Новите книги, с които посрещаме септември

Новите заглавия на книжния пазар, които ви препоръчваме:

„Измамният живот на възрастните“, новият роман на Елена Феранте, спечелила милиони читатели от всички краища на света, е не просто вълнуващ роман за трудното съзряване, а поредната творба на загадъчната италианска писателка, приковаваща вниманието на читателя до последния ред. Красивото личице на момиченцето Джована се е променило, погрозняло е, а самата тя се е превърнала в непокорна тийнейджърка. Поне така изглежда. Но така ли е наистина? И в какво огледало трябва да се погледнеш, за да разбереш какъв си? Джована търси новото си лице в два града, които се ненавиждат и се боят един от друг: горният, лъскавият Неапол, надянал красива маска, и Неапол на низините, средище на крайности и вулгарност. Девойката се лута между тези два града, но в нито един от тях не намира отговор на терзаещите я въпроси.

Елена Феранте вярва, че професионалната публичност на един писател ненужно отвлича вниманието от творбите му. Грижливо пазената анонимност не попречи на авторитетно издание като „Тайм” да я включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. С основание я спрягат и като една от най-въздействащите италиански писателки, майстор на реалистичните психологически романи, т.нар. „трилъри за душата”. Българските читатели я познават от 2009 г., когато у нас излезе романът й „Дни на самота”. Неаполитанската тетралогия, стартирала с романа „Гениалната приятелка“, е брилянтен епос за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през втората половина на миналия век.

Няколко от книгите на Елена Феранте са филмирани. По неаполитанските романи беше създаден телевизионен сериал, чийто главен сценарист е писателят Франческо Пиколо. През май 2020 г. Netflix обяви, че се работи по нова филмова поредица, вдъхновена от „Измамният живот на възрастните“.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан (1850–1893) е френски писател, считан за един от най-големите майстори на късия разказ. Неговите кратки творби се отличават с изящен стил и образен език. Те са породили безброй имитации и са оказали силно влияние върху други майстори на разказа като Съмърсет Моъм и О. Хенри.

Въпреки че кратките истории на Мопасан – над 300 на брой – са изключително разнообразни в жанрово отношение, близо 50 от тях са страшни или съдържат хорър елементи. И именно тези страховити разкази, които се родеят с творчеството на По, Хоторн и Хофман, днес предизвикват най-голям интерес сред критиците и читателите на френския белетрист. Една част от тях са свръхестествени, други психологически или натуралистични, а трети имат сатиричен характер, но повечето са посветени на лудостта, духовната поквара и моралната слабост – любими теми на циничния и песимистичен Мопасан, който се заразява със сифилис още като младеж. И макар засегналата мозъка му болест да не е попречила на способността му да създава блестящи литературни произведения, тя несъмнено е повлияла върху неговото творчество, което не спира да вълнува поколения читатели.
Настоящият том включва най-добрите страшни разкази на Мопасан, някои от които излизат за пръв път на български език. Сред тях е и прочутият „Орла“, вдъхновил Биърс, Блакуд и Лъвкрафт да напишат своите шедьоври „Проклетата твар“, „Върбите“ и „Зовът на Ктхулу“.

Романът "Бежанци" на Весела Ляхова описва трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български.

"Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. Първо – за да се подхрани доста ерозиралото ни чувство за национална консолидация. И второ – за да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество." 
Весела Ляхова

Весела Ляхова е родена през 1961 г. в гр. Пазарджик. „Бежанци“ (2013) е първият ѝ роман. Номиниран е за награда „Хеликон“ (2014) и наградата „Роман на годината“ (2014) на Национален дарителски фонд „13 века България“. Отличен е с награда „Христо Г. Данов“ (2014) и наградата за художествена литература на Портал „Култура“ (2014). Романът представи България на Европейския фестивал за дебютен роман в Будапеща през 2014 г.

Драматичният конфликт между Жан дьо Каруж и Жак Льо Гри остава извън учебниците по история, но става пример за истинска средновековна приказка, в която Стогодишната война на територията на Франция придобива различни измерения.

Мащабното изследване „Последният дуел” от Ерик Джагър съживява тази забравена легенда, в която двама рицари се изправят един срещу друг, а съдебните спорове се решават чрез битка.

Базиран на реални събития и комбиниращ любопитни исторически факти, „Последният дуел” е задълбочено и детайлно изследване на една противоречива епоха, което постепенно измества сюжета си от Западна Европа към Източна и дори достига тогавашните български земи – споменати са градовете Казанлък, Видин и Никопол.

Изчерпателен летопис и същевременно с това напрегната драма, книгата вдъхнови и американския режисьор Ридли Скот, който вече работи по филмовата адаптация на творбата на Ерик Джагър с участието на Мат Деймън, Бен Афлек и Адам Драйвър.

Примо Леви (1919–1987) е италиански разказвач и мислител, една от най-светлите личности, минали през най-тъмните дебри на ХХ век. Потъналите и спасените (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета – Памет за злината, Сивата зона, Срамът, Общуването, Ненужното насилие, Интелектуалец в Аушвиц, Стереотипи и Писма от германци – авторът на епохалните Нима това е човек и Периодичната система разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, агресията, прошката, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната „сива зона“ между доброто и злото.

„Интелектуален и морален триумф.“
–The Atlantic

„Примо Леви прави морална равносметка и задълбава в най-съществените въпроси: свободата, срама, отговорността, съучастието, забравата...“
–El País

„Ако си писател и си се завърнал от ада, за теб има една-единствена тема. Може да ти е важно да пишеш и по други въпроси, така че адът да няма последната дума, и все пак не можеш да се отървеш от това бреме... Както и другите произведения на Леви, Потъналите и спасените се отличава със смелост, бистър и точен ум, непоколебима честност и отказ от криене в утехите на реториката.“
–The New York Times

„Потъналите и спасените е очерк за концлагерната вселена, но най-вече за безнравствената и широкоразпространена склонност на хората към фалшифициране на спомените.“
–Il Messaggero

„Посланието на Леви е ясно: все едно дали сме способни да разберем, или не, длъжни сме да помним. Защото „цялата история на краткотрайния Хилядолетен райх може да бъде тълкувана като война против паметта.“
–The Guardian

„Леви не възнамерява да предлага някакво поучително или „красиво“ четиво, а нещо полемично и по същината си „дразнещо“. Той не търси съгласие, а дискомфорт – нашия, на читателите, които не сме причинявали, но не сме и понасяли мъки и издевателства като онези, които той е преживял и които твърде често сме отказвали да доизслушаме, да разберем...“
–L'Unità

„Може би най-важната книга на Примо Леви и една от най-важните книги от втората половина на XX век.“
–La Repubblica

Примо Леви (1919–1987) е роден в Торино. В университета учи химия. Когато, в края на 1943 г., германците окупират Северна Италия, влиза в партизански отряд. Два месеца по-късно е заловен и депортиран в Аушвиц, където полага принудителен труд на строежа и в една от лабораториите на химическата компания Буна. Концлагерът е освободен в началото на 1945 г. и Леви се прибира в Италия след още девет месеца по пътищата на Полша, СССР, Румъния, Унгария и Австрия. Описва аушвицките си преживявания в своята първа книга, Нима това е човек, а тези от завръщането си у дома – в Примирието (1963). Трийсет години работи в торинската фабрика SIVA – Италианско дружество за бои и сродни продукти. Живее и отнема живота си в къщата, в която се е родил.

Нима това е човек излиза два пъти, с трийсетина страници в повече във второто издание. При своята първа поява през 1947 г. минава незабелязано, но когато издателство Еинауди я публикува през 1958 г., книгата нашумява по цял свят и Леви е признат за един от най-авторитетните гласове на разума и паметта в Европа – „толкова ясен, непоколебим и спокоен, а същевременно човечен и сякаш незасегнат от гняв, язвителност или самосъжаление“...
Сред немалкото други произведения на Примо Леви непременно трябва да се споменат знаменитата смесица от художествена литература, мемоаристика и наука Периодичната система (1975), сборникът с разкази Ключът звезда (1978, удостоен с награда Стрега) и романът Ако не сега, кога? (1982). Потъналите и спасените (1986) е последната му книга. В нея, от дистанция на времето, Леви преосмисля концлагерите – „това чудовищно изкривяване на човешкото“ – и причините тяхното съществуване да стане възможно или да бъде омаловажавано.

Нева Мичева (1973) превежда книги и пиеси и пише за пресата (сборникът с текстове от рубриката ѝ Говори с Нева в онлайн изданието Toest.bg излезе от Жанет 45 през юни т.г.). Завършила е италианска филология в СУ Св. Климент Охридски (1998) и има магистърска степен по журналистика от школата на испанския в. El Mundo (2004).
Сред преводите ѝ на български са Периодичната система на Примо Леви, Коломбър, Шейсет разказа, Чутовното нашествие на мечките в Сицилия и Барнабо от планината на Дино Будзати, Марковалдо, Ако пътник в зимна нощ и Американски лекции на Итало Калвино, Центурия на Джорджо Манганели, Твърди Перейра на Антонио Табуки, Седем кратки беседи по физика на Карло

Следете новините ни в GoogleNews