Министерството на културата отмени планираната за лятото изложба "Изкуство и култури в България ХVI-XVIII в." в отдела за ислямско изкуство на Лувъра. Намерението на Боил Банов е да се водят преговори за нова изложба с нова концепция. Има риск тези преговори да претърпят неуспех, защото може да се окаже твърде късно, а това поражда гласове на възмущение – как заради „едното нищо“ ще пропуснем шанса да се представим в най-посещавания музей в света. Но дали най-важно е представянето, без значение от посланието, или именно отмяната е правилният ход в случая, припомняйки ни максимата "Уважавай себе си, за да те уважават и другите"?
Потърсихме мнението на един от утвърдените български изследователи на иконографското изкуство на Балканите в османския период – доц. д-р Ваня Сапунджиева, преподавател по църковни изкуства във Великотърновския университет. Тя е автор на книгата „Зографи отвъд границите“ (2016 г., изд. „Омофор“), иконограф и член на групата "Икона“, обединяваща преподаватели по църковни изкуства от България, Румъния, Сърбия, Северна Македония, Русия и Гърция. Участвала е в много колективни изложби в Швейцария, Белгия, Гърция, Франция и др.
Каква е позицията Ви относно решението на Св. Синод да откаже да предостави експонати за планираната изложба в Лувъра?
Светият Синод според мен е изразил напълно очакваната си и разбираемо отрицателна позиция в конкретния случай. От една страна, поради неясната мисия на тази изложба, и от друга, поради несигурните ангажименти към транспортирането и застраховането на ценните за България експонати. Убедена съм, че макар и късна, реакцията на Министерството на културата да отмени изложбата в Лувъра и да води преговори за изложба с нова, различна концепция, е компетентното и по-доброто решение. Защото нека имаме съзнанието, че посланията, които отправяме към младите поколения днес, са съществени при формирането на тяхното разбиране за това, че съвременната култура е следствие от процеси и натрупвания, които сме длъжни да им предадем в пълнота и без изкривявания на историческата истина.
Но какво бихте казали за призива в този случай да „излезем от тесните рамки“?
В предложената тема за експозиция "Изкуство и култури в България ХVI-XVIII в." на пръв поглед се усеща изключително актуалното звучене и тенденции в духа на различни концептуални идеи, които обаче понякога не отразяват обективно конкретни исторически процеси и събития или съвсем ги пренебрегват. Не бих могла по друг начин да обясня как се е стигнало до подобна тема за изложба, в която да се включат експонати от историята и културата на българския етнос от периода XVI-XVIII в., когато оставаме без свое държавно управление. Това е един сложен в икономически и в исторически план период за целите Балкани и още по-сложен за централните Балкани, към които спадат и българските земи. Време на демографска и икономическа криза, условия, в които въобще е трудно да се говори за изкуства и за естетика по начина, по който те се развиват у нас през Средновековието или по-късно през същинското Възраждане.
И все пак въз основа на изследователския Ви опит – има ли основание да се говори за влияние на ислямското изкуство върху българската иконопис в посочения период?
Влияния, разбира се, има, но те следват търговските пътища и са най-вече свързани с копнежа за модернизация, който идва през Италия, люлката на Ренесанса и по-късно на Барока, и от западноевропейските столици – и пак чрез тях индиректно и спорадично комуникират с ислямската декоративност. Ще подчертая – твърде спорадично!
Има още един много съществен фактор в този исторически период, който задвижва почти напълно спрелия механизъм на създаване на произведения на изкуството и това са възникващите малки занаятчийски вакъфски центрове, които благодарение на специалния си привилегирован статут осигуряват възможност за усядане и за сравнително необезпокоявана художествена и занаятчийска дейност. В тези селища, разположени на недостъпни места из планините, за подобни процеси на влияния не би могло изобщо да се говори.
Другите възможни места за създаване на художествени произведения са манастирите и единствената непокътната свещена земя – полуостров Атон. Сами може да прецените доколко вероятно е там да се срещнат ислямските влияния!...
Като иконописец и като учен, посветил около двайсет години в изследване на поствизантийското изкуството в България, ще кажа и няколко думи за същността на християнската образност. Още след възтържествуването на учението на иконопочитанието, отците на църквата определят на вселенски събор критериите, на които трябва да отговаря една икона много лаконично – иконописецът трябва да намери изобразителни начини, които да бъдат „свещено-достойни“ за пресъздаването на образите на светците, т.е. много трудно бихме открили това съжителство на двете култури специално в този аспект на свещения образ. По-скоро е обратното – те имат свои паралелни пътища на развитие, макар и по исторически причини да се откриват на едни и същи географски места на Балканите.
Имаше ли излишно драматизиране, преекспониране на този казус в публичното пространство?
Мнението ми е категорично, че той не се преекспонира. Изразявам огромно съжаление, защото проблемът се корени в първоначалното необмисляне или по-точно липсата на ясни критерии, които биха позволили замислената експозиция да представи културните ценности на България по подобаващ на тяхната стойност за европейската и световна култура начин. Разполагаме с достатъчно компетентни специалисти в областта на българското културно наследство и особено що се отнася до християнските ценности и култура, с богат опит в организирането на експозиции. Тяхното мнение в случая е твърде дълго време пренебрегвано. Изморително и унизително е всички промени да се случват едва след медийна намеса и като следствие от поредния скандал в общественото ни пространство.
Ще да дам пример с една от най-успешните и впечатляващи експозиции на икони и произведения на християнското изкуство с експонати от Света гора – Атон, която през 2009 г. бе представена с огромен успех в залите на музея "Пти Пале“ в Париж. В него, за разлика от Лувъра, има зала с постоянна експозиция на икони, макар и в по-скромни размери.
Изложбата, която в момента предизвиква реакция на голяма част от специалистите в областта на християнското изкуство, би могла да бъде съизмерима с подобни грандиозни прояви най-вече заради посланието, заложено в нея чрез експонатите ѝ, и това послание е много по-дълбоко от поставянето на акцент върху „съвместно съществуване и влияния“ на две култури, които имат съвсем периферни контактни зони.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
28-годишен арестуван сириец избяга от болница в Бургас
Тръмп ще говори със Зеленски и Путин за спирането на войната в Украйна
Русия започва серийно производство на Орешник в ''най-скоро време''
28-годишен арестуван сириец избяга от болница в Бургас