Парчета от БГ рокхрониката: Празници в "Музикална кутия" (II част)

Последна промяна на 11 декември 2012 в 16:45 3871 0

Сглобяването на Музикални кутии в Рокателието на Оффроуд Радио е първото ни начинание, което има реалната възможност да остави следи в Глобалната мрежа. Докато поне я има Офф-Медията /или до някое истинско грандиозно слънчево изригване, което ще скапе земните комуникации/. Затова този декември посветих на празниците и архивите – а те са свързани много емоционално с българския рок на Второто поколение – именно „цветята от края на 80-те”, които бяха си извоювали Сцената.

Вече разполагате с онази паметна „Една нощ в Операта” /от 2 декември 1992 г./, която ознаменува вдигането на „капака” на Кутията за 100-тен път.

Споменах в началото на тези Парчета от БГ рокхрониката, че могат да се пресметнат не една бележити дати, свързани с предаването: например точно 20 години от влизането на рокаджии в Операта. Което значи пък и точно 22 години – след 20-тина дена - от пускането ѝ в ефира /2 януари 1991 г./. А изтичат също 22 от старта на единствената българска Черна роккласация „Блек Топ: Гласове и мелодии, които не помним” /м. юли 90-та/ и точно 15 – откакто тя отлетя в ефира /март 97-ма/. Тя така и си остана в черната рокхроника; нямаше друго подобно място за демозаписи, непускани парчета и нечувани групи. Гошо Минчев още беше сред нас, но Интернетът го нямаше даже и архивите като че ли не бяха належащи. А събирането им – занимание самотно: или оставяш в къщи някой от домашните да обръща 90-минутна касетка на която се записваше онова, което се случваше в студиото и течеше по БНР. Или в малко по-щастливи случаи с налична техника и услужливи колеги /пак в БНР, но сетне и в Дарик/, да успееш да свалиш предаването на лента или на професионалния дек в апаратната. А още с първото гръмване на Блектопа, за пръв път български рокгрупи свириха в зала 1 на НДК – на афиша написахме „Първи Рок конгрес” /организиран от „ботевската” програма на БНР/, а любопитни англичани от BBC Channel 4 Europe Express го заснеха. По-малките празнични предавания – кратни на 50: 150-та и 250-та кутии се правеха по онова време в Дарик и по свой си начин пак са знаменателни с присъстващите, със специалните поздрави и с паметното над 9-часово водене на предаването навръх двеста и петдесетата. Сетне, №300 ознаменувахме с мощен лайв на площада в Добрич. А следващата стотица бе отбелязана заедно с приятелите от „Рива Саунд” и съчетана с техен празник на роксцената в Южния парк в столицата.

Рокателието се стараеше да прави феновете съпричастни и с крупните роксборища из страната: винаги с репортажи от празниците на Ритъм и големите фестивали по време на съществуването й: „Бяла Светлина” на Анди Барет от Приморско, варненските „Откритие” на Доно Цветков, добричкия за млади таланти, една от двете Видински рокпанорами… Изобщо, който познава дейността на Музикална кутия – или сега слуша знаменателните празнични фиести, ще усети колко искрено близо и неотменимо приятелски в Рокателието на различни честоти сме живели с тръпката на БГ рока!

Тази сряда: първото оригинално Live & UnpluggedParty у нас, с автентичното участие на повече от 15 от водещите имена от същата тази БГ Сцена – чукнало точно 250-та Кутия в залата на клуб Ялта на 25 октомври 1994 г.

Вече две години Кутията се сглобяваше в ефира на Дарик Радио, където водещият имаше честта и отговорността да бъде негов музикален продуцент. Никога и насетне не е имало толкова много музикални предавания в „новинарска” медия: по един час по обед и по 3 часа всяка вечер. В обедната Музикална линия течаха представянията на музикални къщи, продуценти и издатели: своя територия имаха не само „Унисон”, РТМ, „Юниън Медия”, „Вирджиния Рекърдс”, „Рива Саунд”, „Бейби Рекърдс”, „Витоша Ентертейнмънт”, „Ара” /които тогава издаваха звездите на „Полиграм” и „Върджин”; например „Дийп Пърпъл” – с първо пускане на „Пърпъндикуляра” изобщо в нашия ефир от мейджърската промо-хромова-касета!/… Водещата в национален мащаб музикална „линия” даваше място и ефир на звукозаписните студия /собствени предавания на „Субдибула” – със и без „Дилема”, „Сити”, „РТМ”, „Графити”/ и цяло голямо редовно предаване на любимото също в национален мащаб тогава музикално издание „Ритъм”. Ще спомена само някои от водещите в онова славно и за БГ рока време на мощна радиоподкрепа: Румен Янев и Чавето Чендов, Ники Кънчев, Валери Шварц, Вальо Найденов /още не беше станал познатия тук АкЪдемик Найденов/, Румен Бончев и Васко Серафимов, Боби Бончев, Ачо Пенчев, Венци Дреников, Косьо Вълков /сега програмен шеф на Дарик/, Марти Захариев, Габи и Сашо /единият от тях, д-р Александър Канчелов, днес е президент на Българската асоциация за метадоново лечение и ръководи Клиниката за зависимости към психоактивни вещества/, Мони и Дани, Роза, „малкия” Ники и др. Разбира се, че пропускам някои – нека бъда извинен. Други пък не са вече сред нас в студиото и на сцената /помня ви, липсвате на всички посветени/.

Как ви се струва? Радиото още не се слушаше в страната, но Блектопът се изпращаше на записани касети за да го въртят в радио „Гларус” /Бургас/ и във „Форте радио” /Шумен/. А  също и на няколко запалени фена от Добричко, Варненско, Търновско и Пловдивско, които го споделяха с групите и почитателите им. Печаташе се по вестници и списания /извън столицата – във Варна, Пловдив, Михайловград – днешна Монтана, Добрич/ и рокаджиите: „свирещи” и „гласуващи” нито за месец не „счупиха” контакта.

С такъв „бекграунд” и в силно емоционална обстановка, в края на 94-та се зададе Музикална кутия № 200. Музикално-концертната къща на Юлия Христова още съществуваше и вездесъщият Христо Русанов, който си бе ко-създател на предишния бенефис в Операта, отново се зае да помогне с всичко, на което бе способен. Напоследък акустичните „джемове” бяха станали актуални и дори модерни по MTV, така че решихме ние да направим един истински, голям, празничен и еуфоричен Live & Unpluggedкупон. Подслониха ни от клуб Ялта на пъпа на столицата и оставаше само всички приятели: рокаджии, студия, медии да внесат там каквото трябва. Вижте пак в по-горния пасаж с водещите в тогавашната Музикална линия – те са и част от хората, които съорганизираха и безплатно осигуриха почерпката, инструментите, уредбата, осветлението... Може да ме лъже вече паметта, но май докараха и внесоха дори голямо пиано. Пултът беше запазен за Генчо Стоев. Нова ТВ приеха поканата и снимаха /е, при толкова много „височайши” свирещи и пийващи си БГрок-гости, те си направиха три 1-часови „предавания с продължение”, които излъчваха три съботи наред/. VHS-касета има запазена, не е ясно само дали магнитния прашец още си лежи залепен за лентата и да се прехвърли. Художник нарисува плаката. А от „Рива Саунд” го направиха на „запазен знак”. Имаше и тениски /възможността изникна в последния момент и не успяхме да ги изберем черни/, които групите след свирене получаваха; още награди за томболата и какво ли не.

Купонът беше фантастичен! В записа нещо ще проличи, друго ще се е загубило. Но като си го слушате полека-лека, ще усетите какво сме изпитвали тогава. Всички, които бяхме в Ялта. Медии са запечатали присъствието на Маричков и Джон Пийл /по онова време, той честичко ни посещаваше и празникът на Кутията му показа, че не сме рокаборигени – макар да се свиреха и доста кавъри, които той каза, че не са му нужни/. Най-емблематичният български рокветеран, Гошо Минчев, към края не се стърпя и заедно с Васко Кръпката, Павката Васев и други, сложи капака на вечерта.

Които имаха желание и се престрашиха да ударят „ънплъгд” – го направиха. Е, включиха се електрически баскитари по някое време, но това пък бе добре за записите. Точно 50 кутии по-късно, с „Рива Саунд” издадохме касета-спомен. Изпълнителите бяха доста повече, но в нея с най-добро качество влязоха: Милица Божинова с „Бъкстаун”, „Атлас”, „Лоши съседи” /с Бойко Трифонов/, „Монолит”, младите от „Натюрморт” /герои за две години в Блектопа, който идната сряда ще продължи декемврийските БГрок-празници в Оффроуд Радио и Медията/, „Дисонанс”, „Ер малък”, „Фраджайл” /друга неизвестна до тогава рокджаз-банда/, Васко Кръпката /сам и с подкрепа/, Гошо Минчев.

А репортерките на Рокателието – Ади, мис Рейли, Танчето /мис Хотметъл БГ-нюз/ пък събраха поздрави и възгласи от „БТР”, „Графити”, „Стоунхендж”, „Джин Сюр”, „Ера”, „Креш”, Фонобутика „Грами”, Кольо Гилъна, Коцето-Калки, старите ми колеги от „Как си ти?” и „ботевското” 39-то Студио и много други присъстващи.  

  

Това е в спомените. Много повече ще намерите в самото предаване. По радиото ще пусна ок.два часа, а пълния запис от Партито за Музикална кутия № 200 – Live & Unplugged at Yalta Club/времетраене: приблизително 180 мин./ ще намерите в „склада”; линк към него ще ви очаква тук /добавен/ и в темата на Кутията във Форума ни. (PS Докато там се "ремонтира", звуковият файл е наличен в MediaFire. Бел.Е.Бр. от окт.2017.)

Интересно, когато събирам сега нещата за текста и ровя из папките у дома, нямаме снимки от Купона. Фотографи имаше. По вестниците нещичко е излязло. А аз нямам нищо и не знам защо е така. Затова в илюстрациите ще имате „допълнителни четива” с няколко факсимилета. А ако някой по някое време открие Медията ни, статията, записа и се сети за Кутията – но пък има снимки, нека ни потърси.

Обобщено казано – десетилетия от тези празници. Надявам се да ви е любопитно, да се забавлявате и най-естествено – да се чудите кой - кой е, отвреме-навреме. В сряда вечер в обичайния час на линка на Оффроуд Радио, от четвъртъка и със аудиофайла в „тубата”. Да живее Рокендролът! /както се пее в едно парче/.

 

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !