Една от звездите на италианското и изобщо на световното кино - Клаудия Кардинале, получи почетното звание доктор хонорис кауза на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Събитието се състоя в препълнената с хора аула на учебното заведение, които посрещнаха на крака и с аплодисменти актрисата на фона на студентския химн Gaudeamus Igitur. Водещ на церемонията беше ректорът на НАТФИЗ проф. д.н. Любомир Халачев.

С много чувство за хумор и изключително настроение актрисата предизвикваше смеха и възхищението на студенти, преподаватели и журналисти, които на няколко пъти се изправяха да я аплодират по време на благодарствената ѝ реч и отговорите на въпросите, зададени към нея:

"Когато започнах да се занимавам с кино, беше началото на 50-те години, професията на кино актьор беше много различна и за мъжете, и за жените. Разбира се, театърът предлагаше своето вековно знание и своите традиции, но новото реалистично писане в киното променяше тези правила. Въпреки че днес днес филмите от онова време изглеждат доста театрални в сравнение с настоящите, истинският живот си пробиваше път във фикцията и актьорската игра се променяше.

Беше една много отворена епоха, в която както сега се търсят модели по училищата и улиците, тогава се търсеха актьори. Моята кариера не можеше да съществува нито преди, нито след момента, в който започнах. Аз, едно момиче без образование в областта на актьорското майсторство влязох в киното, без дори да говоря италиански.

Като малка исках да бъда изследователка, да изследвам света. После изведнъж станах на 16 и двама френски режисьори дойдоха в моето училище, за да търсят младежи за кино. Те се загледаха в мен, но аз като дивачето, което бях, избягах. Тогава те отидоха при директорката на училището и тя им каза: "Не, Клод (което е истинското ми име) не говори с никого". Тя се обади на баща ми и татко странно казал, "Защо не?" Така за пръв път навлязох в света на киното, без да съм го искала", разказва актрисата.

Тя разказва, че в първите си два филма, в които се е снимала, е играла ролята на арабка и е била напълно забулена.

"Години по-късно режисьорът Жак Баратие написа една книга, в която се чудеше защо ме е забулил и в този текст имаше моя снимка по бикини. Малко по-късно имаше конкурс за най-красива италианка в Тунис, там аз помагах на майка си, която помагаше зад сцената, всички момичета бяха вече отпред на подиума, когато един човек ме издърпа отпред и каза - "Това е най-красивата италианка". Като награда за най-красива италианка в Тунис посетих кинофестивала във Венеция, където бикините все още не бяха модни, а аз носех бикини и арабска туника и всички ме снимаха.

Майка ми беше поразена от това, поканиха ме да се занимавам с кино, още веднъж отказах, аз не говорех италиански, моят майчин език беше френски. Когато се върнах в Тунис, заглавията по вестниците бяха: "Момичето, което отказа да се занимава с кино". Баща ми получаваше много телеграми за мен, но след това стана арабската революция в Тунис и французите и италианците трябваше да си идат по родните страни.

За мен напускането на Тунис бе много болезнено, това бе моята страна, семейството ми живееше там от 2 поколения, наричаха я Малката Сицилия. Преместихме се в Рим, където продължиха да валят покани и в крайна сметка склоних и се съгласих да се занимавам с кино и да променя живота си.

Хубавото на нашата професия е, че можеш да живееш множество различни животи и аз живях 152. Може би моят живот не е най-добрият пример за това как човек може да осъществи мечтите си, защото не съм мислила никога, че искам да се занимавам с кино, но може би трябва да се помисли една минутка над този случай. И днес много хора влизат в киното случайно, понякога пряко волята им, но сега техниката заема много голямо място във филмите и човек няма време да трупа опит в движение. Сега трябва да започнеш вече подготвен, вече силен заради голямата конкуренция. Едно време се търсеха актьори за филми, днес актьорите си търсят филми", допълни тя.

Кардинале заяви, че едно време тя и още няколко нейни колежки са били принцесите на един вълшебен свят, върху който обаче не са имали почти никакъв контрол, а всичко е ставало спрямо желанието на режисьорите. Италианката обясни пред бъдещите артисти, че е прекрасно да се преобразиш пред камерата, но е много трудно след това да се върнеш в себе си, като пожела на присъстващите в залата да имат "един или множество прекрасни животи".

На въпроса с кой режисьор би искала да снима, актрисата отговори сериозно, но със смях: "Аз никога не търся да снимам с някого, за мен те са тези, които трябва да ме търсят".

Тя коментира, че е приела да се снима в дебюта "Имало едно време един уестърн" на Борис Десподов, един все още млад и неизвестен български режисьор, защото обича да работи с млади и свежи режисьори, както и ѝ е харесала идеята да се върне "47 години назад, където сме снимали "Имало едно време на запад".

"За мен обрат в някакъв смисъл бе "Осем и половина" и "Гепардът". С Висконти бе все едно правим театър, с Фелини нямаше сценарий, бе импровизация. Имах щастието да направим 4 филма с Висконти и постоянно бях у тях, защото той казваше, че аз не съм жена, а мъжкар", коментира тя, като добави, че с него също така са гледали последния концерт на Марлене Дитрих в Лондон.

Кардинале заяви, че чувства като своя родина Италия и Франция, защото е от смесен брак, но също така и Тунис, поради прекарания си там живот.

Тя знае френски, италиански, английски, испански и арабски език, но на въпроса дали не е време да научи и български, се засмя и отвърна: "Е, е, но не е лесно".

Тя никога не е изпитвала интерес към режисурата, нито пък иска да преподава професионално на студенти, защото "преди всичко бих искала да живея в пустинята".

Още по темата

07/10/2015

Култура

Рашидов ще покаже Ларгото на Клаудия Кардинале

06/10/2015

Култура

Клаудия Кардинале пристигна в София (снимки)

23/09/2015

Култура

Трейлър на българския филм „Имало едно време един уестърн“ с Клаудия Кардинале

10/03/2015

Култура

Франко Неро за телевизията, киното и Куентин Тарантино