Един от най-успешните сборници с разкази на нашия автор Деян Енев - „Ези-тура“, ще бъде преиздаден от „Сиела“ 15 години след първото му пускане на пазара.
Свързахме се с него по случая, за да му зададем няколко въпроса:
Разказите ви са изключително земни, но същевременно с това успяват да отвличат читателя от всекидневието. Каква е според вас целта на литературата– да отвлича своята публика от реалността, или да я поставя в положение на засилена реалност?
Нека първо да честитим 24 май, празника на буквите - на учениците, на учителите, на писателите, на журналистите.
Формално погледнато, съществуват книги, които обслужват и двата типа писане – създаването на паралелна реалност или създаването на хипер реалност. Но това е въпрос на технология, не може да служи за цел. Литературата според мен няма цел – доколкото няма цел дишането. Литературата чрез Словото е единственото изкуство, което може да възстанови живота в неговата пълнота. Ако ползваме микроскоп, изведнъж светът разкрива много свои нови тайни. Ако ползваме телескоп – също. Е, литературата е едновременно и микроскоп, и телескоп.
Най-общо казано, ние живеем постоянно в два свята – светът вътре в нас и света извън нас. Литературата е единственото изкуство, което събира тези два свята в едно. В този смисъл, тя е жизнено важна – точно колкото и дишането. Защото ни прави цялостни. Нечетящият човек е беден човек, половинчат човек, разкъсан човек, душата му е раздрана, в дрипи, ако мога така да се изразя. Литературата е единственото изкуство, което активизира в пълнота вътрешното ни зрение. А без неговото функциониране човек е загубен.
Колко от разказите си в този сборник дължите на случайността и колко са предварително замислени?
При писането няма случайности. Писателят е човек като всички други хора – с една уговорка. Той постоянно държи шлюзовете на сетивата си широко отворени. Защото всичко, което усети, долови, види и чуе, може да му послужи рано или късно по време на акта на писане. И той го знае. С еднаква сила важи и другото – предварителният замисъл при писането не е онова, което си представяме под това понятие. Защото наистина словото е инструмент, сечиво на писателя, но и писателят е инструмент, сечиво на Словото. Казано просто – чак когато седне да пише, писателят включва до край тези две опции.
Разкажете ни повече за самата книга - „Ези-Тура”
Тя съдържа 42 къси разказа. През 1997 г. ми се обади Иван Матанов, зам.-главен редактор на в. „Стандарт”, и ме покани да пиша всяка седмица разказ за тях. За което и досега съм му благодарен. Та в книгата „Ези-тура” направих подборка на разказите, публикувани в продължение на три години във в. „Стандарт” – от 150 разказа останаха 40.
Благодаря и на Георги Гроздев от издателство „Балкани”, който пък ме покани да събера тези разкази в книга. Книгата стана тъничка, но имаше чудна съдба – за две години претърпя две издания и бе наградена с Годишната награда на Съюза на българските писатели и с Националната награда „Христо Г. Данов” в категорията „Българска художествена литература”.
И тук идва ред на третата благодарност, към издателите ми от „Сиела” – Константин Йорданов, Захари Карабашлиев и Краси Гетов, както и към художника Дамян Дамянов, които направиха сега възможно третото издание на книгата.
Хвърляте ли често ези-тура?
Не.
Как избрахте късия разказ като форма на творческа реализация? Елин Пелин например сам е признавал, че пише къси разкази, защото го е мързяло да напише нещо по-дълго, споделяте ли тази черта в писането с него?
- Не е до мързел, а е до нагласа. Поезията за мен е най-високото състояние на Словото. А в сферата на белетристиката най-много се родее с поезията тъкмо късият разказ.
Ето какво казват Антон Дончев, Георги Господинов, Людмил Станев и Мирослав Пенков за „Ези-Тура”:
Предговор от акад. Антон Дончев
Има на стената, на дувара на къщата, в която живее нашата душа, окачена една пушка. Стара пушка, пълни се откъм дулото. Виси празна на стената, откъде ще й намериш в наши дни шепа барут, да го сипеш. Откъде ще намериш куршум, да пасне на зиналото дуло. До пушката на стената виси една ножница. Сабята ли, мечът ли – няма ги. Ножницата е празна.
Един човек намери барут и куршум, който точно да пасва на дулото на пушката. Да я зареди, да може да гръмне. Ако душата ти е точен стрелец, ще улучиш. Същият човек намери метеорит, парче желязо, паднало от небето, та изкова сабя да пасне в ножницата. Преди него се опитваха – или острието дрънкаше като език на камбана, или голямата сабя не влизаше.
Този човек е Деян Енев. Той изля куршум по мярката на пушката. Той изкова сабя по мярката на ножницата. Намери слова по мярката на нашата човешка душа.
Сто реда слова – един къс разказ. Една шепа барут, една капка олово, едно острие от желязо. Пушката и сабята вече не висят празни в дома на нашата душа.
Ние сме въоръжени. Ние може да се вдигнем и да се борим за правда и за свобода. Вдъхновени и въоръжени от Деян Енев.
Георги Господинов:
В разказите на Деян Енев е като по улица „Раковски” от началото на един негов разказ - можеш да срещнеш кого ли не. Даже себе си можеш да срещнеш като млад... Звучи хубаво, но е по-страшно. В разказите от „Ези-тура”, силни като цигари без филтър, резки и къси, не винаги е Раковски. Тук най-често е Курило, Овча Купел, Околовръстното, Люлин, блокове, крайни квартали, всекидневната градска беднота. Тук можеш да срещнеш себе си като Лудия Макс, който си спомня пребит, че е забравил да нахрани щуреца, като момчето с Висоцки, като старците Сарафови от Казабланка, като Галилей от Курило, тичащ да съобщи, че войната е свършила... Остро насрещно писане, понякога свъсено и мрачно, с око за всеки детайл и жест, серт тютюн.
Да четеш Енев наистина е като да пушиш серт цигари – резки и къси, не се церемонят много, удрят директно, парят и давят, помниш ги с дробовете. Но във всеки от тях има нещо невинно и опрощаващо накрая. Утеха някаква. Преди да се е разсеял синкавият дим над главите ни.
Людмил Станев:
В текстовете на Деян Енев малките детайли са важните неща. Всъщност те правят голямата литература. От тях тръгва той, като археолог и възстановява цели животи, и така намира изгубения смисъл на нашето бързо преминаване през този свят. Почтително и внимателно към своите герои, увлекателно, но не и бъбриво, той успява да реабилитира истинските герои на този живот – не тези, които са по медиите, а онези, които в своето непрекъснато движение към търсене на стойностен смисъл може би въртят земното кълбо.
Мирослав Пенков:
Читателят съди, прeтегля, сравнява. Всяка нова книга - с тези преди нея. За да му помогне, издателят слага етикети - цена, биографична справка, сбит преразказ, хвалебствени слова. Все белези на стойност по книжния гръб. А книгите на Деян Енев не търпят белезите. Те не понасят етикети. Силно картинни, понякога автобиографични, понякога съвсем фантастични, абсурдни и чудновати, разказите му отричат всяка стара категория, събарят я до основи и я въздигат претворена. "Ези-тура" е от онези книги, които ти се иска да мушнеш в ръцете на приятел, без обяснение и без причина. Да му кажеш само: чети! Защото думите на Деян Енев не бива да бъдат съдени, прeтегляни, сравнявани. Думите му са песен, която ни унася. Сън, който сънуваме заедно.
Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Женен, с две деца. Бил е журналист в „Марица”, „Новинар”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „Сега” и „Монитор”. Сега е колумнист в „Портал „Култура”.
Издал е 15 книги, среди които сборниците с разкази "Четиво за нощен влак"/1987/ ; "Конско евангелие"/1992/, "Ловец на хора"/1994/ ; "Клането на петела"/1997/, "Ези-тура"/1999, 2000/ ; "Господи, помилуй"/2004/ ; „Всички на носа на гемията” /2005, 2007, 2009/ ; „Градче на име Мендосино” /2009/ ; „7 коледни разказа”/2009/; „Българчето от Аляска. Софийски разкази” /2011/ ; „Внукът на Хемингуей” /2013/.
Издава стихосбирката „Деян Енев – стихотворения” през 2012 г. През 2010 г. е публикуван сборника с християнски есета - "Народ от исихасти", а година преди това през 2009 г. излизат очерците му за писатели - "Хора на перото".
Сборник с избрани негови разкази е издаден на немски и английски. Английското издание две поредни години бе номинирано в най-престижния конкурс за сборник с разкази в света „Франк О’Конър”.
Най-новата му книга се нарича „Малката домашна църква. Съвременни притчи”.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)