Цветан Василев: Прав е Плевнелиев, ще осъдя България

OFFNews 10 юли 2017 в 16:25 15097 3

Биткойнът вече гони 100 000 долара

20/11/2024

AI след 10 години – за какво трябва да се подготвим?

Избягалият от България банкер Цветан Василев публикува на личния си сайт коментар за съдържанието на разсекретените от президента Румен Радев стенограми от заседания, на които се е решавала съдбата на КТБ.

Според него разговорът между политическия ни елит по темата е бил на много ниско махленско ниво.

Василев твърди, че на срещата на 14 юли 2014 г. в президентството главният въпрос е да се оправдае вече взетото решение за ликвидацията на банката.

"Очевидно е, че участниците на срещата са гузни. Гузни са, защото нямат никакви одити (освен официалните, потвърждаващи точно обратната теза). Дори и самите поръчкови изпълнители от Делойт са отказали да го направят към онзи момент, поради липса на файлове и информация. А и кой ли би могъл да направи анализ на кредитен портфейл от над 5 млрд. лева за 2-3 седмици? Най-подготвени с „опорни точки“ са „индиректният“ представител на Пеевски – Главният прокурор и теологът „финансист“ Ментата", заявява бившият мажоритарен собственик на КТБ.

Според него опорните точки на Прокуратурата са копи-пейст на Прокопиевите твърдения от периода 2010-2013 г., обогатени с типичния булеварден стил на свинско-кафявите медии.

"Прав е президентът Плевнелиев – вярвам, че ще осъдя държавата България, както съм убеден, че това преди мене ще стори Оманският фонд. Въпросът е, че съдебното възмездие трябва да достигне до поръчителите и организаторите на атаката и плячкосването на активите, както и до изпълнителите. Голяма част от тях присъстват на това събиране", категоричен е банкерът, който след краха на КТБ се изнесе в Сърбия.

Ето и текста на цялата позиция на Цветан Василев:

В изпълнение на разпорежданията на съда, президентът Радев направи публични в разстояние на около месец двете така наречени Стенограми КТБ. Събитието трябваше да разкрие дългоочакваната от обществото енигма – какво се случи с КТБ, кой, кога и как ограби четвъртата по големина банка в България.

По характер и стилистика двете стенограми са твърде различни, независимо от гастрола на почти едни и същи нескопосани и неуки актьори. Водещо чувство по време на първата „седянка“, проведена на 29.06.2014 г. при изживяващия се като баща на нацията Плевнелиев, е това на страх, панически страх от възможните последствия от срутването на банковата система. Очевидно, „одобрената“ от по-голямата част от присъстващите на тази среща влъхви атака на Прокуратурата и ДАНС срещу КТБ беше довела до неописуема паника у тези морални стожери на държавата. Никой, очевидно, не си е бил направил труда да прецени какви биха могли да бъдат последствията. А те са били ясни – 2 затворени банки и още поне 14 пред затваряне.

Всички и най-вече опозиционерът по това време Борисов са единодушни, че става въпрос за криминална атака, подкрепена от истерясалата кампания на свинско-кафявите медии. Нито един от тях, обаче, няма смелостта да каже, че фронт на криминалната атака са държавното обвинение и ДАНС. Няма и как да стане, след като основната част от присъстващите са техни „клиенти“, някои от които очевидно наскоро отървали се от зловещата им „прегръдка“. На други вероятно пък е било обещано да се освободят.

С една дума – форумът трябва да мете натвореното от Прокуратурата и службите заради желанието на клана, олицетворяван от Пеевски, да притежава това, което е контролирано от банката и чието придобиване е финансирано от нея. Естествено, обаче, името на Пеевски не се споменава. То и тогава, както и сега – 3 години по-късно – е табу!

Две седмици по-късно, след като по една или друга причина, но главно заради решителната подкрепа на държавата за банковата система и най-вече за прекъсналата плащанията ПИБ, ситуацията се успокоява. Колапсът на системата се отлага и идва времето на „Страшния съд“ – заседанието от 14.07.2014 г. Така бих оприличил неясния формат на втората среща при президента Плевнелиев. Има си, разбира се, Върховен съдия – домакинът, има си прокурор, има вещи лица-помагачи – Искров, Д. Костов и Ментата, има и съдебни заседатели.

Главният въпрос е да оправдаят отдавна дискутираното и вече взетото решение за ликвидацията на банката. Защо КТБ не е подкрепена, при положение, че за разлика от другата подпомогната банка, е могла да предложи обезпечения като 43% от Виваком, 97% от Петрол, 100% от НУРТС, 100% от Дунарит и пр., чисти от задължения, всеки може да си направи извода. Казвам го, защото е публична тайна срещу какво е предоставена държавната помощ на другата банка.

Очевидно е, че участниците на срещата са гузни. Гузни са, защото нямат никакви одити (освен официалните, потвърждаващи точно обратната теза). Дори и самите поръчкови изпълнители от Делойт са отказали да го направят към онзи момент, поради липса на файлове и информация. А и кой ли би могъл да направи анализ на кредитен портфейл от над 5 млрд. лева за 2-3 седмици? Най-подготвени с „опорни точки“ са „индиректният“ представител на Пеевски – Главният прокурор и теологът „финансист“ Ментата. Опорните точки на Прокуратурата са копи-пейст на Прокопиевите твърдения от периода 2010-2013 г., обогатени с типичния булеварден стил на свинско-кафявите медии. Нивото на разговора е махленско, жълто. Какъвто е и стилът на скалъпеното обвинение, на което сръбските съдии три години се „дивят“, а и не само те… Парадокс е, че днес кредитите на атрактивно описания охранител, който бил източил банката по мое нареждане, не са дори включени в обвинителния акт. Но не това е важното. Важното е, че тези хора, сред които и Ръководството на БНБ, и Главният прокурор под погледа и с одобрението на Президента, и бъдещият многократен Премиер, си позволяват да нарушават законите, като че ли се намират в държава от Екваториална Африка. При това, отчитайки факта (най-сетне след безкрайните инсинуации на Прокопиев и Сие в продължение на години), че банката има сериозни външни акционери и най-вече Държавният фонд на Оман, третирани унизително от представителите на правителството на Орешарски и Централната банка, без да им бъде предоставено полагащото им се по закон право за възстановяване на банката!

Затова са и опасенията на президента Плевнелиев, че трябва да се намери много респектираща външна компания за защита на безумията, сътворени от тях. Прав е президентът Плевнелиев – вярвам, че ще осъдя държавата България, както съм убеден, че това преди мене ще стори Оманският фонд. Въпросът е, че съдебното възмездие трябва да достигне до поръчителите и организаторите на атаката и плячкосването на активите, както и до изпълнителите. Голяма част от тях присъстват на това събиране.

Освен „високо интелектуалните“ разговори за ямите и дупките, президентът има още едно прозрение – че активите на банката не са само кредитите на шофьорите и охранителите, дето не разбирали от цесии (като че ли „експертите“ от милиционерските училища на Главния прокурор разбират), а и контролните пакети на поне 20 индустриални предприятия с над 20 000 работещи и служители и над 230 млн. евро годишна EBITDA (по данни от 2013 г.) По различни оценки тяхната стойност надхвърля 1,5 млрд. евро, потвърдена и от моите чуждестранни финансови консултанти. Дали някой има представа колко пари са влезли от тях в банката? По моя информация – не повече от 150 млн. евро и то главно чрез цесии (разрешени от там присъстващите „гув…ньори“ и вице-„гув..ньори“), чрез които, разбира се, е придобит контролът върху част от тях - напр. Петрол, Рубин Плевен, Техномаркет, Кастра Рубра, НУРТС, ХК Костенец и др. Няма да влизам в задочен спор по концептуалните ми различия с Прокопиев на тема „Що е то банка и по какво се различава от един инвестиционен фонд?“. Ще кажа само, че тези активи, приходите от тях и тяхната реализация са били онова надлежно осигуряване на изплащането на кредитите на „секретарките“ и „охранителите“. Докато банката не беше подчинена, овладяна, а впоследствие и „брутално източена“, съгласно свинско-кафявата терминология, от същите тези, които прехвърлиха вината върху мене.

В заключение ще подчертая, че и днес съм убеден, че принципно моделът ни беше единствено правилният за условията на криза след 2008 г. Нямам съмнение, че дори и сега, 3 години по-късно и повече от 5 млрд. лева допълнителен лихвен доход за банковата система от контролираното сваляне на лихвите, позволило на банките да провизират значителна част от „перфектните“ си портфейли, преобладаващата част от тях и сега имат по-лоши активи от активите на КТБ към 20.06.2014 г.