От ями заради прекомерна употреба на вода до домашна система за рециклирането ѝ: какво видя Мина Гули в маратоните си по света

Австралийската активистка и защитничка на водните ресурси Мина Гули пробяга два маратона в България на 25-и и 26 август. Те са част от кампанията ѝ RUN BLUE, която цели да обедини бизнеса, неправителствените организации, правителствата и широката общественост по света за предприемане на спешни действия по отношение на водата. Гули
ще пробяга 200 маратона по целия свят за една година, а България бе първата европейска дестинация на световната кампания.

Недостигът на вода е основен проблем за планетата днес и ще се превърне в още по-голямо предизвикателство в близко бъдеще. Данните показват, че над два милиарда души живеят в страни със сериозен воден дефицит. Учени прогнозират, че до 2030 г. ще има 40% разлика между предлагането и търсенето на вода – разлика, която може да опустоши цели общности по света. Тъй като световното население се очаква да нарасне до повече от 9 милиарда души до 2050 г., прогнозите са, че ще имаме нужда от 57% повече вода, за да задоволим нуждите си, докато засушаването ще продължи да прогресира.

Селскостопанският сектор реализира близо 70% от световното потребление на прясна вода, използвана предимно за напояване.

Г-жо Гули, пробягахте два маратона в България на 25-и и 26 август, за да привлечете вниманието към проблема с недостига на вода на планетата. Какво видяхте у нас? Бихте ли споделили положителни и отрицателни примери за моментното ни състояние – с какво се справяме и с какво – не?

Подобно на останалата част от Европа и света, България е изправена пред предизвикателства по отношение на водата - от засушаването до въздействието на изменението на климата върху валежите. Вероятно ще станем свидетели на все по-екстремни климатични модели, към които ще трябва да се адаптираме. Знам, че река Дунав тече през България, а тази река е подложена на нарастващ натиск от прекомерна употреба за напояване и обществено ползване на водите ѝ.

Едно от нещата, които видях, докато бягах през многото паркове в София, е уважението към водата, парковете и природната среда и разбирането на важността на водата за обществото. И ако хората в България могат да продължат да се отнасят към природата и водата с уважение, в дългосрочен план можем да създадем среда, в която и хората, и природата могат да продължат съществуват заедно.

В България пристигнахте от Турция. Каква е ситуацията там?

От това, което видях, ситуацията в Турция има две страни. От едната има огромни предизвикателства свързани с водните ресурси. Видях видими признаци за това на места като Коня, където минавах покрай огромни дупки - големи площи земя, в които почвата беше пропаднала поради прекомерна употреба на подземни води, предимно за напояване.

От друга страна видях наистина интересни иновации в селското стопанство. Например посетихме ферма, която използва регенеративни селскостопански техники, за да добави повече влага в почвата си, което означава, че не трябва да поливат културите си толкова много, а това като цяло намалява потреблението на вода. Видях и как фабрика, която рафинира, тъче и произвежда памук, е инсталирала редица иновативни системи за пречистване на отпадъчните води. Те предприемат стъпки, за да постигнат целта си да се превърнат в кръгова фабрика, като пречистват отпадъчните води и след това ги използват повторно в производството. Има много различни техники, които могат да се използват за увеличаване на ефективността на използването на водата, както и за по-висок добив с по-малко напояване.

Какви добри практики от видяното от Вас по света можем да заимстваме?

Има много добри практики от цял свят! Някои споменах в предишния въпрос. Но има и други иновации, които хората могат да внедрят в собствените си домове. Срещнах жена в Южна Африка, която беше инсталирала система за рециклиране на битовата отпадъчна вода - тя рециклираше водата от пералнята си, за да напоява растенията си и бе поставила кофи под душовете си, за да събира излишната вода. Виждал съм хора да слагат тухли в тоалетните системи, за да използват по-малко вода, когато ги пускат. И това може да изглежда като наистина прости решения, но ако всички започнем да ги прилагаме, те могат да имат огромно въздействие.

А къде – от местата, които сте посетили – ситуацията е най-тежка и защо?

Това е труден въпрос поради много различното естество на проблемите, свързани с водната сигурност по света. Тя варира от държава до държава, от регион до регион, от континент до континент. Но единствената константа, която открих, е, че водата не е само местен, а глобален проблем. Вижда се повтаряне на проблеми в много различни страни, както и проблеми, възникнали на едно място, поради проблем на друго място. Ето защо не можем да разглеждаме проблемите в различни региони изолирано. Решението на проблема на една държава може да бъде решението на друга държава или това решение може да доведе до верига от действия и въздействия, които засягат по-голяма област. Малки действия водят до големи резултати.

Как нарастващото световно население може да се справи със засушаването така, че да избегне катастрофалното засушаване, което учени вече прогнозират за 2050 г.? Можем ли, всъщност, да го избегнем, или светът е отишъл „твърде далеч“?

Много доклади показват, че ще бъдем в катастрофална ситуация до 2050 г. Вероятно ще се окажем в катастрофална ситуация много преди това, ако сега не предприемем смислени действия, за да защитим нашата планета. За да предотвратим водната криза, се нуждаем от съгласувани усилия за сътрудничество между правителства, компании и отделни лица и да предприемем конкретни действия по отношение на водата. Правителствата имат капацитета да определят дневния ред и да стимулират реална смислена промяна.

Освен това се нуждаем от действия от страна на компаниите, които заедно представляват почти 90% от глобалното потребление на питейна вода, пряко или непряко. Но в крайна сметка това ще изисква действия и от всички нас - хората. Без значение какво управлявате в живота си, във вашата компания, в домакинството или в ежедневните си решения, ние ви молим да поставите водата на преден план.

Наистина е лесно да погледнем тези големи глобални предизвикателства и да си помислим, че те са твърде големи, за да бъдат разрешени. Реалността е, че те, както и други големи, смели и дръзки цели могат да бъдат постигнати, когато предприемем малки стъпки. Независимо дали става дума за провеждане на 200 маратона или решаване на глобалната водна криза, предизвикателствата, които поставяме пред нас, са изключително постижими. И в случай на глобалната водна криза, тези предизвикателства трябва да бъдат постигнати не само за доброто на нашата планета, но и за доброто на нейните хора и бъдещите поколения. Не можем да приемем, че е твърде късно. Не приемам, че нищо не можем да направим. И определено не приемам, че този проблем е твърде голям за решаване. Мисля, че със съгласувани усилия, със съвместни усилия, с обединяването на компании, гражданско общество и правителства, можем да разрешим тази глобална водна криза. Това е целта на кампанията Run Blue.

А как да снабдим земеделието си с достатъчно вода, без това да навреди и как водоемките производства да се справят? Има ли алтернативни пътища за тях?

Има редица примери, в които хората от сектора на земеделието отглеждат култури по устойчив начин, без да вредят на водните пътища, независимо дали това е чрез използването на по-устойчиви видове тор или методи за подпомагане и подобряване на растежа на културите. Видяхме, че водата се използва невероятно ефективно от производителите на памук в Австралия. Те са направили много изследвания и анализи за това как могат да отглеждат повече култури на база капка вода. При културите, изискващи повече напояване, трябва да идентифицираме възможността да използваме или повторно да използваме водата по най-устойчивия възможен начин.

Мина Гули бяга в Панчарево.

Мина Гули (Мелбърн, Австралия) е основател и главен изпълнителен директор на Thirst Foundation и глобален лидер, ангажиран със защитата на световните водни ресурси. След успешна 15-годишна кариера в областта на правото, финансите и изменението на климата, през 2012 г. Мина създава Thirst Foundation - организация с нестопанска цел, фокусирана върху повишаване на осведомеността, призив и стимулиране на действия по отношение на водната криза.

Мина е непрофесионален бегач, пробягала 100 маратона на всеки континент на планетата. През 2016 г. Мина пробяга The 7 Deserts Run (40 маратона през 7 пустини за 7 седмици), през 2017 г. - The River Run (40 маратона през 6 реки за 40 дни), а през 2018 г. се справи с Running Dry (100 пробега за 100 дни около земно кълбо). Чрез тези кампании Мина е изградила общност от защитници на водата в над 190 държави и територии.

Мина Гули е посветила живота си на световната водна криза, защото вярва, че ние можем да бъдем решението.

Следете новините ни в GoogleNews