Радан Кънев е член на Европейския парламент, избран от листата на Демократична България през май 2019 г. Член е на групата на Европейската народна партия. Участва в Комисията по заетост и социални въпроси, Комисията по петиции и Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

Разговаряме с него по повод инициативата на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“, с която каним кандидати за народни представители и граждански активни личности да се включат в надпартийното обединение в полза на децата на България.

Кои са най-важните европейски документи, свързани с децата, които са приети напоследък от ЕП?

На 26-и май 2021 г., парламентарният комитет JURI проведе работно заседание на тема „Интегриране на правата на децата в законодателството на ЕС“, целящо изследване на възможностите за създаване на „тест за правата на децата“ на базата на съществуващи правила за оценка на въздействието на законодателни предложения (https://www.europarl.europa.eu/committees/en/workshop-on-mainstreaming-children-s-rig/product-details/20210517WKS03581).

На 24-и май 2021 г., ЕК публикува стратегическа рамка за защита на правата на децата и подобрен достъп до основни услуги за уязвими деца („Европейската стратегия за права на детето и европейската гаранция за децата“). Стратегията е фокусирана върху шест тематични области: 1) Насърчаване на участието на децата в политическия и демократичен процес;

2) социално-икономическо включване, борба срещу крайната детска бедност и създаване на подходящи за децата общества, здравни и образователни системи;

3) Борба с насилието срещу деца;

4) Правна система, съобразена с правата и нуждите на децата;

5) Безопасна за деца дигитална и информационна среда;

6) Подкрепа от страна на ЕС на правата на деца в световен мащаб, включително в кризи и конфликти.

Заедно със Стратегията, ЕК е публикувала предложение за препоръка на Съвета относно създаването на Европейска гаранция за децата. Гаранцията цели да предостави инструменти и насоки на държави членки за подкрепа на уязвими деца чрез гарантиране на определени ключови услуги.

На 11-и март, 2021 г., ЕП одобрява резолюция за права на децата предвид Стратегията на ЕС за права на детето (2021/2523(RSP)). Резолюцията призовава за действие от страна на Съвета, Европейската комисия и държавите членки с цел преодоляване на основните предизвикателства в областта.

Предстои да се приеме Европейската стратегия за правата на детето, а България вече трета година няма своя – според вас важно ли е 47-ото народно събрание да приеме този документ?

Разбира се, че е важно. Но у нас този въпрос е изкривен от всеобхватната токсична пропаганда и дебатът е изключително труден. Не съм оптимист, че решение ще се намери скоро.

Обсъжда ли Европарламентът въпроси, свързани с децата, и как се стига до съгласие, когато се взимат стратегически решения ?

Съгласието по тези въпроси в ЕП е сравнително широко и се постига лесно. Темата не е разделяща, единствено крайната „десница“ в лицето на групата ИД („Идентичност и Демокрация“) страни от консенсуса. Но тази група като цяло е подвластна на конспиративни теории и пропагандни клишета, това е част от „идентичността“ й.

Мога да дам много примери за решения и дебати в ЕП, в които темата за децата е обединявала, а не разделяла партиите. Съвсем наскоро, ЕП, чрез комисиите по правата на човека (DROI) и по развитието (DEVE), обсъдиха начините, по които Европейският съюз може да увеличи усилията си за насърчаване на целта на ООН за образование за всички и да смекчи тревожното въздействие на пандемията Covid-19 върху образованието на децата по света. Ще бъде изготвен доклад за бъдеща инициатива.

Европейският комисар по международните партньорства, Юта Урпилайнен, наскоро предложи да се увеличи делът на общото финансиране, налично за сътрудничество в областта на образованието, от 7 на 10%,чрез финансовия инструмент NDICI-Global Europe, който цели да допринесе за предоставянето на основни социални услуги, включително образование в страните партньори.

Давид Лега (ЕНП, Швеция), съпредседател на Интергрупата за правата на детето и докладчик за комисиите AFET и DROI, подчерта, че „в много развиващи се страни училището е подслон, истинско убежище, особено за момичетата“, за децата, които иначе биха могли да бъдат наети от армията или да се оженят рано.

Разбира се, от единството на декларативно ниво до национално законодателство в страните-членки (и социалната политика, и образованието, са преимуществено национална компетентност) има много път, който невинаги бива извървян.

В ЕП има различни тематични интергрупи – на какъв принцип работят и как се сближават мненията на техните членове?

Тематичните групи са чудесна възможност за допълнително взаимодействие на депутатите в ЕП, независимо от политическото семейство към което принадлежат (а в някой случаи дори отсъства такова). Въпросните интергрупи се формират на база на взаимно съгласие между дадена група членове на Европейския парламент, които имат съвместен интерес или експертиза по дадена тема, с цел провеждане на неофициална размяна на мнения, което често подпомага работа ни в съответните комитети. Понякога интергрупите работят върху теми, които нямат директна връзка с конкретни настоящи досиета, а по-скоро се обединяват около важността на даден въпрос/проблем/тема, като целта е да насърчат институциите да им обърнат внимание или в най-добрият случай да ги застъпят в програмата на Парламента. Интергрупите са добър конектор също и за контактите между членовете на ЕП и гражданското общество.

Ето няколко от тях, които са работили по теми, свързани по един или друг начин с политики за децата: Child’s rights, Social economy, Fight against poverty

Когато се прави оценка на въздействието на закони, стратегии, регламенти, директиви, дали се взима предвид ефектът върху децата?

Европейския стълб на социалните права предвижда 20 основни принципа и права за изграждането на справедливи пазари на труда и системи за социална закрила. Принцип номер 11 „Грижи и подкрепа за децата“ е насочен към следните права:

1) Право на достъпно ранно образование и грижи с добро качество;

2) Право на закрила от бедността и право на специални мерки за насърчаване на равните възможности за деца от семейства в неравностойно положение.

Ева Копач, заместник председател на Парламента, e Координатор на ЕП по правата на децата – координаторът подкрепя работата на ЕП с цел правата на детето да бъдат взети предвид при оформянето и прилагането на законодателството на ЕС (https://www.europarl.europa.eu/at-your-service/en/be-heard/coordinator-on-children-rights/children-rights).

Вие лично участвали ли сте в създаването и обсъждането на документ или акт на ЕП, който е пряко свързан с политики за децата?

Разбира се, аз съм член на Комисията по заетост и социална политика (EMPL) и голяма част от работата ни е свързана с децата. Активно участвах в работата по Европейската стратегия за права на детето и европейската гаранция за децата (Child Guarantee).

Работих като докладчик от страна на ЕНП (Shadow Rapporteur) по доклада за насоките на политиката за заетост (Report on the proposal for a Council decision on guidelines for the employment policies of the Member States), със специален акцент върху уязвимите групи, а именно децата. https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2021-0262_EN.html#title2

В България предстоят парламентарни избори, кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?

Инвестиция в бъдещето им от образование през здравеопазване. Основната заплаха за подрастващите в момента е все по-яростно разтворената социална ножица. Това е изключително сериозен проблем, защото задълбочава и без това сериозните неравенства и създава риск от лишаване на цели групи деца от възможността за качествен живот, поставя стоп-линия на бъдещото им развитие, поради факта, че социално и семейно нямат необходимите условия, които да им създадат възможности, независимо от потенциала. В този смисъл ключовата задача на едно здраво общество е да създава благоприятна социално-обществена среда, в която децата да имат сходен старт, да бъдат защитени, здрави и насърчени да се образоват и развиват. Би следвало това да започне от идентифициране на реалните проблеми и предизвикателства, които водят до несигурност, социално изключване или неефективно образование, което не е съобразено с новите реалности и рязко променящия се свят. Основната ни задача като политици е да подготвим децата ни за новите реалности и за бъдещия технологичен и дигитален свят, а дори и за здравните предизвикателства, които по всичко изглежда, че са тук, за да останат…

Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?

Възможно е, надявам се, по социални въпроси. Изключвам крайните националисти, които са склонни да разделят децата по етнически и расов признак и да допускат деца да бъдат „наказвани“ за греховете – реални или предполагаеми, на родителите им.

По отношение на правата на детето, както вече отбелязах, съм скептичен на този етап на развитие на медийната ни среда и политическия диалог. Голяма част от политиците ни и партиите ни се огъват пред всяка пропагандна кампания и нямат нужния кураж, за да бъдат лидери на общественото мнение, а не слуги на жълтите медии.

Бихте ли се включили в „Парламентарна група за децата“ и каква лична инициатива бихте поели?

Аз имам удоволствието да работя в двете комисии, които имат директно отношение към проблемите на децата – ЕМПЛ и PETI, а дори работата ми в комисията по околна среда и здраве, с различни организации, вкл. Червения кръст, така че аз вече съм силно ангажиран с генералните проблеми на ниво социален и здравен аспект.

В каква България бихте искали да расте вашето дете?

Вярвам, че на почти 13 години, Борис вече има свой отговор на този въпрос. И мисля, че неговият отговор е по-добър от моя. Водили сме много разговори по такива теми. И се радвам, че в него не виждам остатъците от дискриминационно мислене, които усещам в себе си.

*Текстът е препечатан от Националната мрежа за децата (НМД)