Росица Кирова: Искам Видин и регионът да оцелеят. Зная точно как може да стане и защо сега е моментът

- Г-жо Кирова, Видин - районът в който сте водач на листата на ГЕРБ-СДС и в който живеете, е най-изостаналият и не само в България, а и в цяла Европа. Какви регионални политики предлагате, за да се преодолеят тези диспропорции?

Преодоляването на диспропорциите е възможно единствено с целенасочена държавна политика в сферата на регионалното развитие и съвсем не означава еднократно усилие. Факторите, които ни поставиха в тази позиция са формирали тенденция, която за 30 години от един жив, развиващ се регион ни подреди на последно място.

Онова, с което трябва да се започне е инфраструктурната свързаност. Нещо, по което се работи активно от няколко години.

Следващата стъпка е привличане на инвеститори и осигуряване на подходяща среда за инвестиции чрез преференциални условия за всички онези, които биха инвестирали и разкривали работни места. Тук има съвсем лесно решение. При устойчива инвестиция в региона фирмите могат да бъдат освободени от данък печалба за определен период от време. 10 години например. Да се създаде към всяка една община в областта “инкубатор за инвестиции”. Обслужването на бизнеса от момента на осигуряване на терен до получаване на РС да бъде администрирано при ясни правила и с максимална експедитивност от местната власт и държавните институции в областта.

Нужен ни е обществен договор като област за пътя, по който решаваме да се развиваме. Трябва да бъдат проведени срещи и обществени обсъждания така, че решението на общността да е информирано и максимално добре обосновано. И ако изберем да се развиваме предимно в областта на туризма (лечебен, исторически, фестивален, селски), със съпътстващ профил земеделие и логистика, то тогава да тръгнем заедно в тази посока и да приложим решенията си съобразени със
спецификата и даденостите на всяка една община в областта.

Разбира се всичко това ще остане само едно хубаво пожелание, ако не се смени начинът, по който след 1989 се гледа на
предприемачите и бизнеса изобщо. И ако обществото ни не разбере, че за онова, което ни се случва сме отговорни самите
ние с изборите, които правим. Затова смятам, че процесът е дълъг. И не минава само през конкретни политики. Минава през промяна в мисленето ни. През осъзнаване на собствената вина за състоянието, в което е региона.

- Нека започнем с проблемите един по един и с Вашите предложения за решения. Видин е най-застаряващият регион. Малкото млади хора също го напускат. Как ще ги задържите по родните им места?

Младите хора не бива да стават заложници на нечии политически амбиции. Те трябва да бъдат изкушени да останат. Как? Отново се връщам на инфраструктурата. Трябва ни адекватна на 21-и век свързаност. Следват инвестициите и разкритите вследствие на това работни места. И разбира се, ако се приложат преференциални условия за стимулиране на бизнеса и
предприемачеството и то като държавна политика към периферните региони, което включва и Видин, те ще останат. Не
всички, разбира се. Но правото им да пътуват и търсят предизвикателства и по-добър живот не бива да бъде ограничавано. Трябва да ги накараме те самите да поискат да останат. И тук идва ролята на качественото образование и условията за отглеждане на деца и създаване на семейство. Както и качественото здравеопазване, което е проблем както за младите, така и за по-възрастното население, което преобладава. В тази насока също има много положителни промени през последните няколко години.

Обновяването и модернизацията на видинската болница, както и привличането на специалисти и медицински кадри в случая с изключително важни за цялата област.

- Именно заради застаряването, в района има огромен проблем с качеството на работната сила и изобщо с намирането й. Какви производства би могъл да развива Северозападът с този ограничен човешки ресурс?

Северозападът има огромен потенциал като природни, културно-исторически и географски дадености. Просто трябва да
използваме тези ресурси и да насочим енергията си в една посока. Заедно. Като общност, която е решена да оцелее.

Аз залагам на решение за развитие на региона в сферата на туризма и услугите.

Малцина извън Видин знаят, че ние имаме минерални извори, които по своите качества са ненадминати в Европа.
Водата, която до 80-те години се ползваше, по свойства е в пъти по-лековита от тази в Карлови Вари. Това в комбинация с река Дунав, Белоградчишките сили, зоната подходяща за ски курорт в община Чупрене, лозарството в община Ново село
и традициите в зеленчукопроизводството и възможността за създаване на екологично чисти био зеленчуци, както и крепостта Баба Вида, джамията на Осман Пазавнтоглу, сградата на една от най-красивите синагоги, строени в България, пристанищата и близостта до Румъния и Сърбия …

Бих могла да изброявам още. Истината е, че когато впрегнем тези дадености с мисъл и план да работят в една посока в областта обезлюдяването ще бъде спряно и ще започнем обратния процес.

- Видин е само на 200 км от София, а до него се стига за по-дълго време, отколкото до Бургас. Пътят с влак отнема над 5 часа. Какво трябва да се направи, за да стане градът достъпен?

Трябва да се построи новото трасе на пътя Видин-Ботевград. Това е причината, поради която участвам в състезанието
за новия Парламент. Да се построи качествено и в реално време, не някога, не след 10 или 15 години, а да до три години. Това е първата крачка. По този въпрос мога да кажа, че полагам усилия през последните 3 години и резултатите са на лице.

Трябва и да се довършат процедурите за трасе София-Монтана с тунел през Петрохан и да се премине към етап на реализация. Всъщност всичко започва с инфраструктурата.

- Знаем, че се рехабилитира пътя Ботевград-Мездра и се строи скоростен път Монтана-Видин през Димово. Този маршрут е с 55 километра по-дълъг, отколкото естествения път през Петрохан, а след това през Дреновец и Арчар. Завинаги ли Видин ще остане с 55 км по-далеч от столицата или все още има шанс за тунел под Петрохан и за скоростен път по най-късото трасе?

За тунел под Петрохан се говори от поне 100 години. От 3 години обаче се работи, така че вече сме на етап възлагане на
ОВОС. Важността на тази връзка и коридор номер 4 за целия Северозапад е изключителна и тласъкът, който може да има върху икономиката този проект огромен. Всъщност е спасителен. Когато през 2017 започнахме действия за магистрала до Видин и тунел под Петрохан, ние си давахме ясна сметка, че това е последен шанс за оцеляване.

Тогава именно гражданското общество във региона осъзна своята сила. Вече не се съмнявам, че проектите ще бъдат осъществени. Няма министър или правителство, което да не чуе добре аргументирани искания и едва ли някой би си позволил да предизвика с пренебрежението си онази енергия, която Северозападът ще отприщи, ако не се довършат тези проекти.

- Беше построен Дунав мост-2, но Румъния така и не изгради бърз път по най-краткия маршрут към Унгария. Ако станете депутат, какви възможности виждате, за да стане мостът използваем и да не се отклоняват камионите 90 км на изток към Крайова?

Проблемите с Дунав мост 2 са няколко и трасето през Крайова не е най-същественият. Днес трафикът на моста
е в пъти по-голям от очакваното. Мостът е използваем, но за съжаление лоши управленски решения в периода 2001-2006, когато започна изграждането му, днес създават редица проблеми. Решението изисква преговори с румънската страна и дипломация и може би помощ от ЕК.

- Много от съставните общини във Видинска област са почти обезлюдени, а малкото останали хора са в пенсионна възраст - Макреш, Бойница, Грамада. Има ли нужда тази област от ново административно деление, за да добият тези общини административен капацитет за управление на еврофондове?

Това е една дълга, болезнена и много важна тема. Държавата ни има нужда от преглед на административно териториалното си делене не само по отношение на малките видински общини. Има нужда от качествена реформа. Но каквото и да се предприеме е нужен дебат с онези, които ще бъдат засегнати. Трябва да си ходил поне няколко пъти в Макреш или Бойница, за да може да предложиш освен експертно и адекватно решение. И наистина има нужда от промени, които да повишат
административния капацитет, но не за сметка на хората там. В момента изискванията за съществуване на една община в много случаи не е спазен, поради демографския срив, но и поради липсата на достъп до здравни услуги в повечето от тях. И не само. Нужен е преглед и дебат преди да се предложи реформа.

Ами ако чрез преференции за бизнеса съживим тези общини? Често мисля и за това.

- Видин разполага с две летища, и двете изоставени. Ще направите ли опит да възродите летището в Иново или вече е прекалено късно?

За летището в Иново ни е нужно едно цяло отделно интервю. Трябва да се направи опит за възстановяването му.
Процедурата не е лека, изисква време, планиране, отчуждителни процедури за възстановените на собственици в реални
граници терени, изисква се местната и държавна власт да работят заедно и то по точно зададен график и ред. В близост
до 100 км. няма летище. Нито в Сърбия, нито в Румъния. Най-близкото е в Крайова и то има по няколко полета дневно. Летището ще ни даде сериозна възможност по отношение на логистика и спедиция, както и за комбиниран речен, въздушен,
пътен и ако се модернизира ж.п. линията - железопътен транспорт.

- Въпреки не лошата Речна гара, Видин няма речен транспорт. Няма речни съобщения с Русе, които бяха два пъти дневно преди години. Може ли да се възстанови речният транспорт и как?

Липсата на речен транспорт е свързана е факта, че ние не използваме ресурса, който ни дава река като Дунав. Това също е въпрос на конкретни решения и политика. Връзката между Русе и Видин не е единственото липсващо звено. В Белград живота е ориентиран около ректа. Там освен превози има много развлекателни заведения и паркове, които са пряко свързани със Сава и Дунав. Има и повече хора, разбира се. Но за да съществува една линия е нужно да има необходимост. Тази необходимост ще се появи, когато регионът ни започне да възвръща своя човешки ресурс. А за целта са ни нужни и пътят, и тунелът и политиките за стимулиране на инвестициите и решението в коя сфера ще развием региона.

- Във Видинска област са Белоградчишките скали и Магурата, едни от най-впечатляващите природни феномени в света. Каква туристическа инфраструктура трябва да се развие, за да привличат те туристи от цял свят?

Тук ще се повторя. Ще потретя. Първото нещо е адекватната инфраструктура. Безопасността на хората, които пътуват.
Времето за придвижване. Комфортът. Следва решението ни на областно ниво как ще развием своята територия. Как да се допълват общините, как да създадем продукт от тези свои дадености, как да разкажем легендата, за да го продаваме след това. Прозвуча лесно. И е така. През 2015-а, аз и “Единни за промяна” при участието си на местните избори предложихме цялостно решение в тази насока. То е актуално и днес. И това е пътят.

- Бихте ли обяснили какво е положението в момента с бившия Химически завод - единственото голямо предприятие във Видин? Чия собственост е, докъде стигнаха процедурите по проверка на приватизационната сделка, Какво се случи с неправомерно отчитания като "кафява енергия" ток от ТЕЦ-а. Как може да се излезе от това положение - обречен ли основният завод във Видин на разруха или още може да бъде спасен?

Този завод не съществува отдавна. Хищническата приватизация и бездействието на много властимащи отдавна затвори темата. Сега останалото от завода е частна собственост. Не зная до къде са стигнали проверките за ТЕЦ-а.

Мисля, че всеки изчегъртан завод в региона е оставил след себе си рана, безработица и малко нереални надежди за възстановяване. Процесът е необратим. Трябва да гледаме напред и да се учим от грешките в миналото, когато някой ни призове да чегъртаме.

- На няколко поредни избора има съмнения за контролиран вот в ромските секции на Видин. Ще гласува ли Бончова махала свободни на тези избори или пак ромските тартори и лихварите ще съберат паспортите?

Не зная кой как ще гласува. Съмнения винаги има. Трябват, обаче доказателства. А що се отнася до ромските секции, в нашата махала отдавна има нормални, работещи, мислещи граждани. Историята с тарторите е малко поизтъркана. Лихварите и в град Видин могат да събират паспорти. В заложните къщи и игралните зали на един конкретен лидер на нова партия може лесно да се получат пари срещу ангажимент за глас в полза на партията му. Това е в полето на полицията и прокуратурата. И е валидно за цялата страна.

- Вие бяхте едно от емблематичните лица в партията на Слави Трифонов, още преди тя официално да бъде създадена. После преминахте в ГЕРБ. Можете ли да обясните защо смятате, че така ще сте по-полезна за Видин и региона?

Партиен член бях за кратко. И не защото това е целта на живота ми, а защото искам промяна и зная, че тя може да бъде
осъществена само чрез личности и участие. С гледане отстрани нищо не може да се промени. С клишета, етикети и лозунги също. С мрънкане и фейк новини в социалните мрежи отново няма да стане.

Аз явно не се вписвам в партийния модел. По-сложно е, отколкото изглежда. От 2003 година се занимавам с обществени дела.

Искам Видин и региона да оцелеят. Зная точно как може да стане и защо сега е моментът да довършим започнатото с протестите през 2018-а за пътя и тунела. Имам отговорност към видинчани, които още през 2015-а ми се довериха. Има много
начини да си полезен и да правиш онова, в което вярваш. Аз не се отказвам лесно. Но и не търпя някой да си мисли, че може
да ме ползва и наставлява безпринципно. 

Винаги съм била себе си и съм отстоявала онова, в което вярвам. Днес водя листа номер 5 като гражданска квота и никой не ми е поставял условия за партийно поведение и дисциплина.

И все пак аз съм десен човек. Вярвам в свободната инициатива. В листата на ГЕРБ бях поканена, заради приноса ми за пътя Видин - Ботевград и гражданската енергия, която ние, хората от Видин успяхме да насочим така, че днес вече да се строи трасето.

Но ако искате по-дълбока причина, там съм, защото мога да бъда полезна, последователна и упорита съм и ще браня
интересите на региона, без да отстъпвам. И нещо важно. Единствено в програмата на Коалиция ГЕРБ-СДС са заложени като приоритети тези два важни за региона ни проекта.

Предизборна публикация

Следете новините ни в GoogleNews