Евгени Будинов е роден на 20 юни 1981 г. в София. През 2004 г. завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и Илия Добрев. През 2018 г. завършва Театрална режисура в Югозападен университет „Неофит Рилски“. От 13 октомври 2017 г. е депутат в 44-то народно събрание от ГЕРБ на мястото на подалия оставка Антон Тодоров. Член е на Комисията по културата и медиите, както и на Комисията по политиките за българите в чужбина. От 12 декември 2019 е заместник-председател на Комисия по културата и медиите в 44-то НС.

- Г-н Будинов, след един мандат в Народното събрание каква е оценката Ви за вашата работа там? С кое се гордеете и кое не успяхте да направите?

- Би било нескромно сам да си давам оценка, затова ще оставя това на другите.

Гордея се със значителните промени, които направихме в закона за киното и с повечето пари, отпуснати за българско филмопроизводство. С промяната в закона за хазарта, благодарение на която 10% от печалбата на тотото отиват в бюджета за култура. 

Гордея се и с нещата, които направих за избирателния си район. Започнахме безплатни прожекции на български филми. Вероятно много от вас са чували за инициативата „лятно кино” в град Банкя. 

Като народен представител съм провел над 200 срещи с избиратели от 25 МИР, като винаги съм се опитвал да им помогна по някакъв начин, дори и със съвет. Моят призив към всички от опозицията е да не забравят за гласуваното доверие и да не се сещат за него само преди избори. 

Безспорно една от инициативите, с които най-много се гордея в последните години, е „Фестивалът на уличните артисти“ - отново в Банкя. Артистите превърнаха града в истински празник на културата. Освен това успяхме да съберем средства и да поставим шахматен кът от три маси в парк „Кестените”.

- Разкажете за свой любим проект.

- Една от моите мечти е създаването на универсален център на изкуствата за деца и подрастващи. Това ще позволи на много деца да се занимават с изкуства, да посещават концерти, театър, изложби, кино (както лятно, така и зимно). Това ще бъде една перла за културата в нашия град и съм нетърпелив да ви кажа, че заедно с община Банкя и кмета Рангел Марков работим усилено за случването му. Вече има направен архитектурен проект и място, където този център за личностно развитие да бъде построен. В момента усилено търсим средства за да реализираме проекта. 

През 2019 заедно с Христо Мутафчиев и Съюза на артистите в България защитихме Националната програма „Мелпомена“. До този момент Програма „Мелпомена“ е осигурила 230 работни места в цялата страна, като от нея се възползваха най-много млади артисти, току-що завършили НАТФИЗ. 

Искам да благодаря на министъра на труда и социалната политика г-жа Деница Сачева, защото ние заедно спасихме, увеличихме и надградихме тази невероятна програма, от която се възползват бъдещите творци в България.

Както всички знаете аз съм сред късметлиите, които имаха невероятния шанс да са сред учениците на самия Стефан Данаилов. Когато той почина, аз веднага се включих в инициативен комитет, за да кръстим камерната сцена в град Пловдив на негово име.

Друга моя кауза като депутат беше да запозная обществото малко повече с живота на хората с ХИВ и така да преборим предразсъдъците към тях. Истината е, че те никак не са опасни за нас. Медицината е много напреднала през последните години и болестта ХИВ вече е силно контролируема и при една добра терапия ХИВ позитивните могат да доживеят до дълбока старост.

Ако има нещо, за което съжалявам – то е, че изгубихме много време да спорим с опозицията и да опровергаваме фалшивите им новини, лъжите и внушенията. Ние от ГЕРБ искаме да възстановим нормалния политически диалог, да имаме парламент, в който повече работим конкретно за решаване на проблемите на хората и по-малко се занимаваме с излишни скандали и евтин политически пиар. Смятам, че е крайно време за това.

- В края на мандата Ви няколко скандала белязаха именно културата – протестът на кинодейците срещу промените в закона за филмовата индустрия, наградите на музиканти по случай 55-годишния юбилей на фестивала "Златният Орфей". Смятате ли, че сбъркахте някъде?

- Никога не бих гласувал против това който и да е от тези мои прекрасни колеги музиканти да получат парични награди.

Може би критериите не бяха достатъчно ясни и конкретни. В никакъв случай ние, или културното министерство, не сме искали да разделяме бранша. Ако едно нещо е сигурно – то е, че ценим безкрайно труда и таланта на всички български музиканти и те заслужават подкрепа. Стъпка в тази посока бе решението на кабинета да отпусне над 4,2 милиона лева на музикалните творци на свободна практика. Близо 1000 музиканти ще получат 4350 лева еднократно подпомагане.

Относно недоволството на малка част от кино гилдията към промените в закона за филмовата индустрия - според мен голяма част от тези колеги не са чели законопроекта и са подведени от тълкуванията на шепа хора, които имат интерес законът да не бъде променян. И тук се хвърлиха в публичното пространство неистини и фалшиви новини. От друга страна, в Комисията по култура и медии в Народното събрание получихме писма с подписите на над 1000 от бранша, които подкрепят промените и благодарят от тяхно име и от името на своите семейства, защото им се дава шанс за повече работа и повече възможности. И тук също ключовата дума е справедливост.

Всъщност този законопроект е исторически момент за българското кино.

По три различни схеми годишният бюджет за българско кино ще надхвърли 40 милиона лева.

Законопроект гарантира много повече работа за талантливите български творци и за всички хора, които работят в сектора. Също така и много повече и по-добри български филми.

Повече от две години работих за тази кауза, а именно този законопроект да се случи, и то по най-добрия възможен начин. С направените промени не само се увеличават парите за българско кино, но и се засилва контролът върху финансирането (това силно намалява шансовете за корупция в кино индустрията), върху качеството на филмите, променя се начинът за назначаването на художествените комисии, което ще доведе до избиране на по-добри и по разнообразни сценарии и ще даде възможност на повече български режисьори и продуценти да бъдат финансирани. Дава се насока за кино, което има висока художествена стойност, но е насочено и към зрителите, защото съм убеден, че всяко изкуство трябва да е насочено и да се прави за зрителите. За нейно величество публиката.

Този законопроект е знак, че политиците имат воля за това културата да бъде приоритет. Надявам се, че в следващото Народно събрание това ще продължи още по-силно и ви казвам - има огромен смисъл в парламента сред депутатите да има повече хора на изкуството.

- В навечерието на предстоящите избори за нов парламент можете ли да кажете, че управляващите правят достатъчно за културата?

- Знаете ли, през годините на управлението на ГЕРБ бюджетът за култура се е вдигнал от 102 милиона лева на близо 270 милиона лева.

Това е бюджетът на Министерството на културата, отделно общините отделят също средства за култура. Кой каквото и да говори фактите са, че отношението на ГЕРБ и на премиера Борисов към културата е безпрецедентно. По времето на ГЕРБ бяха ремонтирани толкова много театри, читалища, библиотеки, училища по изкуства и много други културни институти.

Беше направена театрална реформа, въведоха се делегираните бюджети, чрез които държавата допълнително финансира театрите на база зрители. Това даде резултат, преди пандемията залите бяха пълни, имахме много публика. Мога да изброявам още много неща, които това управление направи за българската култура. Неща, които преди ГЕРБ бяха занемарени и неглижирани с години, както и в много други сфери всъщност. Въпросът е дали това е направено е достатъчно?

Според мен винаги може и още, и още. Това е моята кауза в политиката - колкото се може повече за културата ни. 

- Достатъчен процент от БВП ли отива в ресора? И защо културтрегерите в парламента не успявате да се преборите за повече пари за култура?

- Смятам, че поне малко съм допринесъл за това да се разбере ясно, че културата и образованието са неделими части от едно цяло. Както образованието е приоритет за управлението на ГЕРБ, така трябва да е и с културата и това е заложено в предизборната ни програма. А както знаете - ГЕРБ е единствената партия, която изпълнява обещанията си. Огледайте се около себе си и ще видите колко много неща са направени през последните години с работа и без излишно говорене.

- Как виждате оцеляването на държавните културни институти в хипотеза на пандемия и локдаун? А независимия културен сектор?

- И досега държавата се грижи за културните институти, плаща режийните разходи, заплатите - даже има и увеличения. Важно е държавата да помага, съдбоносно е тя го прави. Хубаво е, че за разлика от много други държави по света - в България продължават да се снимат филми и сериали.

А за свободния сектор със сигурност при една кризисна ситуация би трябвало да се направи повече, но при ясни и справедливи критерии и правила. В момента за свободните артисти е много тежко. Ще ви дам един пример със себе си - преди пандемията играех между 15 и 20 театрални представления всеки месец, а сега имам по 3.

- Какво е първото нещо, което ще инициирате, ако бъдете избран отново за депутат?

- Ще работя за това предизборната програма в сектор „Култура“ да бъде изпълнена. Иначе има нужда от промени в закона за авторските права, ЗРТ, Закона за читалищата, Закона за меценатството и др. Има много работа , която трябва да бъде свършена. Но нали това е нашето мото – работа, работа, работа.

- Квоти за българска музика в медиите – подкрепяте ли тази инициатива (премиерът каза, че ще я предложи на парламента, но съвсем скоро в комисията по култура управляващите не подкрепихте същата инициатива, внесена от ВМРО)?

- Принципно я подкрепям, но трябва да се обмисли и прецизира много добре.

Законопроектът на колегите като намерение е много добър, но детайлите не бяха добре изпипани, а и всичко това беше предложено в самия края на мандата. Дебатът със сигурност трябва да продължи в следващия парламент.

- Нужна ли ни е нова стратегия за българската култура? И нов закон за меценатството? 

- Да, нужни са и ги има подробно разписани в предизборната ни програма в сектор „Култура“. Бих работил в тази посока със страшна сила.

Парламентарни избори 2021

Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление.