Студената мартенска вечер и Вълчето време, което осъзнахме, че бележи живота ни от отдавна, ме притесниха малко. Миналата година за симфоничния концерт още половин час преди началото му Зала 1 беше пълна. Снощи, вече към 20:00 часа всичко бе готово за празника. Публиката отново се довери на обещаното преживяване с Формацията. А ФСБ не я подведе. Празникът се случи. Напоследък е веднъж годишно. И сигурно, и затова е събитие! А Феновете Са Благодарни.
Не знам дали наследникът на Лечев, който е на няколко месеца от първата си годинка, бе най-младият сред 3-хилядното множество, но имаше и възрастни хора, и двойки, които вероятно са се влюбвали и са споделяли младостта си, когато ФСБ се появи на родната сцена. Най-напред с онази невероятна винилова плоча с многото клавиатури и синтезатори на обложката. А най-хубавото снощи (пак!) бяха пък именно хлапетата с някой родител или по-голям брат и другите – тинейджърските двойки. Дето сега записват и снимат с разните си “…phones” & “…books”, но им липсва спомен за емоцията и тръпката, когато първите тиражи на плочи като ФСБ: Non Stop ни направиха горди собственици. Лично аз им се радвам повече, явно – колкото и чалга и вълчи вой да носи ежедневието ни от 20-тина години насам – днешната младост не е изгубила любопитство, усет за изкуство и красота, почитта си към достойните творци. Било и в отечествената рокмузика. Защото, както Косьо Цеков каза в мултимедийното интервю за „Музикална кутия” и OFFNews преди Лайва: В интерес на истината, в днешния ден или вчерашния, послания няма. Вярно е. Липсват.
Но в разговора ни с тримата в студиото им в стария „Балкантон”, докато Лечев младши ни правеше компания от кошарката си – като абсолютен пример за реална приемственост, Иван каза още: ако Зала 1 в НДК отново е пълна, ще се окаже, че сме прави в това, че има хора, които нямат желание да им се подменят ценностите. Както на моя син, на неговите, не успяха да ги подменят. Да! Беше пълна. Отново. Публиката и тази вечер пя с Формацията, награди ги с искрени аплодисменти и любовта си. Въпреки, че анонсът бе за хардLive, накрая апотеозът пак бе „Високо”. Високо! и залата – на крака – запя в съпричастен опит да даде отпор на това дълго, смачкващо, немилостиво Вълче време. И извика осмината музиканти на бис пак за този Опит за летене под звуците на гайдата и повтори желанието за промяна на Вятъра и духовно извисяване. Било с една песен-послание. И страшно много ми се иска да не е веднъж в годината.
Нямаше как да е другояче. Румен ни обеща преди това: Ние си го правим съвсем сърцато. Трябва да може в едни два часа да се излее истински. И реално го правим съвсем сърцато – цялата програма, за да се уморяваме толкова, колкото от други концерти – все едно ги има – да може това нещо истински да влезе в теб. То е само два часа. Но важно е какво ще направиш тъкмо в тия 2 часа – това е твоето време. И изпълниха обещанието си. Сърцато. Професионално. Мощно. Красиво. И – разбира се, за разлика от лиричната атмосфера на концерта с Филхармонията – по-твърдо. /Впрочем, при произнасяне „хард” и „арт” звучат почти еднакво. Което за ФСБ си е емблематичен почерк./
Няма да правя типичен репортаж от концерта. И да карам хронологично по сетлиста на вечерта. Бяха изсвирени наистина някои нечувани на лайв парчета от времена, когато техните винили бяха ценност и култура. /Но такива са и сега./ Лирични отклонения успокояваха повърхността на реката от звук, а преобладаващото течение бе с много плътна ритъмсекция и чести диалози на китарата на Лечев /и на моменти на Ники Копринков/ с клавирите на Бояджиев и Цеков. Репликите с електрическата цигулка разискряха картината в сблъсък на лава с лед. Пианото на Косьо внасяше романтика и класическа носталгия /като Епизод от романтичен филм/, след която /практически/ тройният комплект ударни заедно с баса на Звездомиров връщаха пулсацията като физическо усещане в залата. Имаше градация на чисто музикалния поход вътре в картините на отделните парчета, с приближаването на финала дори поднесоха няколко без пауза.
Наистина любопитно бе сценичното инструментално присъствие на сцената. Два отделни – но и допълващи се – сета барабани с един джазов и един класически музикант зад тях. Плюс още един комплект с всякакви перкусии и джаджи за „фена на хаус-а” - Борчето. А това са Румен-син, Борислав и Стефан – следващата генерация Бояджиеви и Цекови. Много мощен ритмус, който – страхувам се – че не всяко кътче на залата е поела както трябва. Звукът – поне от моето място – бе добър /като че ли с една „идея” по-слаб, отколкото ми се искаше на душата/. Днешната електроника вече може да изпълнява чудесата, измислени от човек. На моменти обаче, ми се стори, че усещам разлика при разливането на живия инструментал с вплитането на пасажи от „машините” /ако не ме разбирате какво се опитвам да предам с някакви думи – значи, или при вас не е звучало така, или ЕГН-то ми е седнало на ушите/.
Впрочем, впечатлен съм от качеството на звуковата картина в друго отношение. Но не знам дали просто не ми липсват едни стари концерти на наши и първите гостували чужди групи в летни театри като този в „Парка на свободата” /днешна Борисовата градина/ или в Слънчев бряг. Тогава, може би, далеч не чувахме всичко, а и думичките от песните си ги знаехме наизуст. Но някак, „саундът ни удряше в стомаха”. Сега дори Live звукът вече е като от компакт диск: стегнат, точен, ясен и не толкова физически „сочен”. Жанрът на групата също предпоставя различни усещания. Китарна банда като Status Quo те забива в седалката, но пък такава като ФСБ е способна да ти отвори друг красив свят в залата и той е по-еднакво осезаем за публиката там. И действително беше красиво и празнично. Какво повече да искаме в това Вълче време…
Хм, може би като каприз: понеже вече бях пял на финал на техен концерт „Високо” /миналата година/, този хардLive ми се щеше да завърши с нещо като „Острие”, примерно. Или като бис. Но си давам сметка, че времето, звездите и гайдата наистина могат да съберат 3000 души в едно сърце, в една песен и в една думичка само.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)