Комикът Идрак Мирзализаде изнася стендъп спектакли по TNT от 2010, а след разочарованието от телевизионния хумор заедно с други колеги организира независимия "Стендъп клуб № 1 ". Участниците в този клуб успяха да променят отношението към сатирата в Русия - в страната започна възходът на независимия стендъп, който често беше хвален за смелите си шеги (включително тези за политика). През 2021 г. държавата предприе атака срещу стендъп комиците – на самия Мирзализаде му беше забранено да влиза в Русия за срок от 14 години заради шеги с руснаците и тяхната ксенофобия, впоследствие МВР на Русия съобщи, че Мирзализаде е нежелан в Русия пожизнено. Специалният кореспондент на Медуза Саша Сивцова разговаря с Идрак за състоянието на руския стендъп след 24 февруари и защо това много стендъп артисти избягват да говорят за войната.

- В Тбилиси ли си сега?

- Да. Утре (8 юни - ок. Meduza) имам концерт в Батуми, а след това няколко концерта в Израел.

- Тъгуваш ли за Русия?

- Сякаш не е време за точно за тази емоция към тази страна. В последните месеци ако тъгувам, то е само за конкретни хора, приятели. А иначе - не усещам нищо.

- През последните месеци – това от 24 февруари ли е?

- Дори не знам от коя дата. Нещата се развиха толкова бързо, откакто си тръгнах. Бях в Казахстан, после имах представления в Бали, после в Тайланд. Тъгувах за различни хора. Понякога имах чувството за самота. Но това се случваше и в Москва. Но усещането „адски много искам в Москва“ имах само веднъж, когато затваряха стендъп клубът на Нови Арбат. Наистина исках да бъда там. Свързах се онлайн и дори усетих колко яка е атмосферата - всичко ми е толкова мило.

- Щеше ли да напуснеш Русия сега, ако не бяхте принудени да напуснете по-рано ?

- Задавах си този въпрос. Не знам. Трудно ми е да разбера какво бих направил, ако бях в Русия, когато започна всичко това. Аз и така бях планирал да си тръгна. Сега може да звучи странно, но се канех да живея в Минск. Майка ми е там. Мислех си постепенно да започна живот в два града, като си създам място, където да работя. Да изнасям представления в Минск, и да печеля едновременно пари в Москва. После окончателно да се преместя в Беларус.

- Може би тогава тъгуваш за Минск?

- Не, не, сега нямам такива усещания. Там е неспокойно. Навсякъде е неспокойно. И сега нямам усещане за тъгуване. Просто искам спокойствие.

- Продължаваш ли да правиш стендъп сега?

- Минимално.

- Какво имаш предвид?

- Имах само две стендъп изпълнения в Тбилиси. Изнесох първия си концерт тук на беларуски. Той мина добре. Вторият - на руски - беше на едно малко местенце на 30 май. И по темата стендъп това май е всичко.

- Какво правиш?

- Повече интернет дейности, опитвам се да измислям програми, клипове. Стартирахме проекта „Не всичко е толкова просто“ в YouTube. Досега сме направили четири издания и няколко стрийма. Мисля в тази посока.

- Реши да се отдалечиш от лайв изпълненията и да развиваш канала ли?

- Ами да. Дори това, което изпълних на живо на беларуски, също ще го публикувам, защото искам някак си да осмислено да правя всичко. Така че всичко да е в името на нещо, а не само изпълнение в името на изпълнението. Бих могъл да събирам пари за благотворителност, но моите изпълнения са малки, камерни, там няма кой знае колко пари няма да събереш.

В същото време искам да отварям някои теми, да говоря за тях и да ги разпространявам. За да има някакъв смисъл, реакция, да му е забавно на някого. Главното е и на мен да ми е забавно. А да си кажеш каквото мислиш, понякога е забавно.

- Кога реши да се фокусираш върху YouTube?

- Когато започнаха пандемиите, затвориха границите, затвориха институциите - нямаше къде да се играе. А имах желание да творя. Видеото е идеален вариант за намиране на нещо ново, включително публика.

- Харесва ли ти да се изявяваш на живо?

- Става по-трудно да се изявявам заради вътрешното ми състояние. През последните две години от времето е просто непоносимо поради различни ситуации: и в живота, и в страната. Но понякога, напротив, обратно, благодарение на изпълненията успяваш да излезеш от тежкото вътрешно състояние. Сега се връщам към спектаклите. Ще има концерти в Израел.

- Знаеш ли колко руски комици са напуснали Русия след 24 февруари?

- Наистина не ги следя. Мога да посоча 20-ина, които живеят в Тбилиси и Ереван. Не са катастрофално много, но достатъчно. Това явно е повлияло и върху случващото се със стендъпа в Москва.

Появява се нова рускоезична сатира в изгнание. Започва да функционира извън Русия. Пропастта между нея и случващото се в Русия ще се разраства. И между комиците, включително, мисля, също ще има пропаст. Вече започваме да живеем в различни контексти, с различни проблеми и с различни нужди.

- Работиш ли с някой друг, който е напуснал Русия?

- Общувам с всички, но се движа долу-горе самостоятелно. Ето, Гарик (Ованесян) пристигна, с него заедно правим общ канал. Работим с няколко комици от Москва. Има комик от Беларус, пишем много неща заедно, помага с „Не всичко е толкова ясно“. Няма да кажа името му, за да не му създавам проблем. Май това е всичко.

- Защо това може да е проблем за него?

- Защото всичко, което пишем, е предимно „политическо“. И мисля, че няма да му е яко. В момента той е в Русия.

- Сега си в Тбилиси, наблизо има и други рускоговорящи комици. Не искаш ли да развивате нещо като "Стендъп клуб №1"?

- Момчетата, които дойдоха тук, се опитват да направят нещо такова. Имат намерение да правят разни мероприятия и да се подкрепят един друг. Аз не се занимавам с това.

- Защо?

- Един стендъп клуб на Нови Арбат ми стига в живота. Там направихме много неща. Сега бих искал да плувам малко сам, да гледам какво се случва като цяло и да разбера какво да правя.

- Общуваш ли с тези, които останаха в Русия?

- Разбира се. С някои се чуваме веднъж месечно, с някои по-често. Научаваме как са работите, опитваме се да напипаме противоречията и да намерим консенсуси.

- През 2017-2020 г. много хора научиха за независимия руски стендъп. Имаше много внимание, комиците ги хвалеха за смелостта. През последната година, след като те изгониха от Русия, всичко някак си се успокои. Как мислиш, твоята история доколко повлия върху стендъп средите?

- Повлияла е при всички случаи. Много хора ми писаха. Но как точно е повлияла, не мога да отговоря. Съществувам разделен от момчетата, през цялото това време живеех не в Москва и не в Русия. Живеех си с моите си дела и не съм наблюдавал толкова внимателно какво се случва там.

Мога да кажа със сигурност, че момчетата-комици се оказаха в неприятна ситуация. На мнозина им беше трудно да го осъзнаят. Представете си: твой приятел го гонят от страната, в която сте работили заедно. Малко е напрягащо.

От гледна точка на креативността, мисля, че хората преминаха от „Щом ни казват, че нещо не е позволено, значи трябва да говорим за това още повече“ към „Майната му, по-добре да внимаваме“.

- Може и да греша, но изглежда, като че буквално всички в стендъпа са избрали да „станат по-тихи“.

- А кой не беше тих? Тези, които се шегуваха с политиката, си тръгнаха.

Започнахме да правим нашите различни проекти като „Порараз бирацца“ в „Стендъп Клуб“ още през 2016-2017. Ако си спомняте, тогава се шегувахме директно, брутално. Особено Саша Долгополов, още тогава му беше интересно.

При мен лично политическите шеги започнаха да ми идват, когато започнаха да приемат откровено глупави репресивни закони като закона за обида на властта.

Колкото по-навътре влизахме в „Порараз Бирацца“, толкова повече ситуации имаше, когато обсъждахме: „Я, по-добре да не се шегуваме с това, че ще трябва дълго да изрязваме“. По начина, по който се чувствахме в програмата, можеше да се разбере, че нещо не е наред в страната.

- Макар и не винаги остри, комиците често се шегуваха с политиката - беше модерно. Защо всичко изчезна толкова бързо?

- Не го правеха чак толкова много комици. Дори и да беше модерно да се бъзикаш с Путин, това не бяха майтапи, за които ще те плеснат зад врата или ще те преследват.

Глупави шеги като в КВН (Клуб на веселите и находчивите, програма от времето на съветската перестройка, б. р.), които по-скоро не осмиват, а просто предлагат на зрителя: „Вижте колко сме нелепи, че това се случва с нас“, такива и сега има. А тези, които се шегуваха брутално, си тръгнаха. Но такива бяха едва няколко души. Един от тях е точно Саша Долгополов. И тези шеги на Саша не изчезнаха. Той продължава да ги разказва в предаването „Какво се случи?“ в канала „Навални Live“.

В Русия и преди почти нямаше шеги на остри социални теми. Случиха се много лоши неща - но на сцената това беше игнорирано.

Стендъп комиците (говоря за медиите) са свикнали да дават на зрителя това, което той иска. Има търсене на шегички за таксита - ще има милион такива шеги. За тъпи съпруги? По телевизора задължително ще ви ги покажат. Публиката ръкопляскаше и подкрепяше успеха на банални теми. И обратното, когато някой направеше нещо по-трудно, публиката беше по-критична. И сега същите тези хора атакуват комиците за мълчанието им.

Хората, които са говорили по важни теми, и сега говорят говорят. Какви да очакваш от някого, който никога не се е изказвал по тях?

- Сякаш направо ги зачеркваш: „Ако не си казал нещо досега, значи няма да го кажеш никога.”

- Някога бях в телевизионния канал TNT. Защо напуснах оттам? Защото това е конвейр, в който хората говорят това, което върви. Те няма да почнат да променят структурата или темите, защото това си върви, на публиката й е достатъчно. Една от причините, поради които не исках да се развивам там: разбрах, че ако остана, също ще правя долу-горе едни и същи монолози четири пъти в годината. И това ще бъде достатъчно.

Зрителите могат да гледат, примерно, някой си Виктор Комаров в продължение на милион години с едни и същи теми на шеги - нещо се объркало на касата в магазина или дънките са им протрили задника. И зрителите действително се радват на това. Зрителите се кефят редовно да гледат такива л..на. Те не изпитват необходимост тези л..на да се променят. Да очакваш това да се промени, докато зрителите продължат да си гледат „Имало едно време в Русия“? Комиците не изпитват тази нужда.

За другата публика има нещо по-сложно. Всичко се случва закономерно. Ето, ще има голямо общоруско търсене на шеги за войната - не вицове, а поне размисъл - тогава, мисля си, комиците от TNT ще започнат да усещат това и да се променят.

- А какво не е наред със зрителя? Излиза, че той е виновен за всичко?

- Всичко си е наред със зрителя.

- Какво да прави тогава комикът? Няма ли отговорност към публиката? Защо изглежда, като че ли, в този подход към публиката има някаква инертност.

- Просто когато даваш на зрителя едни и същи творчески механизми, отдавна познати интонационни сигнали, нито ти, нито публиката се развивате. Процесът става механичен, роботизиран. В него отсъства животът.

Пример от музиката. В един момент Дорн (Иван Дорн, украински изпълнител и продуцент) изостави познатите на всички хитове и загуби част от публиката си заради това. Но други започнаха да търсят нещо новото в неговото търсене и развиха свой собствен вкус.

- За какви вицове, според теб, сега има най-голямо общоруско търсене?

- Отстрани имам чувството, че в Русия има търсене на абстракция. И ето „Имало едно време в Русия“ помага да се абстрахираш. Комиците от TNT запълват тази нужда барабар с лихвата.

Знаеш ли защо звуча малко ядосано? Когато разработвахме „Стендъп клуб №1“ и осирахме цялото това банално л..но, което върви по телевизора, не ни приемаха сериозно. Даже същата „Медуза“, вие просто пренебрегнахте съществуването на независима стендъп комедия, която напълно промени индустрията. Пишехте за често безинтересни културни явления, а ние бяхме напълно игнорирани, докато не се случи нещо наистина голямо. Независимият стендъп за вас беше деветата дупка на кавала – винаги ме дразнеше това.

Затова, когато ти като журналист на точно от „Медуза“ ме питаш: „А защо е така?“ - тогава искам да те попитам обратно - какво направихте, за да накарате хората да изпитат по-голям интерес към различната сатира? И вие нищо. Така че има толкова предлагане, колкото има търсене. И няма за какво да бъдат обвинявани комиците.

- Стана тя сега!

- „Стендъп клуб“ съществува от доста години и напълно промени индустрията поне на рускоезичната стендъп среда и в най-голяма степен на комедийната сфера в Русия. Защото допреди това всички гледаха и искаха да се качат само на сцената на TNT. А после - голям брой комици спряха да се ориентират към телевизията.

Журналистите са нужни – как иначе да се обясни на странични хора какво се случва в бранша? Често ни задават въпроса: „Защо комиците това, защо онова?“ Но независимата комедия не беше твърде подкрепяна. Присмиваха ни се, ние не усещахме подкрепа, съществувахме напук много години. Когато се случи нещо като арест на комик, или когато човек напусне Русия, или нещо като война, тогава „Медуза“ се сеща за комиците и иска да разбере защо мълчат.

- Е нали продължавате да съществувате…

- Така е. Тези, които са съществували и са преживели някаква репресия от страна на държавата, като цяло продължават да правят това, което са правили. Комиците все още говорят и показват колко истински и съзнателни хора са. Мнозина си го изкарват на Нурлан Сабуров и момчетата оттам, но това е неосъзнато творчество. (Нурлан Сабуров предизвика скандали с рускоезична публика в САЩ, след като отказа да говори за войната, а по повод антивоенен пърформанс на художничка с окървавена рокля се пошегува: „Това мензис ли е?“. Концертите му бяха отменени, бележка OFFNews).

- Какво е това неосъзнато творчество?

- Това е, когато предлагаш дълги години онова, което върви и автоматично кара публиката да се смее. Ако си достатъчно умен, след година работа можеш да разбереш и да изцедиш това, което върви най-лесно. И когато правиш това в продължение на много години, ти правиш по същество неосъзнато творчество. Шегуваш се без осмисляне.

Най-популярните комици са неосъзнатите творчески единици. Това са майтапи, дето просто да си седиш и да се смееш пред екрана. Но това не кара зрителя да се замисли. Затова казвам, че не бива да очаквате нищо от такива комици. Какво рефлексия да има, когато ти в продължение на години правиш неосъзнат стендъп.

Рефлексията ще бъде до степента, до която е позволена. И тези хора ще почувстват момента.

- Искам да поговорим за два от най-известните казуси: „ЧБД“ и Нурлан Сабуров. Това ли са случаите, за които говори преди малко? Когато хората неосъзнато се шегуват?

- Точно така. Това са точно тези случаи. Аз ги обичам момчетата, те са талантливи момчета. В това е номерът, че почти всички са талантливи. Но всичко става за нуждите на зрителя, а не на базата на вътрешно усещане.

Ние (независимите комици) говорихме за това, ние го критикувахме много години преди днешния ден. А сега изобщо не искам да го правя.

Не разбирам защо имаше очаквания от момчетата да си кажат мнението. Те никога не са коментирали убийствата на този или онзи човек, самозапалването на журналисти , митингите, протестите или корупцията. И изведнъж всички решиха неочаквано, че те ще започнат да говорят за войната?

- Сабуров има милиони зрители. Той би бил чут. Към него има високо ниво на доверие.

- Е да. Но само защото този човек никога не го е правил, няма и да му хрумне да го направи.

- Не разбирам как не можеш да не ти хрумне да се изкажеш за войната?

- Много мислих за това: „Как да не разбереш, че някои шеги са неподходящи, че по някакъв начин алегорично можеш да изразиш определена подкрепа или несъгласие със случващото се?“

В резултат на това стигнах до извода, че ако си популярен в Русия, ти си част от системата. Не защото си станал популярен, а защото е почти невъзможно да станеш супер марка в Русия, без да си част от системата.

А системата предполага между другото и вашето неучастие в политическия живот. И това не е някакъв рационален избор – не. Изначално, когато решавате да градите кариера в Русия, вие се отказвате от политическото, защото е необходимо да бъдете успешни. Защото няма търсене, няма нужда, няма разрешение политическото да пълзи по кариерната стълбица, да се изкачва, да излита. Разбира се, това не е посочено в нито един договор, но това е, което чувстват хората.

Условно, нека да разгледаме Instagram. Не е нужна много интелигентност, за да си популярен там. Имате нужда от определени умения – да бъдете арогантен, горделив, да публикувате съдържание със себе си възможно най-често. Редовността ви прави популярен. Но това не означава, че по някакъв начин се развиваш осмислено. Можете да си специалист – да снимаш добре, да измисляш по-яки статуси от другите. Но тъй политическото си съзнание както си е било неразвито, така и ще си остане.

Това го разбираме това, когато видим у хора с милион абонати най-тъпите статуси. И на това се хващат милиони хора. Това е просто огромна аполитична маса, която се храни взаимно.

Каква дилема очаквате от известни хора? „Как можеш да продължиш да живееш, поне не си се обозначил като несъгласен?“? Те нямат тази дилема. Може и някой има, но за повечето тази дилема е заета от въпроси, които им са набивани в главите.

- Какви въпроси?

- „И какво ще променя! А на кого му трябва това? Нямам нищо общо с това. Какво искат от мен?“ Тези мисли замениха въпросите, които в действителност би трябвало да са в главата.

- А какви трябва да са те?

- Основният въпрос, струва ми се: можеш ли да живееш спокойно и да се съгласяваш със случващото се? Тази война не е локална, тя засяга живота на всички хора. И ако се правиш, че нищо не е станало, тогава това като цяло е странно. Ти работиш с хора, винаги си говорил нещо на тези хора. И сега се оказва, че пренебрегваш най-мащабното събитие, което засяга живота на всеки, който те гледа. А щом ти го игнорираш, значи то изобщо не е важно.

Като цяло имах предвид въпросити, на които либералната общност или хората от други страни чакат отговорите от известните личности в Русия. Но, разбира се, каквото и да кажат те, хората винаги ще намерят причина да кажат, че тоя е ******* (сволоч). Така че можете да ги разберем и онези, които си мълчат. Но аз считам, че вземането на отношение е нужно на самия теб.

- Ти лично имаш ли примери за стендъп комици, чието творчество сега те докосва?

- Да, такова творчество, което докосва има много. Например Слава Комисаренко. Винаги се е шегувал на доста аполитични теми, никога не казваше нищо опасно. През 2020 г. се случиха събития в Беларус , в родната му страна, и той реши, че не може да не се произнесе, защото е странно да игнорираш, когато такъв кошмар се случва в твоята страна. И той започна да говори. Бях впечатлен.

Вторият пример е Саша Долгополов. Ние с него тука в Грузия се сприятелихме, много си говорихме. Впечатлен съм от всичко, което прави сега. Сега по друг начин гледам на това, което правеше преди, защото в един момент бях скептичен към него. Мислех, че твърде радикално представя възгледите си, което работи за тясна либерална аудитория и говори на език, неразбираем за хората с други възгледи. Мислех, че няма да има никаква полза, че ще раздели хората. Мислех така преди, не го разбирах. Сега стигнах до заключението, че може би е трябвало да взема пример от него .

Има и други комици, които няма да назовавам. Само ще кажа, че в Русия има много комици, но не и от TNT, които постоянно се изказваха. При някои ходеха даже в домовете им да ги заплашват да не говорят, но те продължаваха. Някои правеха концерти в подкрепа на Украйна, събираха пари за благотворителност. И го направиха в Русия. Един комик тръгна из Русия на турне в подкрепа на Украйна - не знам дали е в Русия сега или не.

Тези хора ме впечатляват. Изисква се смелост, за да направят това, което правят. Но това не са любимите изпълнители на всички, това не са популярните любимци. Това го направиха хора, които винаги са били неразбрани от по-голямата част от публиката.

- Чувстваш ли се разбран самият ти?

- Чувствах се комфортно. Даже не последните години, а още по-рано. Но през последните години във всеки град събирах зала за 200-300 души. В градовете милионери мога да събера 500 души. Това е страхотно усещане, че можеш да отидеш на турне, ще дойдат при теб, можеш да разказваш един час от шегите си. И съм много благодарен на всички зрители, които идваха да ме видят. Но това е осем години работа, понякога мързелива, понякога старателна.

- Дай да обобщим. На какъв етап е стендъпът, който остана в Русия, сега?

- На етапа на създаване, на който си беше. Всичко просто тепърва тръгваше по релсите, зараждаше се индустрията. Това може да се определи от факта, че комиците имаха свои мениджъри, концертни директори. Комиците станаха наистина независими, финансово и медийно се засилиха. Стенд-ъп се изправи. Говоря за самостоятелната му част, а не за TNT.

В индустрията започнаха да се появяват забележителности: Сережа Орлов , Саша Долгополов , Артур Чапарян . Можеш да ги следиш и да си кажеш: „Искам да съм като него“.

Хората видяха този подем. Ако всичко беше вървяло добре поне още пет години, тогава щяха да се появят нови имена и таланти. Новите момчета видяха пътя, по който да вървят. При мнозина от тях публиката се развиваше заедно с комика. Това беше радост за очите. Вдъхваща големи надежди творческа индустрия. Тя можеше да изкара страхотни сценаристи и режисьори на филми. Защото с течение на времето стендъп комедията може да остане любимо нещо, но трябва да се развиваш допълнително: да снимаш, да пишеш, да се изявяваш като актьор.

Човек само да си представяме колко готино би било това. Сега всичко е почти унищожено.

Вероятно стендъпът ще продължи да се развива. Но в условията на пълен контрол, комиците се чувстват неудобно, като всеки креативен човек (и всички хора като цяло). Струва ми се, че сега всеки има много депресивни настроения в главата си и трудно ще се развие.

Въпросът дори не е в това, че ще ви арестуват за няколко думи. Сложността е в това, че сега всички възприемат всичко остро и теб те е страх да не кажеш нещо излишно.

Преди комикът можеше да се зарадва на всяка емоция от публиката, дори отрицателна. Защото това е емоция и ти си я причинил. Това си има своя чар. А сега определено не искам да провокирам негативизъм, за да не оставя неприятен послевкус у публиката. Стана по-трудно да работиш както със зрителя, така и със себе си.

Понякога можеш да кажеш нещо остро или, например, да изречеш някоя простотия, с която да развалиш деня на някого. И после една седмица ще седиш и ще си викаш: „И каква е ползата от това??“ Преди това не ме притесняваше, мислех, че хората сами са отговорни за емоциите си. Но сега хората имат толкова крехък свят и не ти се иска да си допълнителна причина за раздори в него. Мисля, че всички комици сега се сблъскват с тези трудности.

- Но точно това е задачата на стендъп комедията – да разсъждава, да осмисля.

- Съгласен съм. Тук в изгнание се опитваме да разсъждаваме колкото е възможно повече и заради тези, които са в Москва, в Русия, в Беларус. И заради тези, които са тук. Споделяме своята рефлексия и засега няма нищо да ни се случа заради това. Проблеми няма.

Но в Русия е опасно да се разсъждава. Не можеш открито да кажеш какво мислиш, защото на концертите ходят “ешници“ (агенти на Центъра по борба с екстремизма на МВР на Русия, б. р.). Аз не съм бил там, разбира се, отдавна, но чувам от други комици. „Ешниците“ посещават произволни концерти. Когато се притесняваш, че някой гледа представлението ти за да го отнесеш после, е много по трудно да размишляваш.

Принципно комикът нищо не е длъжен. Считам творческите задачи на творческия човек за негов личен избор. И това, че той бил дължал, според зрителя, нещо остава на втори план. Особено ако човек има семейство или дори просто не иска да прекара няколко дни, месеци, години в затвора.

- Каза, че руските стендъп комици в изгнание и тези, които останаха в Русия, имат различна сатира.

- Не е различна, но пропастта между тях става все по-голяма. Създава се нов свят на стендъп комедия в изгнание. Просто живеем в различни реалности и имаме различни проблеми.

- Каква е разликата?

- Проблемът ни е в това, че нашият свят вече е съвсем различен, не онзи отпреди. Ние трябва наново да си го създаваме. Да организираме местата, където ще се представяме, да помислим на какъв език да говорим, къде да си открием банкова сметка, как да намерим по-евтино жилище. Това вече са други проблеми, проблемите на един емигрант.

В Москва проблемите са си предишните. Шегувал си се за нещо и преди, продължаваш и сега да се шегуваш, но вече по-тъжно. Има вицовете са за санкциите, тука имаме вицове за отношенията между хората в изгнание, за езиковата бариера, обажданията до роднините, за политиката на Путин.

- Защо направи стендъп на беларуски?

- Винаги съм искал. И преди да се преместя в Москва, имах две представления на беларуски език. Сега изпитвам нужда да говоря на родния си език сред беларусите. И необходимост да говоря на беларуски. Направих го и много ми хареса.

- Има ли някой от комиците, който през последните десетилетия, според теб, да е осмислял добре темата за войната?

- Американските комици често се изявяваха на военни теми. Мнозина. Във всеки случай Джордж Карлин и Луис С. Кей засягаха тази тема. А и всички по някакъв начин говореха за това в американската творческа среда, не само в стендъпа. Там е прието да се говори за всичко, така че говорят за всичко.

- Защо в Русия не е прието да се говори за всичко?

- Започнах да чета статии и книги по история. Не само след изгнанието ми, но като цяло през последните две години, откакто станаха събитията в Беларус .

Започнах да изучавам какво е Русия. Тогава се замислих, защото руснаците казват, че те и беларусите са братя, но не видях такава съпричастност към емигрантите и белоруското население като цяло в руското общество, каквато имаше в Литва или Полша.

Започнах да се чудя какви политически движения има в Русия - и преди това в СССР. И разбирам, че свободомислещите хора никога не са ги слушали твърде.

Дисидентите, които в съветско време непрекъснато говореха за нарушения на човешките права, просто бяха настанени в психиатрични болници, в затвори и не им беше позволено да живеят. През 90-те години изглеждаше, че времето на свободата е дошло. Всички пак говорят нещо, но умните хора отново не ги слушат. Те биват убивани, останалите се примиряват с това. Не на всички, но на масите, както разбирам, не им пука. И това дори в условия на повече или по-малко свободна журналистика. А сега да очакваш, че нещо ще се получи в условия, когато изобщо няма журналистика, мамка му, сигурно е странно.

- Защо говориш така, сякаш това е краят?

- Не казвам, че е краят. Просто не знам... Твърде много се говори за ядрени оръжия . Това ме вбесява.

Говорих с приятели комици от Москва и наистина се страхувам от пропастта, която ще възникне между нас. Радвам се, че ще се видя с някои от тях и ще преодолеем тази празнина. Но в Русия наистина е по-трудно да се говори за всичко. И ако хората решат да говорят, ще рискуват всичко, което имат. И тогава идва разумният въпрос: "И за какво?" Някой да каже по-късно: „Виж го тоя, и той много знаеше“?

Ти ме хвана в период на максимален песимизъм. Тъжно е, че всичко се разпадна и не е ясно накъде ще отиде – именно защото страната е в такова положение.

Сякаш не отива към посоката на светлината.