Разнолик е талантът на някои българи в днешна България. Каквото и да вършат, вършат го с вещина и всеотдайност. Вършат го с любов. И се получава неочаквано добра комбинация между знания, опит и отдаденост.

Такъв е случаят със Светлозар Желев. Един истински ПРОчовек, зареден с море от творческа енергия. Балансиран хедонист, който проповядва „бавното” живеене, но е направил толкова много за своите 49 години, сякаш е живял на „свръхобороти”. В панорамното интервю тук можете да прочетете (почти) всичко за него в професионален план. А този инфо-щрих е за обичащия литературата интелектуалец във всички нейни измерения. За влюбения професионален читател, редактор, съставител и автор на шест „обичащи” книги. И рожденик на днешния 18 юли...

Има много начини да поздравиш някого за рождения му ден. Нашата честитка е импровизиран разказ за Светлозар Желев – още един вдъхновител на четящите и любознателните хора в България. Интересният и богат на събития живот, който живее литературата ни днес, се случва благодарение на такива личности, отдадени на нейната кауза.

Няма как да не започна с важния въпрос за статута на Националния център за книгата в НДК, чийто ръководител е Светлозар от създаването му през 2014 г., с близо 2-годишно прекъсване. „Центърът за книгата беше създаден изцяло по идея на тогавашния директор на НДК Мирослав Боршош, като сектор и част от дейността на НДК, но без да има официален статут. Смисълът от функционирането на Центъра е той да работи в полза на обществото и да провежда културни инициативи като държавна организация и държавна структура с право на търговска дейност, каквато той няма до момента”, споделя Светлозар Желев. „За съжаление през тези близо 10 години активен живот статутът на Центъра за книгата в НДК остава висящ, а аз действам, настоявам и пиша препоръки това да се случи, обръщайки се официално към всяко едно министерство на културата и към всеки един негов културен министър, още от 2009 г. насам.”

Както се казва в тези случаи, борбата продължава. И дано поредното българско правителство най-сетне прояви политическа воля и реагира адекватно, като разпише официалния статут на Центъра. За да заживее своя пълнокръвен живот не само „де факто”, но и „де юре”.

Иначе за своите 10 години активен живот визитната картичка на Центъра постоянно се обогатява: създаде се Литературен клуб „Перото” като модерен Дом на книгата, където ежегодно тече пъстра културна програма: премиери на книги, събития от света на всички изкуства; роди се и израстна пред очите ни престижният конкурс Литературни награди „Перото”, чието девето издание очакваме на 2 ноември...

Но да се върнем около десетилетие назад. През януари 2014 г. Светлозар стартира блога „Литературен гид” – literaturengid.wordpress.com. Активно го списва до февруари 2016 г. и ... приключва с публикация за романа „Одисей” на Джеймс Джойс. Блогът прави две силни години, наситени с интелигентно и полезно инфо от света на съвременната литература. И неочаквано слага точката. Защо, питам го в прав текст, а той ми отговаря в същия прав текст: „Защото вече преливах от ангажименти и просто не ми стигаше времето да поддържам редовно блога; защото буквално прегрях и се озовах пред истински бърнаут; защото човек може да изгуби мотивацията си в един момент...”

Учудена съм от такова признание, но за кратко... Не можем да бъдем перфектни в абсолютно всичко направено, впримчени във въртележката на стресовия спринт, в който живеем всеки ден. Няма свръхчовеци дори през 21 век и слава Богу, че няма. Е, може би AI и новата ера на изкуствения интелект ще принтират съответните свръхсъщества, но... ще бъдат ли те естествени хора със своите слабости и проблеми, ще останат ли наистина човеци?

Бидейки един от първите лит. блогъри в България (без да се възприема като литературен критик), Светлозар е поканен да работи за предаването „Библиотеката” по БНТ, където води рубрика със същото име – „Литературен гид”. Телевизионните формати са силно динамични и често променят облика си, но докато води рубриката, той предоставя на зрителя запомнящи се разходки из българската и световната литература.

Така или иначе, Светлозар не се отказва от любимото хоби, като сам си препредава „щафетата” и не след дълго прави специализирания подкаст в платформата Spotify, отново с името „Литературен гид”. И така, от август 2020 г. до октомври 2022 г. там свети мотото „Вашият фар в морето на книгите”. След октомври миналата година отново има „стоп кадър”, без нови записи в подкаста... Пак следва притихване, но вероятно и то ще е временно, съдейки по цикличната упоритост и преданост, с която Светлозар преследва литературните си мечти.

Една от тези мечти е не само да чете книги и да редактира различни автори, но и да ги селектира като съставител на сборници с проза. А и сам той да пише. На въпроса ми коя от шестте му книги е неговата най-любима, отговаря така: „Всяка моя книга ми е любима по свой си начин. Било като нейн автор или съставител, всяка от тях е една покана за пътешествие към читателите – пътуване и към света навън, и навътре, в самите нас.”

Първата книга, сборникът „За бавното живеене и насладата от живота”, се ражда по неочакван за него начин. В „Сиела” за един уикенд се налага да прочете цели шест книги (новоиздадени и ръкописи) за рецензиране, отзив или решение за издаване. Справя се, но в края на неделния ден, прегаряйки от напрежение, написва своя манифест за Бавното живеене и го публикува във Фейсбук. Само за няколко дни постът е прочетен и споделен от близо 200 000 души, цитиран е от много медии, а Светлозар става гост на почти всички телевизии и неочаквано бързо се превръща в „гуру” на бавното живеене. В самата книга има доста негови текстове, писани през годините; интервюта, които е давал за медиите, плюс нещо наистина оригинално: поканата му към известни български автори да напишат специални текстове по темата за бавното живеене. По това време се разрази и Ковид-19, локдаунът ни прикова вкъщи и волю-неволю, наложи се да заживеем на бавни обороти. Така че темата стана още по-актуална... Бидейки автор и съставител на тази книга, Светлозар слага три тематични акцента в нея: книгите, приятелите и пътуването.

И добавя, че бавното живеене не е в леността или в излежаването на дивана, а в постигането на вътрешна хармония в самите нас. В реално достигане и споделяне на спокойствието, на свободата, на искреността и добротата, на баланса в живота, така че да се чувстваме комфортно със себе си.

„България за напреднали” е книга за всичко българско, в която Светлозар отново съчетава съставителството и авторството на текстовете. „Това е книга за онова осъзнато спокойствие и гордост, които всички ние искаме да чувстваме като българи”, споделя той. „Книга, чийто дух отрича национализма и патриотарщината в страната ни, които за жалост властват все повече.” А аз ще добавя, че от шестте му книги, всъщност тази е най-литературната. Сред съвременните автори в сборника са Георги Господинов, Елизабет Костова, Илия Троянов, Капка Касабова, Мария Касимова-Моасе, Теодор Ушев и доста други, а има и откъси от наши класици като Атанас Далчев, Боян Пенев, Николай Лилиев, Райко Алексиев, Станислав Стратиев и др.

Следващият сборник – „Храната, начин на употреба или Гурме за напреднали” възниква като продължение на „За бавното живеене”. Бих перифразирала, че това е книга за... забавното живеене. Интересна и нестандартна. Няма почти нищо общо с готварските книги, преливащи от рецепти, макар че в нея има и рецепти. Не дава отговор на дежурните въпроси „за“ или „против“ месоядството или вегетарианството, „за“ или „против“ диетите, епикурейството, домашната храна или „високата” ресторантска кухня. Но ви дава любопитни теми за размисъл, плюс кулинарни истории, идеи за добрата храна и... храна за ума. Ето някои от авторите: Иван Бакалов, Ясен Бориславов, Раймонд Вагенщайн, Мона Чобан, Петя Щифлер.

За четвъртата си книга авторът съставител казва: „Опитай това“ е сама по себе си идейно продължение на предните три литературни пътешествия, които започнах през 2019 г. и продължавам сега (виж заглавията по-горе, Бел. авт.). Всяка една от тях води по видими и невидими пътища към „Опитай това“. Тя е основно за храната, но е и пътешествие по картата на света. Ще ви отведе на Хаваите, в Китай, Япония, Тайланд, през Армения, Турция, Гърция, Хърватия, Австрия и Швейцария, Италия, Франция и Испания..., ще отидем в САЩ, Коста Рика, Мексико и Аржентина, ще стигнем дори до края на света.”

Слагаме финал с двете части на последния издаден сборник под съставителството на Светлозар – „Любовта за напреднали” („Жените за любовта и Мъжете за любовта”, 2022 г.). Този път няма да има коментар, за да ви е по-интересно четенето. А „женските” и „мъжките” автори на тези текстове са талантливи наши съвременници, които наистина си струва да бъдат прочетени.

Прочетени и съпреживени с любов, по модела на Светлозар Желев. Всъщност, той е читател от невръстна възраст. Брат му го е научил да чете още на 3 годинки. Оттогава до днес не е спирал – чете всеки ден, вече 46 години...

Но не само той е влюбен в литературата. Литературата също го обича.