Лозан Панов: Ако имаше дебат, щях да попитам г-н Радев откога смяната на едни мутри с други е борба с мафията

Лозан Панов е роден в София, юрист по образование. Той е председател на Върховния касационен съд, в момента е в отпуск като кандидат за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от Демократична България. 

- Г-н Панов, поканихте на дебат Румен Радев, Анастас Герджиков и Мустафа Карадайъ – някой от тях отговори ли на поканата ви?

Отговори няма, но дебатът между основните претенденти за президентския пост не е важен за мен, той е важен за българските избиратели, защото информираният избор е правилният избор. Гласуването у нас изглежда все едно бъркаш в торба със змии и се надяваш да хванеш водна, а не отровна, а то все пепелянки излизат. Кой според Вас трябва да ни покаже коя змия каква е?

Всъщност допреди по-малко от година битуваше тезата, че свободата на словото била смачкана от предишното управление. Монолозите на г-н Борисов във Фейсбук и невъзможността да му бъдат задавани въпроси се считаше за голям грях. В тази връзка бих попитал каква е разликата между монолозите на г-н Борисов и монолозите на г-н Радев. Струва ми се, че за пореден път едни цинични играчи, които са превърнали медиите си в „патерица“ на много по-мащабни интереси, отново търгуват с влияние. Сметката от тази търговия ще платят отново българските избиратели. Затова бих се обърнал към Вашите колеги, за да попитам: "Къде сте, търсачи на истината? Събудете се! Защо мълчите?".

Но не приемайте, моля Ви, призива ми като лична нападка или нападка към г-н Радев. Не го приемайте и като защита на г-н Борисов. Приемете, че говоря истината, илюстрирана с факти, а тя не принадлежи нито на Панов, нито на Радев, нито на Борисов. Правя го поради липса на други желаещи да сторят това и с грижата да предпазя нашата клета страна от идването на нов „Борисов“, в още по-брутален вариант.

За да не съм голословен, ще дам и един пример. Едно от първите действия на Радевото правителство бе да смени директора на най-голямата „бухалка“ на Борисов – Националната агенция по приходите. От биографията на новия шеф г-н Румен Спецов научих, че в миналото е бил данъчен инспектор, занимавал се е при това с „особени случаи“. След това обаче си тръгнал от агенцията и от мастит данъчен се превърнал в пълен лаик, пък взел, че си купил и фирма с огромни задължения по ДДС. Вместо да уведоми прокуратурата, г-н Спецов намерил клошар, на когото продал дружеството, и така се спасил и излязъл от злощастната сделка чист като сълза, за да се върне преди няколко месеца на бял кон в приходната ни администрация. По стар прокурорски обичай г-н Гешев „изпра“ и г-н Спецов, от което става ясно, че момчетата са успели някак да се разберат. Ако имаше дебат, щях да попитам стисналия юмрука антимафиот №1, който призовава „Мутри, вън!“: Откога смяната на едни мутри с други се счита за борба с мафията? Ще припомня само, че през 2009 г. господин Борисов също не дойде на власт с преврат, а с редовни избори и с обещанието да се справи с корупцията на Тройната коалиция. Случващото се днес удивително ми напомня за 2009 г., когато господин Борисов като Батман, на когото наподобяват и някои нови момчета в политиката днес, громеше от телевизора корупцията на всички нива. Защо днес сме забравили вече, че госпожа Нинова беше част от онази коалиция, чиито кражби доведоха господин Борисов на власт? 12 години по-късно равносметката е, че съдебната ни система е напълно завладяна, а цялата борба е била да се сменят едни крадци с други. Нека не забравяме, че господин Борисов бе послушен навън, затова и дойде на власт „с медийни фанфари“. 

Кого ще подкрепите на балотажа на 21 ноември, ако има такъв и Вие не сте един от участниците в него?

Бих подкрепил всеки кандидат за президент, който работи в името на националния ни интерес. За мое огромно съжаление нито господин Радев, нито господин Герджиков попадат в тази хипотеза. Господин Радев спечели първия си мандат благодарение на Русия. В тази връзка бих искал да припомня неговата позиция за Крим, която беше позиция на несвободен човек, който дължи някому нещо. През 2017 г. в интервю за канал France24 г-н Радев заяви, че Крим е украински, но де факто е руски. Не можело да се пренебрегва реалността, че имало руски флаг в Крим и това било реалността. Очевидно няма да получа възможност да го попитам, но не пречи от Вашата трибуна да задам въпроса по същия начин ли би мислил, ако господин Ердоган дойде и забие турско знаме в Родопите?

Свикнал да печели с чужда подкрепа, за този мандат господин Радев очевидно се е огледал за нов благодетел. Ако някой счете твърдението ми за голословно, нека погледне внимателно политиката на медиите, чието оцеляване се дължи на американска финансова подкрепа. Широко затворени очи за безобразията при управлението на здравната криза например и серия от публикации под надслов „всички обичат …Радев“. Само днес починалите са 334 души.

Господин Герджиков определено е троянският кон на ДПС. Ще припомня едно знаково посещение на господин Борисов в Турция при господин Ердоган в навечерието на предишните избори. Осиротял и по примера на македонския си колега господин Груевски, който бе приютен в Унгария от Виктор Орбан, и господин Борисов търси за себе си подслон в случай на нужда. Наблюдавайки регулярните срещи на господин Пеевски с кметовете на ГЕРБ, имам усещането, че досега господин Борисов беше дал само съдебната система на ДПС, сега е на път да го направи и със своята партия.

Онова, което свързва господин Радев и господин Борисов, е, че и двамата тайничко се кланят на „руския цар“. Ще припомня само инвестицията от над 2 млрд. лв. в нар. Турски поток, която едва ли някога ще се възвърне, но за сметка на това подпомага установяването на руска хегемония на Балканите. Не си спомням господин Радев да е възразявал някога срещу политиката на Русия както у нас, така и на Балканите. Струва си да си припомним как неговото вице госпожа Йотова, виден функционер в БСП, унизително се просна в краката на руския патриарх, който бе изпратен от Путин, за да размаха пръст на държавния ни глава и да ни унизи. За мен най-удивителна е недалновидността на САЩ, защото преплитането на руските и турските интереси в последно време е факт, а това крие голяма опасност.

- Не чуха и призива Ви да излезете заедно публично и да призовете хората да се ваксинират – защо според Вас?

Високата смъртност по време на пандемията е въпрос, който касае националната ни сигурност, и би трябвало да е първа грижа на действащия държавен глава. Онова, което правя в качеството ми на кандидат за президент, е да се опитвам с призиви да спася човешки живот. Напълно съм наясно, че така отблъсквам избирателни гласове, но това няма никакво значение. Факт е, че действащият президент не направи нито едно обръщение към нацията, за да се опита да предотврати катастрофата, която наблюдаваме. Лятото президентът ни беше зает с политически инженеринг и затова то премина в пълно безхаберие що се касае до ниския процент ваксинирани, а в настоящата предизборната обстановка този проблем се пречупва през призмата на втория президентски мандат.

- Защо страната ни е на последно място по ваксинация срещу коронавируса в ЕС? Кой се провали - предишните или сегашните управляващи?

До момента ставаме свидетели на прехвърляне на отговорността от господин Радев на господин Борисов и обратното. Истината е, че цената за патологичния егоизъм и междуличностните проблеми между двама ключови държавници се заплаща от броя починали, станали жертва на лошо управляваната здравна криза. Затова и в последно време често се питам - какво трябва да сме толкова съгрешили, че да заслужим такъв елит.

- Няколко пъти казвахте по време на предизборната кампания, че е важно хората да избират с ушите си. Кое е най-важното, което искате да чуят от Вашите послания?

Много бих искал разумът по време на избори да не го пускаме в отпуска. Вместо да се делим на отбори, в които да се нападаме в полза на един или друг кандидат, да мислим критично и да съдим кандидатите по делата, а не по думите.

Най-старата книга казва, че познанието носи печал. Да речем, че от престоя ми по върховете на съдебната власт успях да натрупам много познание. С този запас се обръщам към българските избиратели, за да им кажа: не допускайте отново да Ви измамят. Изборът между господин Герджиков и господин Радев не е между свободни хора, тъй като нито един от двамата не е в състояние да защити националния ни интерес, дори да има желание. Кому е нужен такъв държавен глава?

Съдебната реформа е наболял проблем в държавата, но като че ли всичко в публичното пространство се свежда до смяната на главния прокурор и закриване на спецправосъдието. Това ще върне ли на българите вярата в правосъдието?

В момента успоредно протичат две кампании – президентска и парламентарна. Като единствения участник, който идва от редиците на съдебната власт, рефлексът ми по темата за реформа в тази област обяснимо е най-силен. Последните седем години от професионалния ми път изминаха в борба да предотвратя безобразията, които вършеха ДПС, ГЕРБ и БСП, във Висшия съдебен съвет.

Освен за междуличностните проблеми между господин Борисов и господин Радев, никой до този момент не е разбрал какво мислят двамата и за какво се борят по отношение на фигурата на главния прокурор. Етюдите, който са ни разигравали и двамата, че се борят с корупцията, разбира се, в различен период от време, са истински фарс. Как точно се борят с тази корупция, след като законодателството ни повелява, че само един-единствен човек решава на кого да бъде повдигнато обвинение? Докато двамата хвърлят прах в очите на хората, господин Гешев еднакво добре покрива с чадъра си както пачките и кюлчетата, така и продадените на клошари фирми с огромни задължения.

- Слушате ли често „Фалшив герой“ на Тодор Колев?

През последните седмици дори си я припявам, защото конкуренцията вече е много голяма. Много се мами в публичността ни. Не се ли събудят хората, ще се въртим в този кръг до безкрай. Но аз вярвам, че това ще се случи съвсем скоро.

- Президентът има малко правомощия. В какво виждате най-важната му роля?

Възможността да ползва „високия глас“ на институцията, с който да задава приоритетите ни, смятате ли, че е малко? Но това далеч не означава да излезеш и да издекламираш, че сваляш доверието си от някого и с това всичко да приключва. В последно време много се говори за протести, за революция, за антимафиотски фронт. Струва ми се, че трябва да припомня, че протестите започнаха миналото лято, а Бойко Борисов за пръв път в историята на неговата партия през април тази година довърши своя мандат. До април вдигнатия юмрук на господин Радев не го видях, а през това време господин Борисов окончателно успя да унищожи бизнеса на съпругата ми. В началото на тази година тя написа открито писмо до господин Борисов, с което направи последното възможно усилие да спаси това, което е градила в продължение на 25 години. Изглежда революцията с „вдигнатия юмрук“ я беше подминала, а по действията на господин Борисов тя не беше разбрала, че се е случила, затова се опита сама да разобличи един развилнял се егоманиак. Цената, която плати да се изправи срещу него, бе непосилна, но въпреки това тя беше готова за това.

- Ще разговаряте ли с всички партии за съставяне на правителство, ако станете президент?

Президентът е длъжен да разговаря с всички, защото зад всяка политическа сила стоят избиратели, които имат право да бъдат представлявани. Да не положиш минимални усилия за създаването на правителство, да използваш всяка възможност в публичните си монолози да дискредитираш партиите за неспособността им да сформират правителство аз считам за опит за делегитимиране на политическата ни система. Кой има интерес това да се случи?

Досега никога не съм ставал свидетел на такъв медиен комфорт, от какъвто се ползва настоящият ни държавен глава и неговите две служебни правителства, ведно с възникналите от тях политически формации. Учудва ме как хората допускат държавният ни глава така да ги унижава. Господин Радев дължи на избирателите дебат, защото той не е цар, а се държи като такъв. Разбирам, че ние всички сме „плебеи“, които не сме в състояние да достигнем до неговата „висота“. Кой пречи днес на медиите да му поставят неудобни въпроси? Моделът, по който се развива тази предизборна кампания, ни приближава до Африка, но не и до Европа. Той дори не отговори на поканата ми, която отправих не заради себе си, а заради това, което дължим двамата на българските избиратели.

От седем месеца господин Радев еднолично управлява страната ни при чудовищна смъртност. Няма опозиция, която да хвърля поне малко светлина върху действията на управляващите. Той наруши дори българската Конституция, а борците за съдебна реформа аплодираха това. Борисов определено има за какво да му завижда.

Опасността след изборите да се радикализираме с оглед на няколкото вида кризи, през които предстои да преминем, и да залитнем в посока президентска република, е съвсем реална, а това не е заплаха само за Борисов, това е заплаха за всички нас.

Как ще отговорите на упреците, че водите негативна кампания?

Всичко, което изброих по-горе, нямаше да се случва, ако в политиката ни влизаха праведни хора. Онова, за което се боря, го показвах в продължение на седем години, ще повторя и сега – трябва да спрем кражбите, а работещата прокуратура е единственият начин това да се случи. Другото са анимационни филмчета за забавление на публиката. Президентът е този, който може да инициира конституционни промени, но се уплаши и не го направи.

Слоганът на кампанията ми, ако Ви е направило впечатление, е "На страната на истината". Тя може да не е красива, но е истина и заслужава нашето внимание, защото само истината може да ни направи свободни. Пред свободния човек винаги има много хоризонти, но нека не забравяме, че свободата е и отговорност.

Избори 2021 г.

Следете новините ни в GoogleNews