Разговор с една от основните движещи сили на Animal Rescue Sofia – Пламена Дочева. Animal Rescue Sofia (ARS) е българска организация, работеща за решаването на проблема с бездомните кучета и котки. Всичко започва през 2009 г., когато няколко приятели без финансов гръб и особен опит, но пък с много желание, създават ARS с цел защита на животните. Те стават доброволци в общинския приют "Сеславци", с капацитет около 200 кучета, а от 2010 г. до 2013 г. ARS поема ръководството на общинския приют "Богров" – с капацитет 500 кучета.

През 2014 г., благодарение на даренията от хиляди хора, приют Фермата в Долни Богров отваря врати. Фермата може да приюти до 200 кучета, работи целогодишно и на месец средно задомява около 70 кучета от софийските улици. Много от тях заминават за домове в чужбина, където хората са по-склонни да осиновят непородисто куче. Благодарение на ARS на година средно се задомяват около 850 бездомни животни.

Във Фермата почти всеки ден пристигат прегазени, насилвани или пострадали кучета и котки. В ARS работят по метода "Кастрирай и върни" като единствен хуманен и законен метод за намаляване на популацията от безстопанствени кучета в България. За 7 години в ARS са кастрирани успешно около 10 000 кучета.

Колко лекари работят във Фермата, с какъв екип разполагате? Средно по колко пъти на ден идват ранени животни в спасителния център на Фермата?

От опита си до момента мога да кажа, че колкото и да е голям лекарският ни екип, винаги е недостатъчно. Освен за спешните пациенти, нашите лекари се грижат за здравето и профилактиката на животните, настанени във "Фермата" и "Ранчото". Истината е, че и времето им винаги е недостатъчно. Увеличаването на екипа обаче е предизвикателство, което има финансов, а и кадрови аспект. Така че, в крайна сметка наблягаме на качеството, а не на количеството.

От какво се нуждаете най-много в приюта?

Най-голяма нужда имаме от хора. Хора, които да осиновяват, и такива, които да се грижат за животните с нас. Ако мога да обобщя - най-голяма нужда има от хора, които ги е грижа.

Според вас променила ли се е обществената нагласа към бездомните животни за последните 10 години? Какво е типичното отношение на българите към тях, склонни ли са да помагат, да даряват за каузата?

Има огромна разлика между обществото ни сега и обществото преди 10 години. Animal Rescue Sofia е българска организация и над 80% от дарителите ни са българи. Това, че работим вече 13 години, е доказателство, че българинът, макар и беден, е щедър и обича животните.

Достатъчно висока ли е културата на хората за отговорността на това да имаш домашен любимец? Защо можем да видим толкова много изхвърлени на улицата кучета и котки?

За съжаление, нe е. Промяна има, при това в правилната посока, но все още твърде много хора гледат на домашния любимец като на вещ. И именно това е причината за наличието на бездомни животни. Вероятно ще трябва да се смени поне още едно поколение, преди да спре да се нормализира животът на синджир до колибата, изхвърлянето на новородени нежелани кутрета и т.н.

Вие съобщихте за шокиращия случай с малтретираното бездомно куче Мечо в края на миналата година. Често ли се сблъсквате с подобни случаи на насилие срещу животни?

Насилието над животни е част от ежедневието, за съжаление. Не винаги е толкова фрапантно, както беше случаят с Мечо, но го има и е свързано с предходния Ви въпрос - ниската култура на отглеждане. Насилието над животни не се свежда само до физическото малтретиране, но и до липса на внимание от страна на стопанина. Често "домашните" кучета, които се изоставят при нас, са в много по-лошо здравословно и ментално състояние от бездомниците.

Фермата не е дом единствено на кучета и котки. Разкажете ни за идеята ви за "Ранчото" – убежище за малтретирани коне, магарета и селскостопански животни. Как се случи така, че в приюта попаднаха и коне?

"Ранчото" се появи по необходимост - започна с една скитаща в Сандански кобила, за която ни помолиха за помощ и се разви до това, което е днес - дом и спасение за 25 коня, магаре, бивол, кози... Всеки от тях носи своята тъжна история и за повечето от тях, изборът беше - "Ранчото" или смърт.

Какво за вас осмисля най-много тази тежка работа, успявате ли да усетите доброто, което правите, насред всичко, което имате да свършите?

Понякога е трудно да забравиш трудностите, проблемите, злините. А после някое куче, което е щяло да загине без нас, размахва опашка щастливо и замита всички лоши спомени. Всеки ден в очите на някое от тях, спасените, намирам сила да продължа.

А случвало ли ви се е толкова да заобичате някоя животинка, че да решите да я задържите при вас?

Все още нямам провал като приемен стопанин и успявам да предам животните, за които се грижа, на новите им хора. Допускам възможността, да не е все така, но като осиновител бих спасила едно животно, а като приемен стопанин - десетки. Засега тази мисъл ме спасява от изкушението да задържа някое от тях.

Какво предстои за ARS? Освен "Ранчото" имате ли някакви други идеи за развитие на Фермата?

Подготвяме много и все вълнуващи проекти, с които да продължим работата си. По време на пандемията COVID-19, поставихме на пауза повечето си идеи, защото просто трябваше да оцелеем. Сега нещата лека-полека се връщат по местата си и ще чувате за нас все повече.