„Чайка” прелетя над езерото „Азарян” (галерия)

Театър „Азарян” е факт. В НДК бе открит нов модерен храм на културата, взел името на един от най-големите български режисьори - проф. Крикор Азарян.

На него Чеховата „Чайка” оживя и прелетя над езерото от зрители в зала 2 на НДК нa 26-и октомври. Поставя я един от най-добрите съвременни режисьори Явор Гърдев, известен с нестандартните си провокативни идеи на сцената. Той сътворява на сцена „Азарян” едно безкрайно интересно микрообщество, част от което са някои от най-добрите родни актьори - Снежина Петрова, Владимир Пенев, Николай Урумов, Светлана Янчева, Ованес Торосян, Захари Бахаров, Христо Петков, а ролята на нежната Нина Заречная е поверена на красивата и много талантлива Елена Телбис.

Изборът за пиесата „Чайка” от Антон П. Чехов не е случаен, защото неговите пиеси са били винаги слабост и силна страст на проф. Азарян, а „Чайка” -любима.  Със своята мащабна сценична версия Гърдев показва голяма доза зрялост, като умело успява да разшири хоризонта на Чеховата творба, като излезе от рутината на ограничението, от сериозността и тежестта на психологическия театър на руснака, като го представи в един съвременен модерен вариант, изпълнен с „нови форми”. режисьорът разчупва и овладява цялото възможно театрално пространство на сцена „Азарян”. Излиза от рамките и много точно използва частите от амфитеатралната зала. Обема на игра не е затворен. Има динамичност.

Актьорите играят през цялото време и на сцената, и около и зад публиката. Дори за миг от тези три неусетни часа не се изгубва нейното внимание. Сценографията на представлението, отново дело на Никола Тороманов, със своята зеленина пресъздава красивата природа и провокира у зрителя чувство на спокойствие и мечтание. Лабиринтът и имението, а пред тях езерото. Езерото, както през цялото време актьорите наричат пространството пред тях, е именно публиката. Нина Заречная (Елена Телбис) се чувства като чайка, която прелита на езерото свободно. То я влече, тя не може да живее без него така, както актьорът не може да живее без своята публика. По този начин се чувства една близост, една взаимна обвързаност между актьор и зрител.

Пиесата започва със спусната завеса, а пред нея лабиринтът от зеленина. Там се разиграва първо действие и протича диалогът между Треплев (Ованес Торосян) и неговият вуйчо Сорин (Михаил Мутафов) за ролята на театъра днес, за „новите форми”. Поставя се и важният проблем, същината на пиесата. Интродукцията свършва. „Чайка” започва с пиеса в самата пиеса и с това се слага начало. Завесата е вдигната и е разкрит мащабът на декора в пълния му блясък. Всички актьори са вече на сцената. Започва действието. Безумна, красива динамична игра, в която се разкриват човешки истини за вечното и важното, за смисъла да се живее и лудостта на младостта, за тази разрушена съкровена връзка между майка и син, позната ни още от Шекспировия "Хамлет". Всеки един от актьорите толкова достоверно и истински пресъздава образа на своя герой, че зрителят на моменти се чуди дали в живота си те не са същите. Всеки един от тях е със своя собствен порок и болка, със своята собсвена зависимост и хоби. Малките детайли са важни, а краят драматичен.

„Чайка” през погледа на Явор Гърдев е едно красиво представление, което и за миг не тежи, а провокира, развълнува и замисля...

Бившата Зала 2 на НДК се превърна в модерен храм на културата, като със своя интериор смело може да се открои от всички други театри и да стане символ на новото време. Още с влизането във фойаето силно впечатление правят окачените по целия таван висящи обувки. Тази нестандартна идея е дело на сценографа Никола Тороманов - Фичо, а обувката като акцент е именно защото в младите си години, преди да се занимава с режисура, проф. Азарян е бил обущар. Стените на фойаето наподобяват виртуално пространство. На тях чрез мултимедия се прожектират интерактивни клипове и кратки филмчета с проф. Азарян. Точно срещу главния вход е разположено и отличителното лого и емблема на театър „Азарян” – буквата А, наподобяваща ходещ човек.

Интересна част от интериора на новия театър представлява и „стената на славата”, на която са изложени чифтове обувки на някои от най-големите ни родни артисти от емблематични филми и постановки. Там могат да бъдат разпознати обувките на Апостол Карамитев, Коста Цонев, Георги Калоянчев, Александър Морфов и др. Залата на театър „Азарян” може да бъде оприличена на голям космически кораб или планетариум. Амфитеатралното й разположение я прави по-нестандартна и различна от другите столични театрални зали и предразполага една по-голяма близост на зрителя с актьора. А Сцената, от своя страна, се откроява с дълбочина и въртящите се кръгове.

Още по темата

15/10/2015

Спорт

Армен Назарян: Борбата ни отива надолу

15/10/2015

Култура

"Дневникът на един луд" се завръща в Театър 199 на 17 и 19 октомври

14/10/2015

Култура

Пускат 3 нови дати за "Чайка" в театър "Азарян" поради големия интерес

24/09/2015

Култура

Нощ в "Перото" на НДК

Следете новините ни в GoogleNews