„Музикална кутия” търси още парчета от БГ-рокхрониката

Последна промяна на 16 януари 2013 в 17:16 2685 0

Ivan Popov (&Braxton Hix; FB-galery)
Ivan Popov (&Braxton Hix; FB-galery)

Когато правиш сметки, без да броиш реалната география, комуникацията, космополитния живот на търсените музиканти и самата бавна технология на отваряне на архивите на Кутията - плановете не се получават.

Обнадежден от интервюто с "нашия" инглишмен Анди Барет, заложих още няколко подобни идеи. За хора-легенди, групи легенди и подхванах труден скайп през хиляди километри и много часове разлика. От старите ленти пък изскочиха още записи, които си струва да бъдат чути и днес /и да останат за колкото е писано в сървъра ни/.

Докато не стане готово малкото ни ТВ-студио, откъдето и Кутията - вероятно - заедно с новите си гости ще се вижда, освен само като предаване и запис на звук; та до тогава ще е малко като по Мечо Пух. Или както по Радиото ни казваше колежката Руми - "каквото - такова". И когато - тогава. Разбира се, в „Нюза” ще има анонс, статия и всичко, както винаги е било. Какви са плановете?

Варненската банда "Д-р Дулитъл", трябва да знаете, е сред доайените на рицарите на рока от Второто поколение; спори се, че са по-стари и от "ахатите". Е, аз пък имам техни записи от 1989-91 година, а и координатите на лидера им д-р Иван Попов /Ivan The Terrible/, само че той е ту в ЮАР, ту в Бразилия и контактите са бавни. Разполагаме дори с първия му солов проект в далечната африканска република, отпреди 15-тина и повече години. Инфо за тях може да се намери оскъдно из нета в няколко сборни наши си „лексикона” за рока и хевиметъла, но приятели от морската столица споделят, че дори втория човек в тогавашната банда, Сашо Иванов е загърбил спомените. Braxton Hix е сегашната група на Попов и само от снимките в галерията им може да се разбере как се прави трибют на Джон Лорд, как се празнува 50-ти рожден ден /на Попов и на рокендрола!/, че са се вихрили поне 2 години и в Австралия. А легендата за варненския рок-Дулитъл си струва мастерирането на архивните демо-записи. Но чакам интервюто.

Същата е историята с Киро Манчев, т.е. на намеренията, свързани с него - един от "Триото" и "Ревю"-то на Милена, от "Кале"-то, "Генерацията", "Облаците" и какво ли още не. Той е в Канада и рядко си влиза в скайпа. Тъй че, чакам и него. Когато първата „Нова Генерация” се раздели с Митко Воев и пое към Канада със самолетите за Куба, там веднага направиха групата The Clouds и дори издадоха няколко албума. Разполагаме с първия, исторически проект, не приличащ на „българския” им рок-период. От 12 години вече - както сам отбелязва - свири с Grasshopper, а вече имаме и едно парче от тях - пратено първо на колегата Румен Янев, който го издири по нета. Има и някакъв сайт, но той е по-точно за модните начинания и бизнеса на жената, която дели живота си с нашия човек. Тъй че, Киро Манчев също е набелязана цел и има какво да се чуе от далечна Канада. Като приказка и като музика.

Докато ползвам времето да превъртам прашните касети, от повечето от които металния прашец пада щом мине през главата на дека, подредих още някои намерения: Няколко истински радио-unplugged предавания назад във времето: с „Монолит” /ХІ.1997; Павката Васев е на истинско пиано в студиото на БНР/, „Октомври” и група Drei от Айзенах /VІ.1997/, като две вече са прехвърлени. Имаше такива събития в Кутията /вече писах, че MTV бяха направили живото свирене с акустични инструменти направо мода/; организирахме гостувания на групи – те включваха най-много едно електрическо „кутийче” за баса и всичко останало бе на живо и от сърце. Някои записахме, други не.

Първото /и последно/ истинско радио-представяне на "Чувал-Чувал" /V.1997/ с дебютния им легендарен албум и драматизация в студиото, в която не се виждат чувалите, покрили главите им. /Много джингли на Дарик има в този запис, чудя се какво да правя... Май ще оставя „радио-театърът” с тях почти без намеса, заради историята, в която сегашния директор на Сатирата е просто вокал под чувал… А парчетата са си актуални и днес в сегашната действителност. Пък и „пънку нема умре”, нали/.

Друго едно предаване с Джон Хинч /31.VІІІ.1996, тогава с 15-тина години по-млад; тази година пък прави точно 66/. Или специалните интервюта с Мери Джейн /даже не я и помните; 1996/ и Чък Профит /специално от Лондон с нашата Елица Банова; 1997/; които ме подсещат с яд, че не пазим организираното телефонно интервю точно отпреди 19 години – по идея и с превод на колегата Валери Шварц – с Фиш от „Мерилиън”, което запълни тогава точно половин Кутия. Беше го „зарибил” на фестивала в Кан или Монтрьо /и аз не помня всичко!/ и мистър Дерек Дик не ни отказа да го наберем и държим на телефона сума време.

И една събирателна тема - внимавайте сега!: Непознатият български арт-рок от края на 80-те. Сещате се за "Орион" ли? Сами и с Милена по някое време. Даже представени в Сан Ремо като съпътстваща програма, където прочутото „НЛО” се пее на италиански. А какво ще кажете за "Соларис", "Алегро", "Милениум", "Фаворит" /от Русе; почти живи и по сегашно време/, "Субдибула", "Н.Х.Ж.", "Натюрморт" /средношколци някога/, "Оказион", "2 купета", "Арт Дженерейшън", дори "Херманс Уулв бенд" /хайде, нека са арт-психъделик/, "Интерфракт" /от Панагюрище; не скъсали и с музиката и със записите/, Анди Первазов... Слушам отново техните стари парчета, много стилно направени, много силни и богати като музика и… почти непознати и забравени. И най-естествено залагам с тях спомени и коментар от днешния ден на Адри Иванов от "Орион".

Та, ето това са намеренията за близкото бъдеще. Може да е още идната сряда - със статия в Нюза и звуков файл в "тубата". Просто, преглеждайте музикалния панел на сайта ни, наминавайте и през темата във форума и следете новините.