Кан'23 - стабилен фестивал в един променящ се свят

Отново е май и отново предстои фестивалът в Кан, с неговото 76-о издание. Най-важният и най-желаният в света кинофорум ще се състои от 16 до 27 май и обещава да е богат, напрегнат и непредвидим, с обявената преди близо месец Официална селекция и едно нестандартно жури. Да припомним, че Селекционен комитет е изгледал 2000 филма - „екстравагантна цифра, знак за голяма виталност“, според артистичния директор Тиери Фремо, за да избере 21 за конкурса. След обявяването на заглавията по света със сигурност е имало много разочаровани, но и неистова радост от малцината избрани.

Журито безспорно е интересно

с подчертано младежки профил и средна възраст 38 години. Спазен е възприетият в последните години паритет мъже-жени – по четирима от всеки пол. Начело като президент застава шведът Рубен Йостлунд, носител на две „Златни палми“ за „Квадратът“ и „Триъгълникът на тъгата“ от миналогодишното издание, брутално свидетелство за „терминалната фаза на капитализма“. Роден през 1974, с родители учители и левичари, участвали в събитията от 60-те, той ни поднесе две унищожителни, но и зловещо-забавни сатири, на които Луис Бунюел определено би се зарадвал. Йостлунд е от любимците на Кан, 5 от 6-те му филма са били показвани в различни програми. „Щастлив, горд и изпълнен със смирение съм от честта да бъда президент на фестивала в Кан тази година. Искрено мисля, че кинокултурата преминава през решаващ период“ – споделя той за ролята си на върховен оценител. А пред „Монд“ беше казал: „Ролята на изкуството е да провокира с нови въпроси, киното е интересно, когато пита... Интересува ме пукнатината. Искам да предизвикам моралния и етичен компас, който всеки притежава и да създам дилема, която може внезапно да ни отклони от Севера. Това, което ме интересува, е не когато се спасяваме, а когато се губим.“

В неговата команда е скандалната режисьорка Жулия Дюкурно, също носителка на „Златна палма“ за „Титан“ - помним добре този спорен трилър на ужасите, който силно раздели публиката. Към нейната компания се присъединяват американската актриса и режисьорка Бри Ларсън, с „Оскар“ за женска роля за „Стая“ (2015), позната и като супергероинята от „Капитан Марвел“ (2019). Тя е най-младата от всички, само на 33. В женската чета са още мароканката Мариам Тузани, журналистка, сценаристка и режисьорка, нашумяла със „Синьото на кафтана“ (2022), показан в „Особен поглед“ миналата година, и британско-замбийската актриса, сценаристка и режисьорка Рунгано Ниони.

Мъжката гарнитура е съставена от американския актьор Пол Дано, познат от „Мис Слънчице“, „Ще се лее кръв“ и „Семейство Фейбълман“, аржентинеца Дамиан Сифрон, направил силно впечатление на българските киномани със сатирата „Диви истории“ (2014), и афганистанския писател и режисьор Атик Рахими, най-възрастният член, на 61 години. Той е носител на „Гонкур“ за роман от 2008, който по-късно сам адаптира за киното. Книгите му са преведени на 20 езика.

В състезанието правят впечатление няколко неща. Първо, присъствието на ветерани, на известни и утвърдени имена, които се състезават с млади и непознати, но това е било винаги политика на Кан. В изкуството няма срок на годност, пошегува се Фремо. Така, редом с притежатели на „Палмата“ като Кен Лоуч, Нани Морети и Нури Билге Джейлан, се нареждат световни имена като Вим Вендерс, Аки Каурисмаки, Хирокадзу Коре-еда, Уес Андерсън, Марко Белокио, а до тях и други, засега още не така известни... Обещаващ изглежда и единственият документален филм, китайският „Младост“ на Уанг Бинг.

Второто нещо, което се натрапва, е присъствието на

жените режисьорки - седем на брой, рекорд в историята на Кан.

Ето кои са дамите: австрийката Джесика Хауснер, италианката Аличе Рорвахер, любимка на Кан, сенегалката Рамата-Тулайе Си, тунизийката Каутер Бен Ханиа и три французойки Катрин Брейа, Жюстин Трие и Катрин Корсини. Последна в състезанието влезе Корсини с филма си „Завръщането“ след бурни реакции във френските киносреди и преса заради обвинения в „агресивен авторитаризъм“, различни посегателства и други действия на ръба на закона по време на снимките. Но жалби така и не са били подадени и организаторите в крайна сметка са решили да гледат качествата на филма. Като добавим и филма за откриването „Жан дю Бари“, за куртизанката и любовница на Луи XV, също от жена режисьорка, Майуен (тя е и в главната роля), картината става истински нежна... Разбира се, не знаем какви са филмите, може да има всякакви и съвсем не толкова мили изненади... И трето – не може да не отчетем
липсата на филми от Източна Европа, за сметка на „силното присъствие“ на африканския континент...

Бяхме свикнали с „абонираните“ румънски режисьори, със силни украински, унгарски филми, надявахме се и на български пробив...

В „Особен поглед“ ще се състезават 20 заглавия, както винаги на предимно млади автори, често първи или втори творби, като в тях винаги се търси експеримента, дързостта и оригиналността. Тук има любопитна новина – за първи път в своята историята Кан ще покаже филм от Монголия – дебютът на Золжаргал Пуревдаш, жена режисьорка. Може да се види и дебют от Судан – „Довиждане, Джулия“ на Махамад Кордофани. Първите филми от всички секции се състезават помежду си за престижната награда „Златна камера“, което дава чутовен тласък на кариерата на авторите им.

В секцията „Извън състезанието“ се представят изключителни творби на майстори на които Кан отдава специлна почит. Там ще бъде световната премиера на един от последните живи колоси Мартин Скорсезе „Killers of the Flower Moon” който се спрягаше за конкурса, но явно майсторът и продуцентите са преценили, че той вече е отвъд всякакви състезания. Да си представим само как в него ще се надиграват Леонардо ДиКаприо и Робърт де Ниро в една история от 20-те години в Оклахома, белязана от серия брутални убийства за завоюване на територии за петрол, време наречено „царство на терора“. Скорсезе получава „Златна палма“ за „Шофьор на такси“ още през 1976, а 10 години след това печели и Наградата за най-добър режисьор за „След часовете“. През 1998 е президент на журито и дава „Златната палма“ на Ангелопулос за „Вечността и още един ден“.

Със специално внимание ще бъде удостоен и ветеранът Харисън Форд, който ще представи 5-то продължение на сагата с Индиана Джоунс – „Индиана Джоунс и циферблата на съдбата“. Тук може да се види и „Хипнотично“ на Робърт Родригес.

В програмата „Специални прожекции“ вниманието привлича Алмодовар, който ще се отчете с екстравагантния късометражен (31 мин.) „queer western“ „Странна форма на живот“ с Итън Хоук и Педро Паскал...

Други предварителни новини са, че Майкъл Дъглас ще получи Почетната „Златна палма“, която организаторите връчват на най-заслужили дейци от световното кино. Очаква се десант на знаменитости, звезди, старлетки, пайети и всевъзможни светски изненади по червения килим – гламурната страна на фестивала. Няма да мине и без скандали, някои от които вече напират, като обвинения за сексуални посегателства от страна на „паметника“ на френското кино Жерар Депардийо...

Остават броени дни до откриването на това световно стълпотворение, което трепти с духа на времето и откъдето тръгват пътищата към успеха на стотици кинематографисти. Оттам тръгват тенденциите за бъдещето на сериозното кино, което продължава да отстоява класическите прожекции в тъмен салон с общи преживявания. Девизът е все същият - „авторско кино за голямата публика“. В пълномощията си ще влезе новият президент, жена с име на цвете Ирис Кноблок. Кой знае, може би това е някакъв знак. Очакваме киното да отрази интензивните промени в живота на планетата, но и да бъде като компас за ценностите, да зададе нравствени посоки, в което вярва и шефът на журито.

Следете новините ни в GoogleNews