Преди няколко дни БНБ се притесни заради растящите жилищни кредити и медиите масово разтълкуваха това като "затягане на правилата за отпускане на ипотечни заеми". Дали обаче това наистина е така?
Всъщност централната банка разпорежда на търговските банки да прилагат поне шест критерия, когато отпускат и предоговарят ипотечни кредити.
Те са изброени:
Съотношения между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;
Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
Съотношение между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
Максимален срок по договора за кредит (матуритет).
Освен това с решението на УС на БНБ приема методика за изчисляване и задължава банките да се отчитат на всеки три месеца, както за всеки отпуснат заем поотделно, така и общо за всички кредити.
Въпросните критерии за никой банкер не са новина, а представляват А и Б на банковото дело, коментираха пред OFFNews източници от бранша. Никой банкер не би следвало да отпусне жилищен кредит с вноска, например, 600 лева, ако получателят получава месечен доход от 1000 лева, а отделно се начисляват такси и допълнителни застраховки. Най-малкото причината е, че въпросният длъжник няма с какво да си плати тока, водата и да яде половин хляб с кисело мляко на ден.
Въпреки това ситуацията на кредитния пазар у нас през последните години силно се деформира. В момента някои банки отпускат ипотечни кредити, при които вноската достига 60% и дори абсурдните 70% от доходите на получателя. И независимо, че залогът отсреща е заложеният имот, то този риск е твърде голям за банковата система.
Накратко, това, което казва БНБ не е друго, а:
"Банкери, спрете да правите глупости!"
Реално действие и мерки няма, но централната банка ясно подчертава, че с новия си механизъм за наблюдение и отчетност цели да се формализира процеса на оценката на рисковете при кредитиране, обезпечено с жилищни недвижими имоти. Казва също и че "ще предприема последващи надзорни действия въз основа на резултатите от тази оценка".
В момента българските банки са пълни с пари, за които е трудно да намерят удачно приложение, носещо прилична печалба. А за трезорите рискът при ипотечното кредитиране не е голям, именно заради ипотеката - отговорността си е на клиентът, спре ли да плаща банката му взема жилището и си връща парите.
Така на практика банките в България съдействат изключително много за раздуването на балона с цените на имотите, който продължава. Според брокери на имоти вече има сделки за панелни гарсониери в столичния квартал "Младост" на цена от около 100 000 евро. При евентуално бъдещо затягане на регулациите по кредитирането подобен абсурд едва ли ще е възможен.
Банките, разбира се, оценяват и куп други фактори. Например това, че доходите в България растат с бясно темпо през последните две години. БНБ също регистрира в последния си анализ точно това като стабилизиращ фактор - ръстът на доходите води до намаляване на тежестта на вноските по ипотечните кредити през 2022, 2023 и в началото на 2024 година.
В този смисъл разпоредбите на БНБ са до голяма степен препоръчителни. Те не вменяват задължение или ограничение на банките и ако те станат малко по-консервативни, то допълнителните регулации ще им се разминат.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)