Как се борят с COVID в Израел - проф. Еял Лешем пред OFFNews

Продължава от стр. 1

Как организирате медицинската грижа за хората с усложнения след COVID?

В общия случай те минават през рехабилитация. Ако някой някой млад и здрав човек прекара COVID и след възстановяването си чувства умора, препоръчваме рехабилитация, която включва бавно връщане към нормалната дейност. Някои хора, които са били хоспитализирани и в интензивни отделения – това са по-възрастни хора със съпътстващи заболявания – понякога страдат от много тежки увреждания на белия дроб или сърцето след COVD и правим белодробни трансплантации, използваме и устройства за подпомагане на вентрикула (електромеханично устройство за подпомагане на сърдечната циркулация – бел. ред.). Някои хора са с много сериозни увреждания след COVID и е необходима трансплантация, за да се възстановят.

Колко хора в страната не са ваксинирани и защо отказват да се ваксинират? Релегиозни вярвания ли ги спират? Страхуват се поради конспиративни теории? Как здравните власти общуват с такива хора?

В 9-милионен Израел 6,6, близо 6,7 милиона души имат поне една доза ваксина. Нямат по-малко от 1/3. Повечето израелци са ваксинирани.

Някои от неваксинираните са или възстановили се, или деца на възраст под 5 години и не им е необходима ваксина.

Повечето хора, които не се ваксинират, са несигурни по отношение на ваксините. Те са млади, здрави и не са убедени, че им е необходимо или че искат, или не намират време да отидат.

Има много малко малцинство – може би няколкостотин души, които обаче вдигат много шум - антиваксъри. Те разпространяват теории, които не са научно обосновани, някои от тях са конспиративни, но такива може да има по всеки аспект от модерния живот. Винаги ще има някой, който смята, че някой друг иска да му имплантира нещо.

Това е част от демократичната култура.

Не смятаме, че налагането на ваксините със закон е полезно. Нашата методология е да се опитваме да убедим чрез науката мнозинството хора, че ваксината е безопасна и ефективна. Искаме да ги убедим, не смятаме, че е необходимо да им налагаме ваксините.

Каква беше информационната кампания на Израел в началото на пандемията? Питам, защото погрешни послания, включително от лекари в България, се възприемат като част проблема с ниското ваксинационно покритие в страната ни.

Здравните власти имат много голям опит и насоки по отношение на пускането на ваксини. Когато искате да пуснете нова ваксина, трябва да подготвите цяла кампания – медийна кампания с медийна стратегия, с комуникационна стратегия, с екипи за социалните медии, които да мониторират фалшиви новини и неверни твърдения, да отправят послания към малцинствeните групи и, най-важното, да работят с лидерите на общностите, в ортодоксалните общности, с религиозните лидери.

В ортодоксалните общности трябва да работите с религиозните лидери, в малцинствените – с техните ръководители, и да се уверите, че когато пуснете ваксина, ще разполагате с комуникационните послания.

Може да бъдете почти напълно сигурни, че когато пуснете нова ваксина, в някакъв момент ще имате медийна криза. Ще имате така наречени учени или лекари, които не са специалисти, които ще говорят срещу ваксината и трябва да имате предварително подготвена стратегия за това.

СЗО и националните здравни власти имат цяла стратегия как да направите това предварително, защото в противен случай има риск от провал и риск от загуба на общественото доверие.

COVID, разбира се, беше по-предизвикателно събитие, защото трябваше спешно да се пусне ваксина, не е като да пуснете нова ваксина за децата в училище, когато имате достатъчно време за комуникационна кампания.

Ако пускането на ваксината в България не е било толкова успешно, колкото сте искали да бъде, тогава може би най-добрата стъпка, която можете да направите, е да прегледате комуникационната си стратегия и да направите промени за в бъдеще.

Наблюдавате ли враждебност между хората в Израел, основана на това кой е ваксиниран и кой – не? Ваксинираните „сочат ли с пръст“ неваксинираните? Обвиняват ли ги? Възприемат ли ги като заплаха? Ако да, как ние, като общества, да се справим със „страничния ефект“ от пандемията - омразата?

Не съм специалист в социалните науки, но мога да кажа от опита си, че има гняв към хората, които отказват да се ваксинират, по две причини. Първата е, че когато сте неваксиниран, създавате риск за ваксинираните и тъй като при неваксинираните процентът на тежко боледуващите е много по-висок, те ограничават капацитета на здравната система и на болниците да полагат необходимите медицински грижи за хората, които са ваксинирани, но страдат от други заболявания.

Може да се каже, че е социално безотговорно да не се ваксинирате.

Проблемът се увеличава, когато погледнете лекарствата за COVID. Защото когато Министерството на здравеопазването трябва да определи критериите за това на кого да даде лекарства, за да го предпази от тежко протичане на заболяването, то прави скала и когато не сте ваксинирани, получавате най-много точки, защото при вас рисът от влошаване е най-висок. Тогава някои хора казват:

„В това няма логика. Изпълних гражданския си дълг. Отидох и се ваксинирах. Сега съм заразен и в риск от тежко протичане на заболяването, но нямам достатъчно точки, за да получа лекарството“.

Това причинява голямо напрежение.

Отговорът на Министерството на здравеопазването беше: „Когато лекуваме пациент, не го питаме: „Какво направи, та да се разболееш?“. Ако дойдете в спешното отделение със сърдечен удар, не Ви питам: „Пушихте ли? Хранихте ли се нездравословно?“, осигурявам Ви по възможно най-бързия начин сърдечна катетеризация, защото трябва да спася живота Ви.

А ако сте неваксиниран, знам, че рискът да се разболеете тежко, е 10 пъти по-голям, отколкото някой ваксиниран и затова ви давам лекарството, въпреки че сте постъпили неетично, антисоциално“.

Какво следва сега? Каква е правилната стъпка след всичко, което преживяхме в пандемията? Можем ли все още да смятаме, че сме в състояние да я управляваме, да я контролираме? Или да очакваме просто да спре, независимо от нашите човешки усилия?

Нилс Бор, известният физик, казва: „Да се правят прогнози е много трудно – особено що се отнася до бъдещето“.

Мисля, че това е валидно и за COVID. Направихме много прогнози. Аз самият написах редакционен коментар за The Lancet преди осем месеца, в който твърдях: „Ние вече имаме стаден имунитет. Достигнали сме стаден имунитет“. И оттогава се появиха Делта, сега имаме Омикрон...

Но ако погледнете от птичи поглед, ще видите, че през последните две години се случили две неща: първо, имаме много ефективна ваксина срещу тежко заболяване и ефективни лекарства, за да лекуваме заразените, което означава, че нашите инструменти за борба с COVID го превръщат в не толкова тежък проблем в страните с високи доходи, в богатите страни. Много различно е в страните със средни и ниски доходи, където пускането на ваксината не е било достатъчно и това е глобално предизвикателство. Но в страните с високи доходи, като тези в Европа и САЩ, Австралия, Израел, ние имаме отлични инструменти. Вече е различно. На повечето места вирусът причинява леко респираторно заболяване при младите и здравите и не тежко при възрастните.

Това е едната перспектива. Другата е, че самият вирус се променя. Става по-адаптивен при пренасянето между хората, но не причинява толкова тежко заболяване.

Ако тази тенденция продължи, надявам се, че да, тогава в рамките на няколко години, може би година или две, ние ще живеем с ендемичен COVID, също както живеем с ендемичен грип, с ендемичен риновирус или с респираторен синцитиален вирус (RSV) и при повечето хора той няма да причинява тежко заболяване. Надявам се, че това е тенденцията, която наблюдаме.

*Данните са актуални към 18.01.2022 г., когато е взето интервюто.

Следете новините ни в GoogleNews