубриките „Рок борса Как си ти” и „БГ рокхроника” и някак /по-точно: всякак/ „пробутвахме” интервюта, представяния на новите групи и техни парчета или части от тях. За „Музикалната кутия” беше още рано, но всички от 3-часовия много популярен блок мислехме и знаехме, че трябва да намерим формата да подредим редовно и без цензура именно новите песни на вече хич не толкоз непознатите наши групи. Имахме подкрепата на тогавашната „Младежка редакция” /или поне не пречеха/, но намерихме и съмишленици в пресата и точно, където трябва – в Балкантон. Защото /така поне искахме/, „гласовете и мелодиите, които не помним”, можеха да стигнат публиката си – след радиото – тъкмо като се издават на плочи.

На 2 юни 1990 г. „черното топче” гръмна за пръв път! Ето какво пише Ел.Трифонова в „Нар.младеж” само 2 дни по-късно:

„На вашето внимание – Черната роккласация е за песни, които все още не са звучали по радиото и нямате в личната си фонотека. Ще се включват изпълнения на български рокгрупи от новото поколение, които са могли да си позволят да записват някъде, като естествено са плащали от собствения си джоб. Могат да участват и онези, които са направили някак си едно-единствено парче, а други – успели да включат касетофоните си по време на концерт в читалище. И още – групи, правили записи от смесителни пултове по време на репетиции. На вашето внимание също са и песни, влизащи в класацията като демо-топ, или тези, които наистина не помните, защото просто никога не сте ги чували по телевизия, радио или на плоча.”

В началото на есента вече можехме да обобщим успешното намерение: /авторът в „Класация за субкултура” – „Пулс” от 11.09.1990 г./: „Тази класация трябваше да започне преди няколко години – тъкмо, когато българските рокгрупи от най-новото поколение излизаха от мазетата с /тогава/ евтините си китари и амбицията за собствен глас на нашата роксцена. Защото никой не им обръщаше внимание – освен, разбира се, тяхната публика: жадна за този български рок без фризура и съобразяване с онези културно-идеологическо-цензорски институции, които не бяха кой знае колко компетентни, но имаха властта да пречат. Тази класация не можеше да тръгне по радиото до преди тазгодишния месец февруари, когато бе разтурена комисията, заради която новият български рок с младите му гласове не звучеше в ефира. Как щяхме да пускаме по 3-4-5 песни по три съботи в месеца, когато и заради само една трябваше да записваме „ефекти” от публика и да ги смесваме със записаната по-често непрофесионално песен. А тези песни бяха едно от измеренията на младата музикална субкултура – с чувствена музика, развиваща се в професионална посока от концерт на концерт и най-вече с текстове, пълни с надеждите и проблемите на поколението от връстници, изпети на техния непристорен език. Дочакахме идеята ни да тръгне - От 2 юни всяка събота вечер по програма „Хр.Ботев” тече първата наша радио-вестникарска класация за черни и демонстрационни записи на български рокгрупи от новото поколение, които не са масово тиражирани в национален радио-телевизионен ефир или от „Балкантон”, или са записани в студия със собствени средства. Това е идеята на нашия БЛЕК ТОП, който нарекохме „Гласове и мелодии, които не помним”. /…/ Класирането определят самите слушатели – с писмата си, в които посочват своите предпочитания за 3-то, 2-ро и 1-во място…”

Първата годишнина беше, всъщност, само 6-месечна. Публиката гласуваше с писма, които хич не бяха малко. Дори когато в Дарик, Блек топът още не се чуваше извън София, групите от страната продължаваха да пращат парчетата си, а феновете им да искат първото им място. Разпращахме записани касети на фенове, които ги „масовизираха”. Бургаска и шуменска частни радиостанции получаваха лента и го излъчваха също. В Черната рокхроника остават първите годишни победители – новата група „Бедствен район” /истинско откритие на Блектопа/ с тяхното кратко, но много силно и актуално за времената парче „Ще си купя брадва”. Те изпревариха мездренската „Фортуна Мизера” и дори „Монолог”-ът на „ахатите”, който остана трети.

Начислявахме по 50 т. за предложено в писмата първо място, 30 т. за второ и по 10 за трето. Най-много писма – 1534 – получихме през 1995 г. Тогава през м.юни дойдоха и рекордните 284 писма за месечния чарт. Три от предложените 7 /стигали са и до 10/ парчета – оформили челната тройка – продължават напред като вече се конкурират с новите 4 предложения.

Още няколко рекорда в историята на Блек Топ „Гласове и мелодии, които не помним”: Най-дълго на върха са се задържали „Натюрморт” /6 месеца през 94-та/ и „Делта Форс” /а това са познатите ви сетне „Оффроуд”; 4 месеца през 93-та/ и добричката „Блек Спайдър” /сащо 4 месеца през 96-та/. Най-дълъг общ престой записват отново „Натюрморт” /цели 8 месеца през пометната за тях 94-та/ и Димитър Гадевски от Варна /също 8 в последната за класацията 1997 г./; „Уитстенд” В.Търново и столичаните от „Вега” /7 месеца през 97-ма/,  „Тутакси” /1994/ и „Блек Спайдър” /1996/ - по половин година, а „Делта Форс”, Михаела с „Хазарт”, болярите от „Додо”, други добричлии – „Сакрифайс” и дамската старозагорска група „Сома” – по 5 месеца /между 1993-96-та/.

Най-много писма за цяла година, искащи ги за първенци, получават „Блек Спайдър” /368 през 96-та/, „Додо” /351 през 95-та/ и „Сакрифайс” /268 през 95-та/. А най-много писма само за един месец, даващи им първото място на феновете, имат „Додо” /110/, “DVX” от Шумен /105 – юли 95-та/ и „Натюрморт” /97 през октомври 94-та/.

Няма банда, която да е печелила две години под ред годишния Топ Тен на Блек Топа, но три пъти от В.Търново окупират върха: „Трубадури” /92-ра/, „Додо” /95-та/ и „Уитстенд” /в последния в историята чарт от 97-ма/. И само три групи успяват да се класират два пъти в поредни години в тройката на онези, които може и да запомним. Това са „Бедствен район” /първи през 1990 г. и трети през 91-ва/, „Натюрморт” /втори през 93-та и на върха следващата година/ и „Додо” /първи за 1995 г. и втори за 96-та/.

Остава само да допълня, че добрите ни контакти, приятелство и дори договорни отношения с почти всички звукозаписни студия – помогнаха Блек Топа да продуцира някои обещаващи групи или „отличници” и да им запише парчета. В собствената продукция на чарта имаме „Други гласове” на Нели Воева, „Ак.Неделчев Бенд” на Митко Каруцата, „Додо” и „Делта Форс”, откритието на алтернативната сцена Юлиана /варненка/ и джаз-рок формацията “Fragile”. Почти през цялото съществуване на предаването-класация, хрониката от нея е излизала и в периодичния печат, за да остане „черно на бяло”. Печатали сме я в Ритъм, Диалог, Народна младеж, Стандарт /почти три години/, Неделна Демокрация, Улицата, Фен, Пулс, варненския Полет.

Затова в илюстрациите към тези архивни отправки към единствената Черна роккласация за непускани и демозаписи на БГ рокгрупите, има факсимилета от вестници, дето може да се прочетат отделни годишни хитлисти и някои от имената, които тогава бяха запомнени.  

Тази сряда: 7-годишния обзор на Блек Топа (линк за слушане!) влиза в нашето Оффроуд Радио и остава като запис в Мрежата. Когато – както се оказа, за съвсем кратко – Кутията и Чарта се върнаха от Дарик в Хоризонт на БНР, освен че довършихме годината с поредните непускани кандидати за ефир и слава – отбелязахме и поредния Годишен Топ Тен. И като че ли с предчувствие за раздяла, върнах лентата от самото начало през 90-та, до края на отиващата си 97-ма. В един час са събрани информация, парчета и годишните победители от старта до 1996 г. И в още 60 минути – пълния обичаен Годишен Топ Тен на 1997 г.

Слушайте с писалка и лист в ръка – някои групи отдавна не съществуват. Други – може би –сте чували. В онази специална тема за групите от 90-те години при колегите ни от Форума на музикантите – все още могат да се намерят мнения, спомени, че дори и по някое парче. Някаква част от „черните записи” на БГ рокгрупите и предпочитанията на почитателите им от тогава – ще останат в тия 120 минути история. Запазете си я.

(PS Докато Тубата ни се "ремонтира", звуковият файл е наличен в MediaFire. Бел.Е.Бр. от окт.2017.)

Още по темата

30/01/2013

Култура

„Музикална кутия”: Studio Unplugged и гости от миналия век

16/01/2013

Култура

„Музикална кутия” търси още парчета от БГ-рокхрониката

28/12/2012

Култура

Парчета от БГ-рокхрониката: Един англичанин в Приморско (1996 г.)

11/12/2012

Култура

Парчета от БГ рокхрониката: Празници в "Музикална кутия" (II част)

Следете новините ни в GoogleNews