Осъвременен вариант на романа "Под игото", наскоро излязъл на пазара, предизвика множество дискусии за това редно ли е архаичният език на Вазов да бъде подменян.

Според редактора на изданието Нели Стефанова целта е езикът в него да бъде достъпен за учениците, които не разбират много от думите и фразите от епохата на Възраждането.

"Преведохме романа на съвременен български език, за да може да го прочетат младите хора. В текста са променени над 6000 думи и изречения. За да се запази атмосферата на тогавашната епоха, с чувство за мярка са запазени само онези непознати думи, които я характеризират. (...) В този вид книгата се чете бързо и лесно. вече всичко млади българи имат възможност да прочетат книгата, която определя националното самосъзнание на нацията", пишат съставителите.

Някои от думите в романа са обяснени под черта, а други са директно променени.

Ето няколко примера:

"кобури" - заменена с "калъфи"

"синджир" - заменена с "метална верига"

Прякорът "Руссиян" е преведен директно като "руснак".

Преведени са и цели изречение и поговорки:

„Вържи попа да е мирно селото“: „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“.

„Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“: „Kоито си приличат, се привличат“.

„Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата“: "Разпространяват се идеи за коренна промяна на империята."

"Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете."; "Гочо, иди отвори сандъка от кипарисово дърво и ми донеси кесията в австрийски златни монети."

"Новото "Под иго" е дело на Издателска къща "Византия". Авторът на съвременната му редакция Нели Стефанова пък е и автор на английско-български, френско-български и немско-български разговорници, както и на помагало за падежите в руския език. Съставител и е на други книги.

Адаптирането на литературни произведения за учащи не е новост в световната практика. Често, например, се адаптират по-архаични произведения като тези на Омир или Шекспир. Съществуват и издания, в които паралелно са представени оригиналните текстове и тяхното по-съвременно звучене. По-честата практика обаче е по-непознатите думи да се обясняват в бележки под линия.

„Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на „Под игото”. Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", обясни пред bTV "преводачът" на романа Нели Стефанова. По думите ѝ екипът се е допитвал до деца как разбират Вазовите думи и именно, например, посочили, че "ятаган" трябва да бъде заменен със "сабя".

Според литератори и педагози е важно романът да запази езика на епохата.

„Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, коментира в сутрешния блок на bTV езиковедът от Софийския университет Владислав Миланов. Според него голяма част от „преведените” думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Издателят Манол Пейков е на мнение, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява. „Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес”, коментира той.