Ексклузивно Мерките на кабинета: Вдигат пенсиите с 20%, отстъпки за горивата, 0% ДДС за хляба за 1 г., 9% - за парното

Кан - фестивал по време на кризи

Боряна Матеева Последна промяна на 05 май 2022 в 09:02 1384 0

Снимка Festival de Cannes

В очакване

Задава се новият Кан - юбилейното 75-о издание. То ще се състои от 17 до 28 май 2022, но в една по-скоро мрачна атмосфера, белязана от тревоги и несигурност - ужасите на войната в сърцето на Европа, ковид, все още дебнещ в тъмното на киносалона, повсеместна инфлация... В добавка, французите трябва да наместят най-голямото световно киносъбитие между президентските и парламентарни избори. Разбираемо е защо блясъкът и фиестата отстъпват на втори план.

На 14 април най-после беше обявена Официалната селекция, в която винаги по това време е втренчен киносветът. Традиционната пресконференция на президента Пиер Лескюр и артистичния директор Тиери Фремо премина без журналистически въпроси, строго и някак формално. Нямаше ги обичайните закачки и намигвания с пресата. Още през февруари, като категорична позиция против войната в Украйна, фестивалът декларира, че няма да приеме руска делегация. Сега, когато се знае (почти) всичко, имаме някаква предварителна идея какъв фестивал ни чака.

Снимки: Официален сайт на фестивала

Какво е новото?

Първо – Кан има нов Президент, който ще влезе в своя мандат от 2023. Това е жена, за първи път в историята на фестивала и тя се казва Ирис Кноблок. По произход германка и с юридическо образование, тя е избрана за тригодишен мандат от административен съвет като фаворит на Министерството на културата. Профилът й е доста различен от този на предишните президенти - Жил Жакоб беше филмов критик, а Пиер Лескюр е ръководил Canal+. Кноблок е работила 11 години за Warner Bros в Лос Анджелис, после в Лондон преди да оглави от 2006 до 2020 френския филиал на холивудския мейджър. След това става президент на WarnerMedia за Франция, Германия, Бенелюкс, Швейцария и Австрия. При изслушването си цитира Трюфо: „Киното е идеалната смес от спектакъл и истина“ и припомня, че Warner са финансирали много френски филми. Нейното влияние и стил на управление ще се усетят обаче от следващия фестивал. Друга новост - фестивалът има нов партньор и спонсор France Televisions - което сочи към синергия в медийното покритие. Нови партньори са още Тic-Ток и ВМW. Носещата греда на фестивала, разбира се, е

ЕЛИТНИЯТ „МНОГООБЕЩАВАЩ“ КОНКУРС

от 21 филма. След особеното, дистанционно и специално ковид-издание през 2020 и миналогодишния Кан, преместен през юли заради пандемията, сегашното състезание респектира с „бляскаво качество“ („Монд“) и е връщане към нормалността след двегодишна криза. Селекционният комитет е изгледал геройски 2200 филма от 155 страни (почти колкото са в ООН), за да финализира една мощна програма, отговаряща на всички традиционни кански критерии – географски и геополитически баланс, добри пропорции стари-млади, „абонати“-новодошли, мъже-жени, експерименти-класичност.

Открояват се четирима носители на „Златна палма“, които продължават да работят на най-високи обороти. Това на първо място са белгийските братя Дарден, всепризнати майстори на социалното кино, които имат вече две „Палми“. Те ще се борят за трета с „Тори и Локита“, филм за приятелството между двама юноши от Африка, изгнаници в Белгия. Румънският режисьор Кристиян Мунджиу, също носител на „Палма“, ще се състезава с филм, който изследва злоупотреби с европейски политики в село в Трансилвания, но със сигурност надскача конкретиката за да ни накара да се замислим за съдбата на страната му. Звучи някак близко и родно. Заглавието му е „R.M.N.“, което ще разшифроваме когато видим филма.

Шведът Рубен Йостлунд („Палма“ за „Квадратът“) ще се включи с нова сатирична комедия „Триъгълникът на тъгата“, в която проследява пасажери на луксозен круизен кораб с капитан-марксист, стигнали до пустинен остров. И последният член на този най-престижен режисьорски клуб е японецът Хирокадзу Коре-еда („Крадци от магазини“), който пък ще представи „Брокер“ със звездата Сонг Канг-Хо от южнокорейския „Паразит“ и разказва история за кутии, в които се слагат нежелани бебета... Останалите имена от селекцията не им отстъпват по оригиналност на замисъла, а по всяка вероятност и по майсторство.

Не можем да споменем всички, но най-интригуващи за момента ми се струват няколко фигури, като никога не се знае откъде ще изскочи хитрият заек с палмата... Например руският режисьор-дисидент Кирил Серебренников, напуснал легално родината си в началото на войната с Украйна и установил се в Берлин. Наричан „ужасното дете“ на руската сцена, той най-после ще изкачи стълбата на Кан след две принудителни отсъствия заради свирепа цензура. След „Лято“ и „ Грипът на Петров“ ще представи историческия „Жената на Чайковски“ и само можем да предчувстваме какво визуално пиршество ни очаква. Друг състезател, който съвсем не е за пренебрегване, е полският колос Йежи Сколимовски, един от стълбовете на полската Нова вълна от 60-те, завърнал се след Калифорния в родната Полша. На почтените 83-години, в супер форма, той ще представи новия си филм „Ео“, показващ света през погледа на едно сиво магаре с меланхолични очи, което среща добри и лоши хора, но никога не загубва невинността си... В една от ролите ще видим Изабел Юпер. Силен играч е и канадецът Дейвид Кроненбърг (на 79) с научно-фантастичния филм на ужасите „Престъпления на бъдещето“ - кошмарно потапяне в недалечните десетилетия, когато човечеството ще трябва да се адаптира към изкуствената си среда. Поставят се въпросите за трансхуманизма и замяната на органи. Преминаването отвъд естественото състояние води до метаморфози, които неминуемо ще засегнат биологичната нормалност... И когато това ни го покажат Кристен Стюарт, Виго Мортенсен и Леа Сейду става страшно, но и суперинтересно. Любопитна заявка прави и американецът Джеймс Грей („Към звездите“ с Брад Пит), който разказва лична история за израстването си в Ню Йорк през 80-те със страховитото заглавие „Времето на Армагедон“. Там ще видим Антъни Хопкинс и Ан Хатауей.

Жените-режисьорки също не са подценени - в състезанието участват пет дами: французойките Клер Дени със „Звезди по пладне“, заснет в Централна Америка и Леонор Серай с „Малкият брат“; италианката Валерия Бруни Тедески с „Бадемови дървета“ – филм за театъра и личността на Патрис Шеро; американката Кели Райнхард с „Showing Up“, малък филм, показващ една друга Америка, различна от познания модел; както и Шарлот Вандермеерш (в тандем с Феликс Грьонинген) с „Осемте планини“. Да напомним, че заглавията тепърва ще се уточняват, а как после ще бъдат преведени от разпространителите е съвсем друг въпрос...

Кан обаче не е само състезание между най-добрите в един определен момент. Структурата му обхваща много широко културно поле, в което се оглежда, многопосочно и многослойно, целият социално-политически живот на планетата – традицията и новите движения, попкултурата, експериментите с киноезика. Във втората по важност, също състезателна програма,

„ОСОБЕН ПОГЛЕД“

са селекционирани 20 заглавия. По традиция това са ,„филми на млади хора, авторски и откривателски“, „младо, радикално, експериментално кино“, както го определя и Тиери Фремо. От тях 8 са първи филми, а 9 са дело на жени-режисьорки. „Особен поглед“ е витрина на издигащото се световно кино, на прииждащи кинематографисти от всички географски ширини: Япония, Пакистан, Полша, Румъния, Камбоджа, Норвегия, Франция, Коста Рика, Исландия, Израел, Турция и още... Сред тях със сигурност интерес ще предизвика и дебютът на украинския режисьор Максим Наконечний „Поглед на пеперуда“, разказващ за млада жена-войник, която е преживяла месеци на плен в Донбас и се връща у дома бременна след изнасилване...

Председател на журито и тази година е дама, заместила на това място британската режисьорка Андреа Арнолд от миналата година. Името е познато - Валерия Голино, италианската актриса, режисьорка и продуцент от т.н. „неополитанско поколение“. Определят я като свободна жена, силна и дръзка, „силен и страстен творец“, който преобръща кодовете и не спира да задава въпроси към съвременността.

В Официалната селекция влизат и още много интригуващи заглавия и автори. Извън състезанието се разполага прелюбопитната програма „Извън конкурса“ (6 филма), където по различни начини е застъпен

ЗВЕЗДНИЯТ БЛЯСЪК

неизменна част от фестивалния код на Кан. Тази година да представи нова версия на „Top Gun“ – „Топ гън: Маверик“ е поканен самият Том Круз и това е отдаване на почит към „един от онези творци, които се ангажират с киното“ дългосрочно. Аурата на Елвис Пресли също ще озари Кроазет през биографичния „Елвис“ на Баз Лурман с Том Ханкс в една от главните роли (но не Елвис). Джордж Милър, „бащата на Лудия Макс“ пък ще покаже един филм „анти-Лудия Макс“, романтична фетъзи драма, нещо като размисъл за историята на света с Тилда Суинтън. Казва се „3000 години копнеж“. На особена почит в Кан са и

ПОЛУНОЩНИТЕ ПРОЖЕКЦИИ

за заклетите киноманиаци. Те са 4 и сред тях се открояват „Лов“ на южнокорейския режисьор, звезда и модел Джунг-джае Лий – шпионски трилър с декор от 80-те и най-вече „Moonage Daydream”, монтажен филм от архивни кадри с главен герой Дейвид Бауи (реж. Брет Моргън).

КАН ПРЕМИЕРИ

е сравнително нова секция, в която се показват важни филми на значими режисьори, приятели на Кан, непопаднали в конкурса. Тази година фокусът е върху 8 заглавия, които несъмнено ще привлекат и вниманието на световните разпространители. Сред тях се откроява новият филм на Марко Белокио („Почетна Златна палма“) „Екстериор нощ“ , „доста вълнуващ и силен“, в който 83-годишният майстор разсъждава за собствената си младост през история с отвличането и убийството на Алдо Моро от Червените бригади през 1978. Тук е и последният филм на Оливие Асаяс „Ирма Веп“, комедията на Панос Кутрас „Додо“... Интерес несъмнено буди и една друга секция с цели 10 филма, наречена

СПЕЦИАЛНИ ПРОЖЕКЦИИ

където се наместват филми с теми важни и актуални за културата и общество. Тук вниманието привлича филмът на Итън Коен (единият от братята Коен) „Джери Лий Люис: тревожният ум“ и „Естествена история на разрушението“ на украинския режисьор Сергей Лозница, добре познат от години в Кан. Чилийският майстор Патрисио Гусман показва документалния „Моята въображаема страна“ за протестите в Сантяго през 2019. Прелюбопитно е и участието на Теодора Друмева, която тепърва ще проучваме. Засега се знае само, че е родена 1978 в Исперих и ще представи своя първи филм „Скитниците“. Така България индиректно отново се разписва в Кан, след миналогодишния пробив на „Жените наистина плачат“. И няколко думи за

НАЙ-ПРЕСТИЖНОТО ЖУРИ В СВЕТА.

След непредсказуемият и цветен като поведение Спайк Лий президент тази година ще бъде Венсан Лендон, носител на Наградата за мъжка роля от 2015 за „Пазарният закон“ и актьор, който помним от „Титан“ (миналогодишната „Златна палма“). Сравняват го не без основание с Жан Габен и Лино Вентура – мъжествен, грубоват, сдържан, но излъчващ доброта и сигурност. Останалите членове също впечатляват, особено силната режисьорска фаланга: иранецът Асгар Фархади (Голямата награда за „Герой“), младият французин Ладж Ли (Награда на журито за „Клетниците“, 2019), американецът Джеф Никълс, норвежкият режисьор и сценарист Йоахим Триер. Сред дамите с чар и талант блестят англо-американската актриса и режисьорка Ребека Хол, дебютирала във „Вики Кристина Барселона“ на Уди Алън, индийската актриса Дийпика Падуконе, шведската актриса Нооми Рапасе, италианската актриса и режисьорка Джасмине Тринка. Едно перфектно калибрирано жури откъдето и да го погледнеш. Да припомним, че освен преден мост на киното, Кан винаги е бил обърнат и към историята, с преклонение към големите майстори. Затова и

СЕКЦИЯТА КАН КЛАСИК

е важен аспект от профила на Кан. Тук се представят филми-жалони от историята на киното във формат 4К, специално реставрирани и дигитализирани. Тази година гостите ще видят „Майката и проститутката“, скандалния филм на Жан Йосташ, предизвикал бурни страсти преди 50 години. Страната, на която Кан отдава почит този път, е Индия със щателно реставрирания филм на Сатяджит Рей „Съперникът“. Ще бъде отбелязана и 70-та годишнина от премиерата на култовия мюзикъл „Пеейки в дъжда“; ще се завъртят и емблематичният за бразилското Синема ново „Бог и Дявола на Земята на слънцето“ на Глаубер Роша, „Маргаритки“ на Вера Хитилова, „Шуша“ на Виторио де Сика, „Процесът“ на Орсън Уелс и куп документални филми, посветени на легенди като Жерар Филип, Жан-Клод Кариер, Роми Шнайдер, Джейн Кемпиън, аржентинеца Фернандо Соланас...

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови