Как го правят: датчаните и архитектурата

Рита Юстесен ръководи архитектурния отдел в общинската компания “Би&Хавн” в Копенхаген и е отговорна за планирането и развитието на някои от най-емблематичните нови квартали в датската столица, включително на района около пристанището.

Тя ще бъде едно от шестте водещи имена на съвременната европейска и канадска архитектура, които на 26 септември ще изнесат свои лекции в рамките на фестивала One Architecture Week (18-27 септември) в Пловдив.

Лекцията на Рита ще бъде относно приобщаването на неусвоени градски райони и вероятно ще допринесе поне малко за разбирането ни защо години наред Копенхаген е сред най-добрите 3 града за живот в света.

От нетърпение OFFNews се свърза по-рано с нея, като поговорихме за развитието на Копенхаген, нарастващото му население и предизвикателствата, които това представлява, новите квартали на града, опасността от потъването на Дания под вода и как го правят датчаните, що се отнася до архитектура.

Какви са трудностите при строеж в район, граничещ с река, езеро или друго водно тяло?

Доколкото аз го виждам, предимствата да строиш до вода са повече от недостатъците. Потенциалът на локацията, намираща се до вода, е неизмерим в сравнение с трудностите. Повечето хора смятат бреговите райони за най-добрите възможни. Предизвикателствата се дължат най-вече на климата. В Северна Европа имаме сравнително ниско слънце и много вятър, затова трябва да имаш тези неща предвид в цялостния си план. Ако обърнем внимание на конкретни трудности, то всяко различно място си има специфични такива – състоянието на подземната почва, големината на кейовете и т.н.

Имали ли сте идеи за развитието на Копенхаген или друго населено място, които властите не са одобрили или не сте срещнали достатъчно подкрепа?

Общия градоустройствен план на властите за продължителното развитие на Копенхаген се състои от план в хронологичен ред за развитието на нови градски части. Налага се да следим разпоредбите на плана и по този начин не можем сами да решаваме кога да започнем нов проект.

Разбира се, сътрудниците в един проект имат различни интереси. Предизвикателството е да се намери решение, което да задоволи всички, тоест да получим добър цялостен план и добра бизнес възможност.

Каква е архитектурната Ви мечта?

За мен е важно кварталите, които развиваме, да имат дълъг живот и следователно трябва да сме амбициозни по отношение на качеството на плана, който едновременно да бъде устойчив и гъвкав, за да може да е в крак с новите тенденции в обществото. Не можеш да предвидиш бъдещето, въпреки това трябва да се постараеш да помислиш за немислимото. Искам да развивам квартали, в които на хората им харесва и искат да остават там.

Това е въпрос от сферата на научната фантастика по-скоро – да се надяваме, - но учените смятат, че ако ледниците се стопят, Дания ще потъне – обмисляли ли сте Вие или някой друг тази опасност и нейното решение?

Властите са анализирали риска за Дания, ако ледените шапки се разстопят, като особен проблем представлява Южният полюс. Ако нивото на водата се вдигне приблизително с метър, ще се наложи да вдигнем нивото на кота нула като цяло или да използваме диги. И тъй като не можем да направим подобно нещо във вече съществуващия град с всичките му исторически сгради, общината има план да защити града, като построи бентове в северната и южната част на пристанището. Никой не знае дали някога изобщо ще се наложи проектът да бъде изпълнен.

Дания е относително малка за нарастващите й население и градове, един от които е столицата. Колко пространство е предвидено за разрастване в градоустройствения план – ограничено ли е, или ще расте независимо на всяка цена, докато населението расте?

Размерът на Копенхаген е около 90 квадратни километра, като той е заобиколен от други градове и предградия. През последните няколко години населението на столицата се увеличи от 460 000 на 560 000 души и този процес се очаква да продължава. Тъй като столицата не може да се разрасне, е късмет, че има толкова много бивши индустриални и военни зони в града, които могат да бъдат превърнати в жилищни квартали.

Какво смятате за изкуствените острови на Абу Даби, възможно ли е подобно решение за някои европейски страни за осигуряване на допълнителна територия за строеж?

Не познавам особено добре споменатия от Вас проект, но доколкото разбирам, те искат да направят същото като нас – да развият квартали с определена идентичност и характерност, с разнообразие. Ако изкуствените острови са отговора на това желание в Абу Даби, няма проблем.

В Северна Европа имаме дълга история и традиция с фокус върху функционалността, архитектурното качество, подчертаното внимание към детайлите, човешкия мащаб и градския живот. Така че имаме различна отправна точка.

Взели сте участие в планирането и развитието на някои от най-новите квартали на Копенхаген, включително проектът за Северното пристанище (Nordhavn), в който сте отделили особено внимание на включването на водата и брега в живота на хората – какви са идеите Ви за това, по какъв начин ще става?

Жителите на Копенхаген обичат живота на открито, всички обичат слънцето. Много хора бягат или тренират навън, предпочитат да седят на открито, когато са на кафе, играят с децата си на чист въздух. Това значи, че трябва да включим зони за забавление във всички нови квартали – те могат да бъдат зелени или сини. Само фантазията може да сложи граници на начините за възползването от водата.

Когато работихте по Nordhavn или по някой друг проект близо до вода и места с богата флора и фауна, взехте ли под внимание дивия живот в района и как ще му се отрази дейността?

Разбира се, че да, а ако не бяхме, никога нямаше да получим разрешение от властите да развием нашите райони. В Дания има силен фокус около биоразнообразието.

За какво ще говорите по време на лекцията си на One Architectural Week тази година?

Заглавието на презентацията ми е „Повратна точка за Копенхаген – Трансформацията на пристанището с фокус върху Северния пристан”. Подобно на много други градове от 20 години насам столицата преживява продължаваща и сега трансформация на бившите си индустриални пристанищни райони в градски жилищни квартали.

Искаме да засилим образа на Копенхаген като подходящ за живеене град, където жилищната и обществена дейност ще бъдат свързани пряко с водата, точно както ще бъде възможно да виждаш и използваш водата навсякъде в квартала. Населението на града расте приблизително с 12 000 жители на година и това означава, че имаме огромна нужда от нови квартали и стабилно начало, за да успеем в амбицията си.

Професионалният форум е единствената платена част от програмата на фестивала, за която билети могат да бъдат закупени от Ticketlogic, както и в офисите на "Едно" всеки работен ден от 09:00 до 18:00 на адрес Пловдив – ул. „Христо Дюкмеджиев“ 10 и София – ул. „Юри Венелин“ 2, ет. 3. Цената на студентския пропуск е 35 лв., а за всички останали - 70 лв.

Събитието ще се проведе на 26-ти септември в Държавна опера - Пловдив, като лекцията на Рита ще бъде от 16:00 до 17:00 часа, на английски език със симултанен превод на български език.

Темата на цялата архитектурна седмица ще е "При-общената река", която се фокусира около вплитането на река Марица в живота на града. Международните лектори ще споделят своя опит по темата, свързан с проектирането на пространствата на реките и в създаването на активни градски общности около тях.

Останалата част от програмата на One Architecture Week 2015 е безплатна и включва лекции, дебати, изложби, концерти, детска програма, работилници, намеси, спортна програма и др.

Още по темата

27/08/2015

Култура

Знакови архитекти от Европа и Канада с лекции в Пловдив

27/08/2015

Култура

Какво всъщност остана от стара София

25/08/2015

Култура

Архитектура за животни и градско градинарство от 18 септември в Пловдив (програма)

28/07/2015

Култура

Гибелта на един национален паметник на културата

Следете новините ни в GoogleNews