"Чайка" на Чехов открива театър "Азарян" в НДК на 26 октомври

Последна промяна на 23 септември 2015 в 16:37 5782 0

“Ще има театър – той ще се казва "Азарян" и ще отвори врати на 26 октомври от 19:30 часа със спектакъла “Чайка”. Да отгледаш театър е като да имаш много чувствително, ранимо дете със слаба имунна система. И за подобно създание трябва да се грижиш с много любов и внимание, с цялата си отдаденост". 

Това заяви директорът на НДК Мирослав Боршош на пресконференция днес по случай откриването на новата сцена през есента.

“Всеки грозен шум, всяка ругатня, обида или незачитане на театъра може да го прекърши. За нас театърът не е само билетчета и левчета. Той е състояние на духа - на Двореца и на хората, които работят тук”, допълни той.

“Много съм развълнуван, защото, покрай премиерата на представлението “Чайка”, се случва нещо значително по-голямо, на което рядко съм ставал свидетел в моя живот – откриването на нов театър в България. Всички ние тук се чувстваме съдбовно свързани с театъра и затова, когато се отваря едно ново място, събитието е двойно по-голямо”, коментира режисьорът Явор Гърдев.

Според него изборът на постановката на Чехов е изключително подходящ за откриваща за един театър, а в изпълнението ѝ на сцената ще видим Снежина Петрова, Владимир Пенев, Ованес Торосян, Елена Телбис, Захари Бахаров и др.

Дебютът на Гърдев в необятната вселена на Антон Павлович Чехов – “Чайка”, ще превърне бившата Зала 2 на НДК в най-новото театрално пространство у нас. Със спектакъла, който беше любим на Крикор Азарян, ще се открие на 26 и 27 октомври от 19:30 часа амфитеатралната сцена, която носи името на големия режисьор. Костюмите са дело на Свила Величкова, а сценографията - на Никола Тороманов.

Пресконференцията в НДК. Снимка: НДК.

За спектакъла:

Режисьор: Явор Гърдев
Превод: Мария Вирхов
Сценична редакция и постановка: Явор Гърдев
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Калин Николов
Изпълнителен продуцент: Ростислава Генчева
Помощник-режисьор: Михаил Жекунов
Координатор каскади: Велизар Пеев
Реквизит: Елена Ямантиева
Фотограф: Яна Лозева
Графичен дизайн: Теодора Симова

С участието на:

Снежина Петрова – Ирина Николаевна Аркадина
Ованес Торосян – Константин Гаврилович Треплев
Михаил Мутафов – Пьотр Николаевич Сорин
Елена Телбис – Нина Михайловна Заречная
Николай Урумов – Иля Афанасиевич Шамраев
Светлана Янчева – Полина Андреевна
Лилия Гелева – Маша
Захари Бахаров – Борис Алексеевич Тригорин
Владимир Пенев – Евгений Сергеевич Дорн
Христо Петков – Семьон Семьонович Медведенко
Стоян Габровски – Яков


Десетте завета на Крикор Азарян:

1. Бъди в мир със себе си;
2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;
3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;
4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;
5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Калкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;
6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;
7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;
8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;
9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;
10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: “Това и аз го мога”.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !